Киев мечтае за ядрен удар по Москва

Удивително е, но точно на 1 април, в деня на шегата, украинската теливизия ТСН.ua се размечта. В програма «Грошi» обсъждаха следното: не трябва ли Киев да нанесе над Русия превантивен ядрен удар.

Разбира се, че за целта са необходими съответните ядрени заряди и техните носители, поне като минимум. А Украйна, както всички знаем, отдавна и в съответствие с Лисабонския протокол (1992 г.) се съгласи на безядрен статус и доброволно извози в Русия всички бойни глави, които й останаха след разпада на СССР.

Да, ама не, както се казва. Един от зрителите на телевизията сподели в ефир, че Украйна има една атомна бомба, а това бе потвърдено и от журналистите. Тя била с мощност 550 килотона. Което не е малко, ако имаме предвид факта, че американците успяха да изпепелят Хирошима през 1945 г. само с 12 килотона.

Кой днес разпалва в Украйна милитаристичната истерия?

Никой не отговаря на този въпрос.

Казват, че отговорът бил някъде заровен в общия бардак в Украйна.

Трябва да добавим, че невероятната информация за изгубената в Украйна ядрена бойна глава понастоящем откри благоприятна идеологическа почва. След загубата на Крим Киев се зацикли в дебати, че това не би се случило, ако страната лекомислено не била пожертвала ядрения си статус и не била изнесла тази част от съветското наследство в Русия, която би й дала ядрена сила. Възможността за възстановяване на ядрения статус сериозно се обсъжда днес по бреговете на Днепър, при това не само в деня на шегата. Както и не само в ефира на телевизионни предавания с провокативен характер.

Преди около седмица, когато загубата на Крим за Украйна стана факт, депутатът от партия „Свобода“ Михаил Головко заяви: „Русия не може да победи, това е нарушение на всички международни норми и гаранции…Ако те бъдат нарушени, то ние имаме право да възстановим ядреното си оръжие. Ще възобновим ядрения статус и тогава да видим от позицията на каква сила ще водим преговори…“.

Головко уточни, че Украйна притежава всички необходими технологии за възстановяване на ядреното оръжие – за целта, според думите му, са необходими само „3-6 месеца“.

Веднага във Върховната Рада абсолютно официално регистрираха законопроект за излизането на Украйна от Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Автори на тази опасна инициатива бяха депутатите от партиите «Батькивщина» и «УДАР». Което веднага вкара международната общественост в пълен шок и ужас. Самият генерален секретар на ООН Пан Ги Мун издигна глас на протест: „Последствията ще бъдат сериозни, както за регионалната сигурност, така и за каузата за неразпространение на ядреното оръжие. Това не бива да служи за оправдание, за да стане държавата притежател на ядрено оръжие, което ще доведе до още по-голямо напрежение и снижаване на сигурността“.

Но процесът, както се казва, тръгна. Голяма работа, че някакъв си там Пан Ги Мун бил казал нещо. Какво значи този невзрачен човечец от ООН пред величието на новите украински властници?!

Нека да видим къде са се дянали тези „забравени бойни глави“.

Както се изясни, пръв се изказа по въпроса лидерът на украинските комунисти Пьотър Симоненко. На пресконференция в Харков той изригна: на територията на страната имало в миналото 2400 ядрени бойни глави. Документално, според думите му, е потвърдено изпращането в Русия на 2200 от тях. „200 от намиращите се на територията на Украйна ядрени бойни глави на Съветската армия се намират неизвестно къде“, – каза Симоненко.

Трябва да признаем, че подозрителната кръгла и сензационна цифра от самото начало трябваше да внуши подозрения за достоверността си. Но никакви подозрения за достоверността не навестиха украинците.

Още през 2006 г. стана ясно, че „изпарилите се“ от Украйна ядрени боеприпаси са 250. Тогава новината бе съобщена от един от депутатите във Върховната Рада от партията на Тимошенко. Според неговите сметки, общата мощност на неизпратеното в Русия оръжие е 20 мегатона. На фона на това могъщество замахът на телевизия ТСН.ua, която говори за някаква си една бойна глава с мощност 12 килотона, разбира се, не прилича на замах…Но защо да губим времето на зрителите с такива дребнавости, когато става дума за съдбата на революцията, м?!

