Открито писмо на украинския писател и публицист Платон Беседин до привържениците на «Евромайдана»
Приятели, патриоти, освободители! Как още се наричате?
Екстремисти, фашисти, престъпници! Както ви наричат онези, които не ви наричат така, както вие се наричате.
Обръщам се към вас. С надежда, простете за този досаден гаф, но не и с разбиране, не (тази глупост нито аз, нито вие можем да си я позволим): с надежда за това, което ще изслушате.
Да, аз разбирам, вие сте заети с важни, героични дела. Не ви е до мен. Вие скандирате: „Слава на Украйна! На героите слава!“. Размахвате железа. Строите барикади. Палите домове. Взривявате автомобили. Убивате хора. Борите се с режима.
Вие сте добри, правилни момчета. А ние – „който не е с нас, е срещу нас“ – сме предатели, сивота, подкрепящи бандитския режим. Ние сме украинци от друга Украйна.
Да, всички ни е купила московската пропаганда. Ние палим жълто-сините флагове. Преоблекли се в униформата на „Беркут“, стреляме по украинците. Ние сме заедно с Янукович. Ние всички имаме сметки в швейцарски, немски, американски (къде още, вие виждате по-добре) банки. Ние сме отвратителни, подли изроди, предатели, Продължавайте, продължавайте инферналния ред. Ненавиждайте с цялата своя широка – а не като нашата, на молюските, – душа.
Помните ли как в „Адвокат на дявола“ подсъдимият, хванал защитника Кевин Ломакс за гърдите, пита: „Какво, по дяволите, правиш? Съдебното жури ще ме намрази“? А той отговаря: „Аз от кожата си ще изляза, за да се случи това“. Така, аз също искам, вие да ни мразите. Може би, тогава вие, най-накрая, ще ни оставите намира и ще престанете а претендирате за чуждия за вас свят.
Вие казвате, че не сте започнали война? Лъжете. Вие, а не ние, излязохте в центъра на града и устроихте скотобойна редом до кухнята, крещяхте кръвожадни песни, скандирахте русофобски и антисемитски лозунги, подпалихте всичко, което гори и не гори. Не ние яхахме булдозерите и хвърляхме в украинците „коктейли Молотов“.
Но ако аз пристигна в закарпатско село или градче под Лвов, въоръжен с тояга или арматура, и започнех да я размахвам, пробивайки западни черепи – да допуснем, – поваляйки един, втори, трети, крещейки заедно с това свещени лозунги – не придиряйте, – вие, навярно, ще се озлобите.
Вие – можете, а аз – не мога.
Разбира се, вие щяхте да имате повод. Навярно същият, който ви даде право през 2004 година да марширувате по улиците на Одеса, Днепропетровск, Севастопол, да уродствувате над паметници, музеи със свастики, да пеете химни на ненавистта, да избивате граждани. Но, простете, да сме ви канили случайно? Да сме ви молили да ни казвате как трябва да живеем? Не си спомням.
А ето оранжевите и червено-черните знамена, портретите на Степан Бандера, скандиранията „Смърт за руснаците!“ (макар че ние сме украинци), обещанията на тогавашната фюререса да постави Севастопол на колене, а Одеса да потопи в Черно море добре си спомням. Ние всичко помним. И често спомените се обаждат като пречупени кости. При студено време, при всяка глупост. Болят вече повече от 20 години. Такива сме – не се поддаваме на дресировка.
Затова – никакви обиди, конфронтации. Просто ние сме различни. Вие имате къща на края, а ние – солидарност. Ние наричаме улиците в чест на Пушкин, а не на Дудаев. Ние имаме фабрики и заводи, а вие – землянки и колиби. Ние не сме готови да канонизираме ОУН-УПА и да се кланяме на Степан Бандера. Ние не презираме, както вие, всичко руско. И, изобщо, внимателно вървим към Европа. Ние сме други. Такива сме се родили. И това е наше право.
Но повече от двадесет години вие искате да ни преправите, да смачкате, да ни промените. Вие пренаписвате нашата история. Забранявате езика ни. Издевателствувате над нашите предци. Унижавате ни. И след това казвате, че не сте започнали войната?
Вие сте видели онзи кадър (а може би сте участвали лично) с боеца от „Беркут“, на който му избодоха очите? Тече кръв, човекът едва диша, а него го оставят да умре, макар че редом стои медик, а някой задушевно пее украинския химн. И вик: „Бърза помощ, извикайте Бърза помощ!“, а украинският патриот зад кадър с равнодушен глас казва: „Никаква Бърза помощ. Този е пленник“. И другите патриоти снимат как умира човек, украинец.
