Според новите проучвания, една трета от британците на възраст до 40 години твърдят, че нямат никакви шансове да придобият собствен дом, независимо от социалните програми на британското правителство. Младите хора на възраст от 23 до 27 години твърдят, че те вече нямат и желание да се сдобият със собствено жилище.
Както твърди Sky News, във Великобритания вече има поколение, което гледа песимистично на шансовете да придобие каквато и да е жилищна собственост.
Според изследването на Halifax’s ‘Generation Rent’, независимо от съществуването на различни правителствени програми, 36 % от хората на възраст от 20 до 45 години смятат, че нямат никакви шансове да станат собственици на жилище в близките 5 години.
Половината от запитаните британци, шотландци и граждани на Уелс са съгласни с твърдението, че Великобритания ще се превърне в държава на арендатори още при следващото поколение, а 20 % от жителите на мъгливия Албион на възраст от 23 до 27 години заявяват, че вече нямат и желание да придобият собствен дом.
Правителството заяви, че по програма Help to Buy се планира построявянето на нови домове за понижаване на социалното напрежение, но само 30 % от запитаните твърдят, че програмата носи видими резултати.
През декември миналата година Фонд Джозеф Раунтри в изследването си прави извода, че броят на нощуващите всяка нощ на ново място британци се е увеличил през 2014 г. с 6 % за Англия, с 13 % за Лондон. С 10 % е нарастнал броят на хората, наемащи жилище за кратък срок, а с 14 % се е увеличил броят на тези, които „спешно търсят легло и закуска“.
Фондът прогнозира, че до 2020 година още половин милион британци на възраст от 18 до 30 години няма да успеят да придобият собствено жилище, което ще породи „наводнение“ в пазара на арендите. Затова предоставящите под наем нескъпи жилища за младежи и социално уязвимите семейства, трябва да получат кредити от държавата, за да се предотврати надигащата се „катастрофа на бездомните“, пише The Telegraph.
Според статистиката, която цитира правителството на Великобритания, през септември 2013 г. са наели под наем жилища повече от 57 хиляди семейства, което е с 8 % повече от предишната година. Едва 2 хиляди семейства с деца са успели да наемат „легло и закуска“, което превишава всички показатели за последните 10 години. В изследването се цитират данни и за това, че 9 % от възрастните британци поне един път в живота са се оказвали в подобна ситуация, когато не са успели да намерят поне легло за пренощуване.
Проблемите с жилищата в Обединеното Кралство съвсем не са нови. Ако погледнем историята, в близкото минало правителството се стреми да построи нескъпи жилища, благодарение на субсидираната аренда. От 1980 г. повече от 2.5 млн подобни домове са били разпродадени, но нови жилища от последващите правителства не са били построени. Най-остър е проблемът в Лондон, където хиляди семейства живеят на ръба на жилищната криза. Това засилва социалната диференциация в Лондон, без да оставя на много обикновени семейства възможност да открият каквото и да е жилище на достъпна цена.
През 1966 г. филмът на ВВС „Кети, върни се у дома“ показа сърцераздирателни кадри от разрушаването на едно семейство от липсата на дом. Филмът, който бе гледан от повече от 12 млн човека, показа живота на бездомните и лошите жилищни условия, помогна да се създаде Shelter – благотворителна организация, помагаща на бездомните да намерят приют.
