Във Виена премина многохилядна протестна акция против бала на ултрадесните, по време на който се събраха водещите европейски политици от радикалното дясно.
Всяка година Виенският академичен бал предизвиква многобройни спорове и протести, заради поканените на него гости. От цяла Европа тук се събират ултрадесни политически лидери. Организатор на бала е Австрийската партия на свободата. В списъка на гостите са: лидерът на френския Национален фронт Марин Льо-Пен, а също ултрадесни политици от Белгия, Германия и Италия.
Няколко хиляди протестиращи излязоха по улиците на Виена с искане завинаги да се забрани мероприятието. Хората смятат, че участнието в неонацистките движения трябва да бъде смятано за престъпление.
По улиците на Виена се събраха разнолики протестиращи: представители на леви движения, студенти, членове на еврейските общини, хора, преживели Холокоста. Много от обикновените жители на Виена не одобряват факта, че мероприятието, на което се събират екстремисти и антисемити, се провежда в главния дворец на града. Но реалността е следната: ултрадесните увеличават популярността си по цяла Европа.
Организаторите на протеста заявяват, че ултрадесните политически лидери се събират на тайно заседание, за да решат как да се възползват от вълната на популярност и да се обединят на предстоящите през май избори за Европарламент. Демонстрантите по улиците на Виена имат намерение да покажат, че това никак не им харесва и няма да позволят реставрацията на неонацизма.
ЮНЕСКО изхвърли Виенските балове от списъка за културното наследство
Масови демонстрации в Австрия против традиционните виенски балове – визитната картичка на алпийската държава. Жителите на града казват, че празникът е вече твърде популярен сред ултардясната младеж. В мероприятието ежегодно участват представители на неонацистки организации.
Светът днес 
Това, че националистите са против СЕГАШНАТА европейска форма на обединение, не означава, че са изобщо против обединението. И аз не съм против икономически европейски съюз, какъвто беше замислен по начало. Но той се превърна в тоталитарна империя, и това далеч не е краят.
Антиглобализмът не е против обединението или координацията на отделните национални държави. Той е против глобалната диктатура, ако изобщо улавяш този тънък момент.
„Участват в изборите за европарламент“, понеже както е казал народът – „с техните камъни по тяхната глава“. Националистите всъщност не са никакви „радикали“. Ако бяха такива, те щяха да правят обструкции и да организират преврати, вместо да участват в избори. Вместо това те се стремят да променят системата отвътре, като разчитат на малкото останали демократични механизми в ЕС. Което и доказва, че са демократични, а не „радикални“ партии.
Някой ще каже: но нали и Хитлер така е получил властта – „демократично“? А пък аз ще го попитам: „а с какви пари и с чия поддръжка“? Защото националистичните партии днес нямат нито грам финансиране от щедрите соросоидни фондации, от Бил Гейтс, от щатския Конгрес, и изобщо от където и да било. Разликата между тях и нацистите е очевидна – само виж кой кого подкрепя.
А пък керванът, той няма да върви вечно. Има Бог… Но всеки ще бъде питан един ден, на чия страна е бил. Конформизмът е достоен за презрение, понеже днес е едно от оръдията на злото.
Не мога да разбера какво им е дясното на ултрадесните. Това по принцип са популистки партии от радикалното ЛЯВО, а не дясно. Погледнете платформите им. Ами че Атака в България е много по-лява от БСП например. Сидеров пледира за национализация, за отмяна на плоския данък, за 1000 лв. минимална пенсия… Десните партии в Европа са партиите християндемократическите партии, партиите от семейството на ЕНП, но не всички, защото никога не бих приел ГЕРБ за дясна партия, макар да е член на ЕНП.
Това са чисто и просто лъжи. По-долу съм обяснил кой лъже и защо го прави.
И още нещо: „популист“ е Бареков, „националист“ е Сидеров. Да улавяш разликата?…
Не отричам, че Сидеров е националист, но и вие не можете да отречете, че е ляв. Колкото до Бареков, той е такава плюнка, че дори не ми се иска да го определям какъв е.
Аз не отричам, че Сидеров е ляв. Той е умерено ляв – аз даже го твърдя.
На пръв поглед всичко е ясно. И правилно – ако наистина някакви фашисти-мерзавци са решили да се вихрят, най-нормалното е да бъдат забранени. ТРЯБВА да бъдат осъдени и забранени. И мероприятията им трябва да бъдат забранени… Дотук – добре.
Обаче, нека да копнем маааалко по-дълбоко, а?… Ако ви е интересно, де…
Всъщност истината е, че Брюксел и ОСОБЕНО Вашингтон никога не са били противници на фашизма. Примери колкото искате – фашистките организации в прибалтийските страни не само не се заклеймяват, но всячески се прикриват и поощряват от европейските институции. А Вашингтон мълчи за тях като че ли всички там са си глътнали езика. Всички виждаме как „партията с трите пръстчета“ (украинските фашисти) са щедро финансирани и поощрявани от Вашингтон, за да тласкат страната към ЕС, който непременно ще я превърне в колония и ще я убие… Затова пък щатски бази ще настръхнат с ракети досами границата на Русия – какво по-прекрасно от това за ястребите в Пентагона? И какво „по-прекрасно“ има за тях от партии, насаждащи в Прибалтика яростна омраза съм Русия и към славянската култура? Тези партии са безкрайно изгодни за Вашингтон, понеже работят против гео-политическия им враг…
Както виждаме, фашизмът е винаги полезен за Вашингтон. Те не само го използват, те сами го създават. Както създадоха и използваха на времето Хитлер. Както създадоха и до ден днешен използват ислямския сатанизъм (Ал-Кайда).