Както и този боец от „Беркут“, вие сте ни взели в плен. Вече над двадесет години. И нарекохте това украинизация. Макар че ние сме украинци не по-малко от вас. Сега започнаха опити, маскирани като битка за свобода. Но на нас ни се струва, простете, че ние сме свободни повече от вас.
Да, аз помня, не забравям: вие се сражавате зяа всички нас. В свещената война, разгърнала се в прохановска естетика: стълкновение на висши сили, абсолютни идеи, Добро и Зло. И сте уверени, че ще победите. Слава на героите!
Но ние не искаме вашата победа. Дори да постъпваме дребнаво, подло, но не я искаме. Неблагодарните малоруси с мозъци, промити от совдеповска пропаганда. Обкичени по ръцете и краката с георгиевски лентички. Простете ни за грешката. Ние не искаме да се сражаване за вас. И не искаме вие също да го правите. Макар че ние, също както и вие, сме украинци. И също не искаме да живеем в лайната. Просто всеки си има своя представата за лайна и манна небесна, за рай и ад.
Ние не се нуждаем от вашите жертви. От вашата кръв. От вашите сълзи. Те предизвикват печал, съчувствие, болка. И страх. И отвращение. И ненавист. Затова повече от всичко не искаме нови жертви. Нали не ние обявихме тази война. Тя е ваша, така че – изпейте я до край. В нас вече зрее раздразнение, презрение, ярост. Колкото по-близко сте до победата, толкова по-далече сте от нас. И ние все повече искаме да остане сами, на своята територия. Без вас. Разговорите за това, че е дошло време да се разделим, стават все по-чести. Толкова чести, колкото и изстрелите в Киев.
Ние сме против вашата война. Ние не искаме да участваме в нея. Няма да участваме. И не си струва да се прикривате с нас като със заложници. Защото и заложници от нас, честно да си кажем, не ставаме като хората.
Забравете ни. Оставете ни да си починем от глад и нищета. Да се помъчим под имперския ботуш на Русия. Да миришем на заводи и фабрики. Да, ние ще строим сами дома си. По някакъв начин. Тежко ще ни бъде, но какво да се прави – ще минем без вас. Мисля си, и Русия ще мине без вас: без два милиона западни украинци, които се конкурират с азиатските мигранти за правото на труд. Не си струва да ядеш хляб от ръцете на онези, които ненавиждате. (Преди дни, всъщност, пътувах с трима такива патриоти. Боях се да заговоря на руски. Но на границата изведнъж се изясни, че тримата жители на Стрия прекрасно говорят на омразния московски език.)
Всичко е много просто, мои червено-черни приятели (или неприятели, както ви се харесва): вие сте силни, честни, смели хора. Истински украински герои. А ние – безполезен, ненужен материал. Не искаме да хвърляме „коктейли Молотов“, да стреляме, да горим гуми, да вървим в атака, да се бием.
Така че, оставете ни на мира. Това не е наша война. Ние ще се учим, ще работим, ще възпитаваме децата в нашата страна, която, повярвайте, на вас, героите, съвсем не е нужна.
Както и ние нямаме нужда от вашата Украйна!
Светът днес 
ДОБРЕ Е НАПИСАНО И ВЯРНО.
Питай Огнян Минчев и нему подобните соросоиди… Чудя се как соросоидните курешки още не са напъплили и този сайт, да го цапат с дебилни коментари под статиите.
трудно ми е да си представя по-жалък пасквил
Ха, ето го първият дебилен соросоид. Браво, навреме успя за купона!
Към ком-ра на анонимен. Човекът е написал това, което той чувства, знае и приживял. Хората, излезли на Майдана, абсолютно са сигурни, че по-добре знаят, как трябва да живее останалите украинци. Представете че съседът ви преди да ви набие „канчето“, да започне да ви дава акъл, как трябва да живеете. Не му харесвало как живеете или как възпитавате децата си. Сега си представям по-нататъшното развитие на събитията и ми става весело. „Трудно ми е да си представя по-жалък пасквил“. Е, затова ми е весело, защото на „чужд гръб и 100 тояги са малко“!
Каква е тази жалкория. От такъв матрял и в България не можахме да бутнем Орешарски, затова и емигрирах в Англия, където сега си живея екстра, държава, в която здравият труд се възнаграждава.