Светът днес 
Относно коментираната създадена паразитна прослойка съм съгласен за ВБ, но тук причините са малко по-други. Имам редица приятели които на практика не желаят да работят поради простата причина, че или цял живот правиш някого по-богат или ти самия действаш със същия стимул експлоатирайки други. За мен лично също двата варианта не са приемливи и на практика работя колкото да оцелявам, като предпочитам да имам повече свободно време отколкото да въртя колелото на плъха. Гледам си храна, имам покрив над главата, не желая да създавам семейство в настоящите условия и предвид перспективите. В общи линии такива са нещата през моите очи. Това мисля, че беше причината и за съзидателния характер на социализма у нас, поне първите 15-20 години хората вярваха и виждаха, че го правят за себе си/ за всички/. Това е и нещото което мен също ме мотивира, но този човешки порив е умело канализиран в НПО индустрията по настоящем…
Съвета от проучването чупи тъпомера с кирка… „Затова предоставящите под наем нескъпи жилища за младежи и социално уязвимите семейства, трябва да получат кредити от държавата, за да се предотврати надигащата се „катастрофа на бездомните“, пише The Telegraph.“
Нещо ми убягва логиката, вместо да се осигури допълнителна квалификация и нормално платена работа на уязвимата група както и нисколихвен кредит с фиксирана лихва гарантирана от държавата за 15-20 години, за да си закупят жилища, предложението е да се даде кредит на хазяите за да намаляли цените ?!?! Това е съвсем в духа на ИПИ – да подпомогнем бизнеса и то ще се ‘просмуче’ надолу към бедните…
Правилно разсъждаваш, но очевидно не познаваш реалиите във Великобритания и особено в Лондон. Там има огромна армия от безработни по професия, безработни, чиито бащи са безработни и дядовците им също са били безработни. Това е социална язва. Те не си търсят работа, не искат работа именно заради щедрите социални програми в страната. Те не искат допълнителна квалификация и естествено не могат да получат кредити. Понякога работят на черно, някои от тях са престъпници (предимно търгуват с дрога) и това е добавка към „помощите“, които получават от държавата. Говорил съм с такива хора. Те казват: аз получавам 600 паунда, върху които не плащам данъци, не плащам наем и режийни и мога да си докарвам „на черно“ още поне 500. Защо да работя за 1000, върху които да плащам данък, да плащам наем, газ, ток, телефон…? Като аритметика са прави. Значи държавата трябва да промени тези закони и да не насърчава лентяите. Собственото жилище не е проблем за един средно квалифициран и работещ британец. Евтиният и дългосрочен кредит – също. Проблемни са неработещите имигранти и неработещите англичани.
Да, наистина, във ВБ има такава „социална язва“. Но тя е именно язва на капиталистическото общество. В него царува зверска експлоатация и социален дарвинизъм. Затова тази язва е закономерна, органична част на капиталистическата система, но в частност, и най-силно, това се случва именно при новия, неолиберален икономически модел. Защото той, освен, че като всяко друго експлоататорско общество генерира аутсайдери, на всичкото отгоре и ги развращава, и товари с тях цялото общество. Докато класическият консервативен капитализъм просто ги оставя да измрат или да се спасяват както си знаят. Затова в класическия капитализъм хората работят до дупка, до самата си смърт – не, че това им помага да забогатеят, естествено… А при неолиберализма те стават класа от непоправими паразити. Но за това е виновна именно СИСТЕМАТА, а не горките хора, които са нейни жертви.
Така, че държавата във Великобритания прекрасно знае какво прави. Тя първо създава проблема, а после, вместо да го реши, още повече го задълбочава. Тя именно създава „лентяите“, които после насърчава да си остават лентяи.
Защо мисля така? Защото държавата на запад, според новата идеология се стреми именно към това, което преди време се провали на изток. Стреми се към тоталитарен държавен капитализъм! А той пък винаги има нужда от лицемерни механизми за залъгване на експлоатираните граждани.
Само че, този път започват от другия край. Не от идеите за комунизъм, оттам – за социализъм, оттам следва превръщането на цялата собственост в държавна – оттам, държавна тоталитарна диктатура!…
А обратното: откъм капитализъм – към неолиберализъм – към заграбване на цялата собственост в ръцете на корпоративно-банкерската класа, която на свой ред контролира държавата – и в крайна сметка, ето ти я отново, пак същата тази държавна тоталитарна диктатура! Лека разлика във формата, но не и в същността.
