НАТО – защитник на демокрацията или „глобално чудовище, стремящо се към световно господство“?

Организацията на Северноатлантическия пакт (НАТО) беше създадена преди 65 години като военно-политически блок, обединяващ болшинството страни в Европа, САЩ и Канада. Първоначално организацията бе създадена „за защита на Европа от съветското влияние“ след падането на „желязната завеса“. След разпада на СССР и  след края на „студената война“ НАТО, включващ 28 държави, за болшинството от хората по света се превърна във въплъщение на войната и въоръжените конфликти по целия свят, независимо от официално декларираните цели на организацията – гарантиране на липса на агресия.

Дори след разпада на СССР неофициалната борба между Изтока и Запада никога не престана да е актуална. Неотдавна тази борба стана абсолютно очевидна – във връзка със ситуацията в Украйна, НАТО отново вкара в употреба риториката, която в миналото първият генерален секретар на алианса барон Хастингс Лайънел Исмей изрази чрез думите си: „…да държи руснаците встрани, американците вътре, а немците под“.

Президентът на САЩ, една от водещите сили във военно-политическия блок, коментирайки участието на Русия в събитията в Украйна и присъединяването на Република Крим към Русия, заяви, че новата държава и НАТО не се стремят към кофликт с Русия. „Ние с НАТО 60 години помагаме да хората да станат свободни“, – каза Барак Обама.

„Важно е да се разбере, че днес става дума не за поредната „студена война“. В края на краищата, днешна Русия, за разлика от СССР, не оглавява никакъв блок от държави, не разпространява по целия свят идеология. САЩ и НАТО не искат конфликт с Русия“, – продължи американският президент.

Главните официални цели на НАТО, според устава на организацията, са „укрепване на стабилността и повишаване благосъстоянието в Северноатлантическия регион“ и „създаване на колективна отбрана и запазване на мира и безопасността“. Действително, организацията винаги е пазила своята безопасност и процъфтяване, често без да има предвид интересите и сигурността на другите държави. За да се убедим в горното, достатъчно е да погледнем неотдавнашната история на конфликтите, разпалени от НАТО.

Какво казват експертите

Оценката около законността и оправданието на действията на НАТО са различни. Но болшинството независими експерти са категорични – алиансът се е превърнал не в защитник на свободата по целия свят, а е постоянен източник на корфликти и войни.

В последно време алиансът започна не само да укрепва границите си, преследвайщи геополитически интереси, но и да разширява влиянието и военното си присъствие дори там, където по-рано това беше немислимо. Докторът на военните науки, военният аналитик и президентът на Академията за геополитически проблеми Константин Сивков каза в интервю за RT, че НАТО е военна организация на западната цивилизация.

„Алиансът е ориентиран към решаване на напълно конкретни задачи – завоюване, превъзходство и господство над света. Именно от тази гледна точка трябва да се разглежда казусът „Какво е НАТО и има ли то почва у нас“. Тази организация не е миротворческа, тя е призвана да решава чисто военни задачи“, – отбеляза експертът.

Констинтин Сивков е категоричен, че обективни причини този военно-политически блок няма. В настоящите условия алиансът е необходим не за защита, а за реализация на итересите на западната цивилизация. „НАТО е военен инструмент за реализация на политиката на западните транснационални корпорации“, – подчерта президентът на Академията за геополитически проблеми.

Според директора на Центъра за геополитически изследвания Леонид Ивашов, алиансът отдавна е престанал да бъде отбранителна организация, както това е вписано в учредителните документи. За последните 20 години НАТО е автор на агресия, разширява се, продължава експанзията си.

„Понастоящем НАТО няма съпоставим противник в северноатлантическата зона. Днес НАТО е инструмент за установяване на глобално управление на света. Тези, които не се подчиняват и не искат да се вслушват в заповедите на американците, са подложени на атаки, на държавно унищожение, а неселението – на изтребление“, – разказа Леонид Ивашов в интервю за RT.

Експертът отбеляза, че още в стратегическите концепции от 1999 г. организацията е фиксирала като глобална своя функция ликвидирането на геополитическото инакомислие. Ивашов отбеляза също, че днес алиансът няма абсолютно никакви поводи за разширение.

„В същото време поводите за разширението на НАТО са налице в съзнанието на алчните финансови олигарси от Запада, това са целите на трансатлантическите корпорации, стремящи се да завоюват пазарите и ресурсите на различни региони, това са целите на онази политика, която е насочена към създаването на еднополярния свят, т.е. по същество към световно господство“, – подчерта той. Блокът служи на тези цели в качеството си на силов инструмент.

Русия разглежда НАТО като мотивация, та нали САЩ трябва с нещо да плашат европейските държави, заставяйки ги да влагат своите финансови и човешки ресурси в тази организация, докато в същото време американските корпорации получават все по-големи и по-големи печалби.

„Преднамерената сила“

Една от първите държави, която опозна „свободата“, която носи военно-политическият блок, е Югославия.