Ваньо, на Майдана са излезли около 20 000 нека 30 000 хиляди души. Вие съвсем сериозно ли мислите, че те отразяват мнението на 45 млн. украинци? Какво значи за Вас свобода? Да пътувате свободно и продавате труда си за 2500 км. от родината си? А ако няма пари, както повечето хора в България, това значи ли че не са свободни? И ако е така , на кого тогава са били нужни промените след 90 година? Какво е било направено през последните 25 години? Да са били построени заводи, фабрики или е била дадена възможност за развитие на среден и малък бизнес? Само не ми казвайте, че Путин е виновен, марсианци пречат, и внуците на „червените“ не могат да спят спокойно докато не заграбят последното. Така че този вид свобода, с която много българи се гордеят, едва ли може да поблазни дори последователи на „народен герой“ Степан Бандера.
Калина, напразно се хабите! Мистър ни „Ваньо“ може би даже не е истинска личност, която искрено пише някакви свои откровения. Може би е фиктивен образ – просто поредният платен соросоиден „уеб-трол“. Такива като него са практически навсякъде. Всъщност – радвам се, че се появиха и тук. Това означава, че някое соросоидно НПО вече е забелязало този сайт, преценило го е като опасен и започва да праща такива платени драскачи – манипулатори. А това е добре – щом сайтът става опасен за соросоидите, значи започва да върши работа…
Така че, накратко, няма да срещнете разбиране от „Ваньо“, не се напрягайте твърде много…
„Представи си, че съседът ти те бие, а ти искаш да се защитиш.“
Ваньо, „искаш“ – това не значи, че „можеш“. Хората са изплашени, „майдановци“ хич не си поплюват.
Такъв „матрял“, който ти имаш впредвид, Ваньо, трябва да се занимава повече със спорт, там да рита и да се бута. Що се отнася до Орешарски, тук „матряла“ трябва да се замисля…ако има тази функция))).
Чудесно си емигрирал, стой си там! Народът трябва да се чисти от глупаци с промити мозъци, от предатели и продажници, от елементарни материалисти и от безпринципни егоисти. От хора, за които думите „патриотизъм“ и „родоблюбие“ са само празни звуци, а България е само географско понятие. Бай-бай, уи донт мис ю мистър космополит, или по-скоро, новоизпечен англичанин…
Коментарът на калина описва добре тъпотията, обхванала народа ни. И за да не е само обида, а аргумент, ще напомня на калина, че в случая става дума за хора, които искат да са свободни от оковите на режима си. Да решават сами, а не вместо тях. Така че твоят пример със съседа не е верен. Представи си, че съседът ти те бие, а ти искаш да се защитиш. Още ли тълкуваш самозащитата като агресия? Ами тогава не заслужавате свободата.
Ваньо, тъпотията, обхванала „народа ни“, започнала още след 90 г. на миналия век, когато Н. Михайлова – главната „физкултурничка“ на нацията, с основното работно място секретарка в Союза на преводачите, караше хората да подскачат по площадите – „който не подскача е червен“. Сигурно сега е много доволна от постигнатите резултати: изпрати дъщеря си в най-скъпия коледж в Швейцария, мъжът й е купил гаража на ЦК на БКП ( с какви пари само те си знаят, може би от заплатата си като монтьор в същия гараж?), сега е в Брюксел в Европарламента. Да не говорим за другите лидери на „нежната революция“. Е, колко още революции трябва да се направят за да не емигрират хората в „екстра държава, в която здравият труд се възнаграждава“? Да подмиват старците в домовете за възрастни хора? Един философ е казал : „Всички революции се замислят от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници“ (Томас Карлайл)
Днес революциите със сигурност се замислят от експлоататори, осъществяват се от идиоти, а от плодовете им се ползват антихуманни империалисти и… пак същите експлоататори, които са замислили цялото мероприятие. Ако не беше така, нямаше да си правят труда изобщо да измислят нещо.
И това е една много опростена схема! Забравяме да добавим още – кой финансира, кой организира, кой създава удобните международни условия, кой пропагандира, кой манипулира информацията…
Томас Карлайл явно самият той е отчаян романтик. Интересно какъв пример би ни дал. Къде според него и коя точно революция е била замислена от „романтици“?… И още един въпрос: а кой според него ги финансира революциите? Или според него, това е „незначителна подробност“? Те хората сигурно ги правят революциите с джобните си парички и с брадви и вили от плевнята и от гаража. Организират се, ей така – спонтанно, просто понеже след работа ходили да слушат романтични лекции. Каква глупост…
Накратко не всичко, което звучи красиво, е вярно. Имайте го предвид…
Само да добавя – има едно привидно „изключение“ – събитие, което се нарича обикновено „революция“. Но то не се вписва в „революционната“ схема, защото всъщност не е точно революция, а е по-скоро национално-освободително въстание. Говоря за кубинската революция. Тя изгонва щатските англо-саксонски империалисти, които реално са били окупирали острова. Мисля, ще се съгласите, че не всяка въоръжена борба е „революция“. Априлското въстание в България също е национално-освободително. То не е революция въпреки, че например, често наричат Ботев „революционер“ (предполагам просто защото е бил със социалистически убеждения). Ето защо в Априлското въстание, както и в кубинската революция, няма нищо порочно.