А това там, за „пазарните механизми“ и за „конкуренцията“ – са чиста демагогия и популизми за наивниците. Всички процеси, които протичат на запад днес показват обратното – конкуренцията и пазарните механизми се превръщат в химера, а държавната регулация, вместо да е гарант за пазарните механизми и за конкуренцията, все повече ги изкривява и ги унищожава. Там, където остро е необходимо да се намеси, за да гарантира, да осигури (!) пазарните механизми – тя твърди, че уж трябвало да се „изтегли“ и да не се намесва в „естествените процеси“, за да не пречи на „невидимата ръка на пазара“. А там, където НЕ трябва да се намесва, например, при фалитите – твърди, че трябвало да се намесва, за да „спасява икономиката“! Всичко – нагоре с краката! С това икономиката на запад, и главно в САЩ (типичен пример) става все по-тотална, все по-централизирана и все по-планова. (Едно говорим за глупаците, а друго вършим.)
Никой не пречи на т. нар. потомствено безработни да учат докато са млади, да получат добро образование, а след това и добра работа. Просто така им е по-лесно. Ще кажете, че доброто образование е скъпо. Така е, но има и множество стипендии и ако си постигнал висок успех в средното училище, можеш да следваш напълно безплатно. Оттам доброто образование е гаранция за добра работа и нормално осигурен живот. Слава Богу, повечето хора знаят това и образоват децата си, за да могат те да живеят по-добре. А извиненията с „държавата, капитализма, неолиберализма, банкерите, евреите, извънземните….“ са за онези, които ги мързи и смятат, че вината за нещастията им е някъде другаде, а не у тях самите.
„Димитре“, и в България „никой не пречи“ на българите да почиват на Хаваите. Никой не им пречи да учат. Не им пречи да работят. Не им пречи да бъдат предприемачи. Не им пречи да са богати. В нищо не им пречи. И въпреки това, те „неизвестно защо“, в огромната си маса са бедни, болни и отчаяни. Независимо от образованието си и от желанието си да се трудят. Мой познат професор рови по кофите, университетски преподаватели умират болни и сами, здрави и умни мъже са безработни, доктори и свещеници карат таксита, учители чакат за социални помощи и се отопляват на дърва. Това е пред очите ми всеки ден и вероятно, това са все тъпи и смотани „лузъри“, нали? Те всичките сами са си виновни, поради своята тъпотия и мързела си – нали така, мерзавецо лъжлив?
Формално хората имат всички възможности и права. Могат също така, да размахат ръце и да литнат – имат право, и при това „никой не им пречи“. Но правата не дават автоматично възможности. А и самите възможности на свой ред не се осъществяват автоматично. Някои възможности са химерни по дефиниция („размахай ръце и литни“), други са трудни за конкретната личност, трети са СИСТЕМНО трудни. Освен това хората не са машини, те се влияят от много външни фактори. Затова ефективността на поведението им не може да достигне даже 80%, често не стига и до 50%. И това е статистически факт, който е прекрасно известен на манипулаторите, на експлоататорите и на идеолозите на социал-дарвинизма.
Вината всъщност е именно в СИСТЕМАТА. Всеки, който отказва да го види, е лицемер и лъжец. Ако хората можеха да станат богати само в резултат на личния си труд, учение и инициативност, всички щяха да са богати и „успешни“. Но това не е възможно. Системата е ПРОГРАМИРАНА така, че това да е невъзможно. Няма толкова ресурси за всички. Ето защо съществуват многобройни ограничения пред отделния беден човек, които в общата си маса са непреодолими за него. „Възможностите“ са чисто формални, докато трудностите – безбройни и съвсем реални. Кой конкретно ще бъде „лузърът“ не е важно за системата. Като цяло, тя е програмирана така, че в нея винаги 90% ще са бедни (от тях 30% смазани от бедност), а само 8% ще са заможни и само 2% – богати и в охолство.
Освен това, ако хората можеха винаги да действат разумно, щяха да го правят. Но те не могат. Системата ги смачква и деформира още от малки. Работата не е в „мързела“ – въпреки, че именно той грижливо се възпитава в западното общество, чрез пропаганда на егоизъм, примитивен бездуховен материализъм и консуматорство. Точно за това там се трудят идеолози и пропагандатори като тебе (долен соросоиден трол).