Но тогава защо, уж така яростно се напада „нацизмът“? Защо постоянно се клеймят „крайно-десните екстремисти“? Защото всъщност става въпрос за поредната лъжа и манипулация, за поредната операция „фалшив флаг“. Целта е да се насочи масовото осъждане към неудобните за Вашингтон и Брюксел политически сили, като бъдат обвинени, че са „фашистки“, „екстремистки“, „крайно-десни“ и какво ли още не. Докато всъщност ИСТИНСКИТЕ нацисти и фашисти се оставят спокойно да си вършат мръсната работа там, където са нужни…
Какви са всъщност партиите, които постоянно са нападани?
Първо – какви НЕ СА.
1. Те не са никакви „крайно-десни“. В икономическо отношение те са типични центристи, а често са даже типично леви, както например в България. Точно това е една от основните причини да бъдат нападани и компрометирани.
2. Те не са никакви „екстремисти“, защото са парламентарно ориентирани. Те не се стремят към сваляне на властта със сила, не проповядват бунтове и преврати, насилие и репресии. Стремят се към промяната на закони по чисто парламентарени демократичен път. Напротив, именно техните опоненти („демократичните протестиращи“) често СА екстремисти. Това прекрасно лъсва в Украйна днес. А и в България е доста явно – за който има поне бегла представа от демокрация.
3. Те не са „фашистки“, „нацистки“ и „расистки“ партии. Никъде в програмните им документи няма нито една дума в доказателство на тези лъжи. Ако беше така, те изобщо не биха били регистрирани по силата на европейското законодателство. Практическата им дейност също не свидетелства за такава идеология. Никой не може да покаже поне един циганин или арабин, пребит от льо-пенец по партийно поръчение, или негър, хвърлен в Дунав от съпартийци на Щрахе. Докато има безбройни примери за терор над бели европейци от страна на цигани, араби и негри. Които се замитат под килима и именно срещу това хората на Щрахе и Льо-Пен протестират. И именно по тази причина са обявявани за „радикалисти“.
4. Те не са „ксенофобски“, понеже нито една от тях не проповядва превъзходството на „своя“ народ над „чуждия“ и съответно, на ниво отделен гражданин не се опитва по никакъв начин да дискриминира „чуждите“. Но същевременно тези партии се опитват по законодателен път да ЗАЩИТЯТ националната и културна идентичност на своя народ, като възпрепятстват необузданата експанзия на нетрадиционни култури, религии и етноси. Явно това е достатъчно основание да бъдат обявени за „ксенофоби“, страхуващи се от чуждото и мразещи всички „различни“.
Второ – какви СА.
1. Те са до една антиглобалистки, защитаващи суверенитета и независимостта на националната държава по принцип, като носител на национална културна, религиозна, езикова и етническа идентичност, възприемана като ценност сама по себе си.
2. Те са противници на тоталното господство на най-едрия транснационален капитал, който поробва както отделния гражданин, така и цели страни и народи.
3. Те са евроскептици, които протестират против сегашната форма на европейско обединение, представляваща недемократичен, имперски, тоталитарен държавен апарат, с всички изгледи да се превърне скоро и в репресивен. Иначе казано, те са силно демократично ориентирани партии.
4. Някои от тях (не малка част) са противници на участието в агресивни милитаристични военни съюзи като НАТО и не одобряват политиката на тотален, повсеместен интервенционизъм.
5. Някои от тях са анти-щатски настроени, като същевременно не виждат никакъв проблем в икономическото сътрудничество с геополитически врагове на Вашингтон, като Русия, Китай, някои централноамерикански страни и т.н.
6. Някои от тях са ляво-ориентирани, като основна ценност за тях обществената солидарност, обществената справедливост и общонародната собственост над ключовите национални отрасли и предприятия (средства за производство).
Всичко изложено е достатъчно, за да се разбере на какво ВСЪЩНОСТ се дължи омразата към тях на Вашингтон и на политическата върхушка в ЕС. На какво се дължи ВСЪЩНОСТ медийната война с тях, постоянните опити тези партии да бъдат компрометирани, разединени и осъдени от обществото.
А дали наистина са „нацистки, фашистки, радикални, крайно-десни, расистки, екстремистки“ и т.н. и пр. – преценете сами. Само МИСЛЕТЕ, когато преценявате, а не приемайте автоматично мнението на водещия по БНТ или CNN.
„3. Те са евроскептици, които протестират против сегашната форма на европейско обединение“
А защо тогава участват в изборите за Европейски парламент, имат евродепутати и по някакъв начин се обединяват в цяла Европа. ЕС е неизбежно зло при наличието на икономически гиганти като САЩ и Китай. Никоя отделна европейска страна не би била конкурентноспособна в глобалната икономика. А антиглобализмът е ритане срещу ръжен – глобалната икономика е реалност, при това много мощна реалност и борбата срещу нея ми напомня за поговорката: „Кучетата си лаят, керванът…