Западните средства за масова информация се опасяват, че Путин ще реши „да прекрои“ територията на Украйна, за да я съхрани като буфер, спирайки влизането й в НАТО. Завземането на парламента на Крим има всички признаци на руски спецназ, а внезапните учения на военно-въздушните сили на Русия са поредното „показване на мускули“, но всичко това не прилича на подготовка за война, смятат спецслужбите на САЩ: не са активизирани медицинските подразделения, а прихванатите преговори не показват планове за нахлуване.
„Един призрак броки из ЕВропа: Призракът на страшна кървава война“, – пише The Times.
В Крим има опасност от мащабен междуетнически конфликт, сравним с боевете след разпада на Югославия, се казва в статията. На територията на полуострова живеят много народности, в това число кримски татари, които се страхуват от подема на руския национализъм и търсят защита под крилото на единната украинска държава. „Ако конфликтът стигне дотам, че Русия да се опита да отдели Крим от Украйна, ще започне война, която ще изправи едни етнически групи срещу други“, – прогнозира изданието.
Два фактора могат да предотвратят никому ненужната ескалация, предполагат журналистите от изданието. Първо – властта на парите: руските банки са вложили в Украйна до 30 млрд долара. Второ – компетентността на новото украинско правителство. „Ако има и намек за слабост, Путин вероятно ще протегне авторитарната си „ръка за помощ“, – твърди The Times.
Има ли нещо общо Кремъл със завземането на кримския парламент или няма, цялостните действия на Русия са сами по себе си са явна заплаха, демонстрация на власт и влияние върху Украйна, опасно разпалване на търканията в региона, който и без това е в криза, продължават авторите на The Guardian.
Членовете на новия украински кабинет на министрите трябва да действат много внимателно, съветва изданието: „Те трябва да уверят Москва, че нейните итереси и интересите на рускоговорящото малцинство ще бъдат гарантирани. Те трябва да се държат много внимателно с въоръжените хора в кримския парламент, в противен случай рискуват да се натъкват на отговора на Русия“.
От грузинския конфликт от 2008 г. произтичат няколко урока за Киев :“След като грузинските войски влязоха в Южна Осетия, която бе подкрепена от Москва, Русия нанесе ответен удар. Стотици загинаха по време на най-тежката петдневна война, която доведе до продължителна руска окупация на 20 % от територията на Грузия. Ако нещо подобно се случи в значително по-голямата по площ и значително по-въоръжената Украйна, последствията ще бъдат катастрофални“, – предрича The Guardian.
Демонстрирайки мускулите си в Украйна, Москва потвърждава стереотипите на западното ръководство, според което Русия толкова се страхува от нахлуване на територията й, че със сила ще застави съседите си да й служат като буферна зона. „В най-близко време Владимир Путин ще има възможност да докаже, че това не е така“, – се казва в редакционна статия на The Christian Science Monitor.
Както пише знаменитият америкаски дипломат, автор на концепция против СССР Джордж Кенан: „Трябва да помним, че те са незащитен народ, който от страх или тревога за престижа си могат да бъдат подтикнати към постъпки, които не отговарят на нашите, а и на техните собствени интереси“.
„Владимир Путин е само един обикновен руски автократ, който гледа на света от гледна точка на географията на Русия, – се казва в книгата на Робърт Каплан „The Revenge of Geography“. – Според него, територията на Русия се е разпростряла върху половината меридиани на земното кълбо. При това тя няма естествени граници в западно направление, поради което територията й е завоювана не само от Франция и Германия в лицето на Хитлер и Наполеон, но, на по-ранни етапи от руската история, от шведи, поляци и литовци“.
Това е удобен начин за поглед върху Русия, но украинката криза дава на Путин възможност да не потвърди този стереотип, се казва в статията: „Украйна не трябва да се превръща в поражение за Путин или причина за агресивно поведение. Тя може да помогне да се утвърди идентичността на Русия, от която да се възхищават другите страни“, – посочва CSM.
Завземането на сградата на парламента на Крим има всички признаци на операция на руски спецназ. „САЩ и ЕС нямат никакви съмнения за намеренията на президента на Русия да провокира въоръжен конфликт в Европа“, – пише The Wall Street Journal.