Сега да се обърнем към фактите, които заслужават доверието ни.

През 1991 г. Украйна разполага с трети в света ядрен потенциал. Най-вече за сметка на дислоцираната на нейна територия 43-та ракетна армия. Около градовете Хмелницкий и Первомайск има 130 пускови установки.

43-та армия има на въоръжение 111 междуконтинентални балистични ракети тип УР-100Н, 19 МБР (плюс още 31 в запас) тип УР-100УТТХ. Плюс 46 МБР тип РТ-23 УТТХ „Молодец“. Общо – 216 ракети.

Ако съберем всички ракети на 43-та армия, ядрените бойни глави стават 1240. Повече, отколкото имат по онова време Китай, Великобритания и Франция. Към това трябва да добавим и немалкия потенциал, който има Украйна тогава, и по отношение на тактическото ядрено оръжие.

Какво трябвало да направи с всички тези чудеса Киев? Разбира се, да ги изпрати в Русия. Та нали всички заводи за производство и обслужване на подобни боеприпаси се намирали именно там. При това още през 1990 г. Върхованата Рада (тогава още имало УССР) приела Декларация за държавен суверенитет, в която декларация било записано, че Украйна смятала „за се превърне в бъдеще в постоянно неутрална държава, която няма да участва във военни блокове и ще се придържа към трите неядрени принципа: няма да разполага, няма да произвежда и няма да притежава ядрено оръжие“.

Но когато тогавашният президент на страната Леонид Кравчук се съгласил да изнесе от страната бойните глави, върху него се стоварили обвинения в национално предателство. Оказва се, че на много хора в Киев не се харесва безядреният статус.

На 11 декември 1992 г. Министерството на външните работи на Украйна изяви претенциите си за собственост върху всички ядрени бойни глави, дислоцирани на нейна територия. Западът започна да трепери, защото договорката за неразпространение се разцепи по шевовете си.

Всички западни спецове се втурнаха и убедиха Украйна, че греши. Решаващ аргумент в убеждаването се оказа следното: че без постоянно обслужване от страна на руски специалисти украинските бойни глави биха били в постоянно аварийно състояние.

Резултатите от последната проверка от страна на руски специалисти на ядреното оръжие на Украйна през 1993 г. предизвикват голямо безпокойство. Липсвал всякакъв контрол. Допуснато било свръхнормативно (6-8 пъти над нормата) запълване на хранилищата с ядрени боеприпаси, което довело до нарастване на температурата и радиационния фон в хранилищата на ракетните дивизии, дислоцирани около гр. Первомайск. Болшинството съставни части на ядрените боеприпаси били с изтекъл гаранционен срок, те задължително трябвало да бъдат заменени, защото оставането им предполагало нарушение в системата и възникване на взривоопасна ситуация.

Не се провеждала подготовка и преподготовка на специалисти в учебните центрове в Украйна. Поради отсъствие на действащ контрол теоретическите знания и практическите навици на персонала били изгубени напълно.

Практически напълно било ликвидирано системното изучаване, анализа и оценката на техническото състояние на ядрените боеприпаси извън пределите на гаранционните срокове. Специалните аварийни бригади нямали техническо обезпечаване, липсвала полигонна практика по ликвидиране на последствията от вероятни аварии с ядрените боеприпаси.

Осъзнавайки кризисната ситуация около сигурността на ядреното оръжие в Украйна, както и непредсказуемите последствия в случай на несанкционирани действия и вероятни аварии, трябва да подчертаем, че ядреното оръжие на Украйна в момента представлява опасност най-напред за самата Украйна и за съседните с нея държави.

Президентът Кравчук казва по този повод следното: „Тогава ние трябваше да стоим на колене пред Русия, за да може тя просто да вземе тези ядрени боеприпаси, защото те бяха опасни…“. През 1996 г. почти 5 хиляди бойни глави от Украйна са изнесени към Русия и утилизирани.

Тук се крие, според мен, главният отговор на въпроса – дали е могла тази нещастна ядрена бомба да се изгуби в просторите на някоя съседна държава?

Ако можеше просто така да се изгуби дори само една ядрена бойна глава, то отдавна всички щяхме да разберем за нея.
Защото никой не може да скрие който и да е нов „чернобил“, нали така…

Петя Паликрушева