„Преднамерената сила“ – това е кодовото наименование, което алиансът даде на въздушните бомбардировки над босненските сърби по време на войната там през 1995 г. За две седмици бяха извършени 3515 полета и бяха хвърлени хиляди бомби.

Самолетите на НАТО започнаха да контролират движението на корабите в Адриатическо море, за да опазят ембаргото срещу Съюзна Република Югославия още през 1992 г. А на 12 април 1993 г. военните самолети на САЩ, Холандия и Франция в рамките на операция „Забрана за полет“ започнаха да патрулират във въздушното пространство на бивша Югославия.

Точни данни за загиналите, ранените, бежанците, а също цифри за икономическите загуби няма и до днес, но, според някои оценки, жертви на интервенцията на НАТО тогава са станали около 150 хиляди човека. Само според неофициални данни, по време на военните действия в Босна и Херцеговина са били разрушени около 2 хиляди километра пътища, 70 моста, цялата железопътна мрежа, а също две трети от всички сгради на територията на държавата. От мощните авиационни удари на НАТО пострадаха около 3 хиляди населени места, които са напълно или частично разрушени.

Икономиката и социалната сфера на региона пострадаха от нефтеното ембарго, във връзка с блокадата на хърватските пристанища в акваторията на Адриатическо море, а също и заради напълно разрушената промишленост. По приблизителни данни, авиацията на НАТО бомбардира около 80 % от промишлените предприятия на Босна и Херцеговина. От времето на подписването на Дейтънските споразумения и от края на военните действия там изминаха почти 17 години, но икономиката на страната така и не се стабилизира от нанесените загуби, а действителността в тази част от Европа все още е повече от мизерна за по-голяма част от населението.

„Сюзната сила“

След горните събития „мирът“ на Балканите се възцари, но за кратко. От 24 март до 10 юни  1999 г. по време на войната в Косово, алиансът проведе поредната операция на полуострова – „Съюза сила“ – против Съюза Република Югославия.

Според информация от властите на СРЮ, от 24 март до 10 юи 1999 г. общият брой на загиналите лица е над 1.7 хиляди човека, в това число почти 400 деца, около 10 хиляди сериозно ранени. Без вода остават около 1 млн. човека, 500 хиляди човека остават без работа, хиляди – без покрив над главата. По данни на ООН, безследно са изчезнали 821 човека, болшинството от тях – сърби.

Кампанията в Афганистан

През 2001 г. алиансът започва война в Афганистан, която не е завършила и до днес. Според обобщени данни, за цялото време на кампанията в Афганистан са загинали 35 хиляди човека, повече от 500 хиляди са напуснали страната. Само за юни 2011 г. са ликвидираи от 14 до 34 хиляди граждани, според данни на The Independen. Резултат от интервенцията на НАТО е изострянето на междуетническите конфликти, масовите терористични актове и увеличаването на наркотрафика.

„Иракската свобода“

Без да успеят да завършат кампанията в Афганистан, през 2003 г. организацията започва война в Ирак, т.нар. операция „Иракска свобода“. За цената на иракската война е казано немалко, но най-важното е това, че за времето на кампанията са убити не по-малко от 170 хиляди иракчани и почти 5 хиляди американски военнослужещи. На данъкоплатците операцията струва  2.2 трилиона долара. Гражданската инфраструктура на Ирак е напълно ликвидирана, тероризмът процъфтява. По време на операцията на НАТО е употребено забранено оръжие, а именно бял фосфор, съобщава  Associated Press.

След нахлуването в Ирак в страната многократно се увеличава броят на децата с вродени дефекти. В Басра веднага след британското нахлуване са открити подобни дефекти у новородените.

„Съюзен защитник“

Интервенцията в Либия – „Операция съюзен защитник“ – през март 2011 г. официално започва намесата на международните сили, главно от страните на НАТО, в гражданската война в Либия. Ръководството на блока нарича целта на интервенцията си защита на мирните жители, а това им дава основание да се унищожи всяка войска, която представлява заплаха за населението, при това само с помощта на въздушни удари. Операцията на НАТО в Либия завършва през октомври същата година. В резултат на намесата на алианса загиват повече от 20 хиляди човека (военни и граждански), а в бежанци се превръщат повече от 350 хилади човека.

Разрушенията от натовските бомбардировки се оценяват на 14 милиарда долара, което седем пъти превишава загубите за страните от немските бомбардировки по време на Втората световна война в съпоставими цени. Получавайки от НАТО „свободна демокрация“, либийците губят цяла поредица от социални гаранции, които те имат по време на властта на Кадафи: безплатно електричество, безплатно образование, безплатно медицинско обслужване, получаване на селскостопански земи, безплатно образование в чуждестранни ВУЗ, безлихвено кредитиране, минимална цена на бензина ($ 0.14), символични цени на цяла поредица хранителни продукти (например, за $ 0.14 долара можеха да се купят 40 броя хляб) и много други.