Кремъл проверява реакцията на Запада и Украйна, се казва в статията: „Путин вижда, че Вашингтон и Европа помогнаха на Грузия, когато Русия нахлу през 2008 г., но вижда и колко флегматично се държаха те в продължение на три месеца на протести в Украйна. Събитията от изминалата седмица доказват, че той смята да прекрои територията на Украйна – един от начините да гарантира оставането на Украйна извън ЕС и НАТО“.
Бидейки авторитарен лидер, Путин е непредсказуем, констатира изданието. Той може със същата лекота да прекрати ескалацията на конфликта, с която лекота прие решението за конфронтация с новото украинско правителство. „Проблемът е в това, че на всички фронтове, както и по отношение на ПРО в Източна Европа или Сирия, Белият дом да отстъпва пред неговите желания, така Америка не му дава основания да уважава волята й. Щъкането из щаб-квартирите на НАТО или направеното в четвъртък изявление на държавния секретар Джон Кери за Крим нищо няма да промени“, – се вайка WSJ.
Поностаящем всички се тревожат за разцепването на Украйна и превръщането на революцията в гражданска война с епицентър в Крим, съобщава Le Temps.
„Именно така и започват регионалните конфликти“, – предупреди на 27 февруари министърът на външните работи на Полша Сикорский.
Второ нахлуване на путинска Русия върху Украйна за защита на рускоезичното население – това не е просто фантазия на протестиращите от Майдан, се казва в статията.
Трябва спешно да се обедини раздробеното украинско общество, да се възстанови моста между Европа и Русия, който мост е Украйна, а това е отговорност на ЕС. „В противен случай Владимир Путин няма да пропусне възможността да пусне центробежните сили, целейки се в Крим“, – пише Le Temps.
„Огромен риск за Украйна“ – така се нарича редакционната статия в El Pais. Последните събития и изявления говорят, че Кремъл използва стратегията на натиск, смята изданието. Вестникът открива също „елементи на взривоопасен коктейл“ (страната не е реформирана, Майдан, макар и да говори от името на цялата страна, в действителност не представлява Украйна в нейната цялост, има вероятност от разпада на страната).
Вестникът препоръчва на Москва „повече да не се опитва да извлече изгода от събитията“, а да спази обещанието на Путин – заедно със Запада да регулират украинската криза.
В същото време „разузнаването на САЩ стигна до извода, че Русия няма намерение да нахлуе в Украйна“, – съобщава The Daily Beast. Заключението е направено, независимо от руските военни учения и поредицата от публични предупреждения, изказани от официалните лица на САЩ и НАТО.
Неназован високопоставен сътрудник на разузнаването на САЩ казва за изданието: „Самият избор на момента за учения, ако отчитаме какво се случа в Украйна и обърнем внимание на внезапния характер на ученията, трябва да предизвика тревога“, но от „гледна точка на разузнаването нямаме никакви основания да омакваме нещо друго, освен просто военни учения“.
Анонимен източник от апарата на Конгреса на САЩ пояснява: „Прекалено малко медицински подразделения, на които е заповядано да съпровождат руските войски до украинската граница“. С други думи, това не прилича на подготовка за война. Същият източник казва, че при прихващане на преговорите не са отчетени никакви планове за нахлуване на Русия.
Фиона Хил, директор на Center on the United States and Europe в Brookings Institution, също не очаква наземно нахлуване на Русия в Украйна, но добавя уговорката: „Има едно място, където те действително могат да предприемат нещо милитаристично – Крим“.
В столицата на Крим Симферопол ситуацията с всеки ден става все по-парадоксална, смята журналистът от Le Temps Емануел Гриншпан. Организирани отряди от привърженици на Русия маршируват по улиците на града. В нощта на 26 срещу 27 февруари 30 добре въоръжени са превзели сградата на парламента и правителството на автономията. Оттогава сградата е отцепена от милицията. Правоохранителите са явно малцинство, но се чувстват спокойно: те отделят проруските бойци в сградите от проруските манифестанти на улицата, се казва в статията.