Национално-освободителната война може да прерасне в революция, но това не е революция планирана от експлоататори и др.под. негодници. Именно затова Куба и до сега е образец и пример за целия свят – нейната революция не е била планирана и дирижирана от еврейски банкери, от лондонски империалисти, или от разни тиранични режими.
Тоя е толкова украинец колкото и турците тука са българи – ако слушаме нашите комунета то и при нас утре с пълно право някой ще вземе да ни пише такива „писма“.
Предполагам, че ти си украинец! Щом си даваш право да съдиш!
към ком. на тиктак „ако слушаме нашите комунета и то при нас утре с пълно право някой ще вземе да ни пише такива „писма“.
Демократе свободен, а кой трябва да разрешава да изразяваш свободно мнението си? Може би „тричленка“ , стига да не е комунистическа? Или ти ще даваш индулгенция? Колко струва?
Kaлина, в свободното общество никой не може да принуди друг да прави нещо. За това се и борят/борим хората – да не зависят от диктатори. Аз имам само 1 живот и нямам намерение да си троша главата в руско-турският кенеф, който представлява българската администрация и държава.
Май ти си наврял главата си в щатско-израелския кенеф! А за Турция по-добре да не бръщолевиш, защото тя е също еврейоатлантическа страна и наш „съюзник“… Твой де, по-скоро, не и мой.
От вашингтонската диктатура няма по-голяма в света! Затова бегай и се закопай, долен соросоид… Не си прост ти, ами нас ни имаш за прости.
Крива ти е сметката, да те открехна аз! Остави народът сам да си прецени кой е диктатор, кого да слуша и как да живее. Нали това е то демокрацията? Или тя ти изнася, когато става въпрос да лижеш еврейоатлантически задници; но щом стане въпрос за Русия – веднага започваш да пръскаш плюнки и да ни „просвещаваш“, колко сме тъпи и прости… Много странно я разбираш ти демокрацията! Като оня лаф: „А, защо, аз съм широко скроен – може да пиеш всякаква бира… Стига само да е „Корона“…“ – та и ти: демокрацията е свободен избор на човека! Стига само да е правилен, разбира се, и стига само да е еврейоатлантически…
Каква си гнас само, ако можеше да се видиш, колко си отвратителен (идеологически), щеше да се причакаш зад някой ъгъл и да си строшиш главата с някоя тухла. Толкова би бил отвратителен даже сам на себе си – но уви, това само в случай, че би имал поне грам съвест.
Ваньо, който иска намира начин, който не намира причина.
Иначе писмото е много вярно, освен това е и добре написано.
Еми аз това казвам, не искам да живея в социалистическо общество, в което държавата планира за мен. Искам да живея в капиталистическо общество, където сам взимам решения, и го правя. Украинците същото искат и дано го получат.
Марш тогава там, в „капиталистическото ти общество“, и за Бога, никога не се връщай! Защото много такива като тебе национални предатели се върнаха с дипломи и протекции и вече са кой съветник на президента, кой еврейодупетат, а останалите пък станаха шефове на де що има соросоидно НПО… Махни се юдо, и иди където ти се иска на тебе, а нас, нормалните родолюбиви българи, ни остави на мира! Ние сами можем да си решим – по най-демократичен начин, а не чрез улични вандализми, кой е нашият „цивилизационен избър“. Това е то демокрацията. И изобщо, кой the fuck си ти, че да ни учиш?!…
Екстра е написано писмото! Евромайдановци – ДГД!
Абе задници некъпани, кой ви дава право да определяте кой е украинец и кой не?! Покатоличените малоруси от селата около Лвов ли са украинците? Бандеровските фашаги ли са украинците? Или 0.1% полски евреи? Украйна е люлката на Русия, над 60% са чисти руснаци, 80% определят руския като майчин език, православието, а не злобните униатски кюрета са доминиращата религия. До преди два века Украйна е била само географско понятие, разчетете го сами. Тъпаци!!!
Искрено и с голяма болка написано. Благодаря. Надявам се да се увеличи броят на хората, които ще научат истината за Украйна независимо от усилията на чуждите и нашите национални медии.
Много тъжна статия. Тъжна за милионите хора в Украйна, които просто нямат думата. За съжаление агресията движи света. И в България се опитаха да направят същото, но успяха единствено да ни разделят на московски подлоги (за тези, които са против криворазбраната цивилизация на демократите) и проевропейци (умните и красивите) ЗА СЕГА. Тъжно.