На 26 февруари органите на реда трябваше да изпълнят значително по-сложна задача – да спрат боя между етническите руснаци и кримските татари, които са категорично против отделянето на Крим от Украйна. Руските националисти обявиха татарите за „фашисти“, а те размахаха украински знамена с такъв плам, с какъвто вееха знамената си жителите от Северо-Западна Украйна.
Още на следващия ден беше обявено, че референдумът за съдбата на Крим ще се проведе на 25 май.
Но кой с оръжие в ръка завзе администрацията? „Спецназа от Севастопол“, – сигурен е бившият шеф на Службата за безопасност на Украйна, Евгений Марчук. „Това са чеченците“, – говорят в самия Симферопол, позовавайки се на очевидци на влизането в парламента на „въоръжени“, – предава кореспондентът.
Президентът Путин вероятно осъзнава, че от широкомащабно нахлуване в Украйна няма нужда , пише за The Washington Post Анн Епълбаум. „Той има цял арсенал от невоенни тактики, чрез които може да съсипе позициите на новото украинско правителство“.
„Организацията, по-рано известна като КГБ, определено има опит при дестабилизацията на държави, особено чрез провокации. Епълбаум пояснява, че руската дума „провокация“ има специално значение – „политическо събитие или действие, организирано от властите чрез техните собствени специални служби и в името на техните собствени интереси“.
Епълбаум разглежда подобни признаци в някои от действията на Янукович по отношение на украинските ултрадесни, отбелязвайки: „Поразително е колко много могат да направят рублите в страна, в която липсват пари“.
Крим е уязвим откъм манипулации, продължава авторът. Присъствието на военни с автомати в камуфлаж и без нашивки, съвпадението с руските учения и изявленията в руската преса за фашизма на Майдан, вероятно ще поощрят сепаратизма.
Има и икономически инструменти: отказ на руските банки да работят в Украйна, бойкот по отношение на уязвимите отрасли в украинската промишленост, цената на газта, се казва в статията. Може би Русия просто ще почака – докато Украйна банкрутира сама. Вероятно Западът ще изгуби търпение или украинците ще се разочароват от настоящите лидери.
„Вероятно дестабилизацията на Украйна започва, а събитията в Крим са само началото“, – заключава авторът. Украинските протестиращи ще бъдат подложени на нови изпитания.
Журналистът от The Washington Post Чарлз Краутхамер пише: Путин вижда своята глобална мисия във възстановяването на руската империя. „Но, както стана ясно, Украйна имаше други сметки в това отношение. Тя свали поставения от Москва Виктор Янукович и се обърна към Запада. Но Западът и Америка не знаеха какво да правят“.
Хенри Кисинджър някога каза: „В края на краищата, мирът може да се постигне или за сметка на хегемонията, или за сметка на баланса на силитe“. Авторът прогнозира настоящата ситуация: „Или Украйна ще се окаже под руска хегемония, или окончателно ще определи бъдещето си – ако Америка уравновеси властта на Русия“.
Как да се направи това? Може да се започне със заявленията за безкомпромисната подкрепа на Америка за украинската революция, съветва Краутхамер. След това трябва да последва пакет от финансова помощ.
„Държавният секретар Джон Кери заяви, че нахлуването на Русия ще бъде грешка. Уви, всяко подобно изявление от страна на тази администрация тежи не повече от перце. Но това е по-добре от нищо, все пак. Още по-добре би било, ако думите са подкрепени от военно-морската флотилия в Черно море“, – смята Краутхамер.
„Да, 15 млрд долара – това е много. Но това е по-малко от половината на една десета от 1 % БВП на ЕС и САЩ взети заедно. А паричните разходи са безкрайно по-предпочитани от кръвопролитията. Особено, ако вземем под внимание стратегическите интереси: без Украйна няма да има руска империя“, – се казва в статията.
„Путин знае това. Именно затова той продължава да засилва натиска. Въпросът е в това, ще може ли администрацията на Обама да окаже ответен натиск, за да даде възможност на Украйна да диша?“, – пише Краутхамер.
Светът днес 