Но проблемът е всъщност именно в програмираното неравенство, в експлоатацията и в ограбването на хората, водещо до отчаяние. А отчаянието им го подсилват изродите като теб, които внушават на хората, че изобщо не им била виновна обществената система, а „сами са си виновни“, дето не са богати и „успешни“. Малко се били трудели!
Чудя се как не разбираш, колко отвратителен образ са ти възложили да го играеш тези, които ти плащат да им ръсиш идеологическата отрова. Ако имаше съвест да усетиш колко долна ти е ролята, щеше да мръднеш психически, едва ли щеше да издържиш. За да вършиш такава долна работа, трябва да си или духовен инвалид (без съвест), или психически инвалид (озлобен комплексар), или умствен инвалид (обикновен глупак).
„Като цяло, тя е програмирана така, че в нея винаги 90% ще са бедни (от тях 30% смазани от бедност), а само 8% ще са заможни и само 2% – богати и в охолство.“
Ура за сиромахомилството! Господин Митев, откъде по-точно я взехте тази статистика? За мен дефиницията за средна класа в България е около 1000 лева месечен доход на човек. В развитите страни разбира се е повече, но там и цените са по-различни. Това ниво осигурява нормален (не богат и охолен) живот на човек от голям град (имам предвид областните центрове). В по-малките градчета и в селата може да се живее нормално и с доста по-малко средства. Е, сигурен съм, че хората с такива доходи в България не са 8%. Не знам в какви среди се движите вие (очевидно сред такива, които „ровят по кофите“), но моите познати се справят и дори когато срещат затруднения (което е нормално), не хленчат, не се оплакват и не търсят вината у другите, а се опитват да си решат проблемите сами или с помощта на приятели. „На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата.“
Имам приятел, чийто бизнес фалира три пъти и той три пъти се измъква като феникс от пепелта и сега отново се справя доста добре. Но когато фалираше, той не започваше да рони сълзи и да псува Системата, не, стягаше си опинците и започваше отново – с много труд, но и с много ум и находчивост. Никъде не съм писал (както ме обвинявате), че всичко се постига само с много труд. От много труд се става гърбав. Да, нужен е труд, но той трябва да е насочен правилно, иначе е преливане от пусто в празно. Да, системата има много кусури, но както е казал навремето Чърчил, досега не е измислена по-добра. А ако плачете за социализма и за плановата икономика, забравете, те няма да се върнат тук. Все пак мога да ви посъветвам да отидете някъде другаде където все още ги има тези неща – в Северна Корея например. Прав ви път. Или в Куба, или във Виетнам. Китай не ви го препоръчвам защото и там икономиката е „капиталистическа“.
Това, което дрънкаш те рисува като лигаво софийско копеленце, което си няма представа как стоят нещата в нашата жална страна – навсякъде, освен в маймунарника наречен София! Вие там не сте България, не сте българския народ. Вие сте най-калпавата му част, въпреки, че сте вече 1/3 от населението. Което е ТРАГЕДИЯ за България. Защото вие, ако трябва да сме честни, не сте даже и съвсем истински българи. Вие сте окепазили българския език и сте го превърнали в гротеска, вие сте си създали отвратителна лигава суб-култура, от която на нас, хората от „провинцията“, ни се гади. Вие (с цялата си арогантна тъпа наглост) си позволявате да презирате „провинцията“, която ви храни, за да можете да живеете два ПЪТИ по-добре и я плюете и я презирате, не я знаете и не искате да я знаете, и не ви пука за нея.
Ние тук сме българите. Ние прекрасно знаем как се живее в България. И не само в нея. Защото понятията „бедност“, „мизерия“, „богатство“ и „заможност“ наистина са относителни. Те си имат числен (паричен) измерител във всяка страна. Но съотношението (поляризацията!) на доходите е почти еднакво във всяка днешна т.нар.“демократична страна“. Ето какво казва НСИ: „В България доходите на 20% най-богати са близо 6 пъти по–високи от доходите на 20% най-бедни.“ Мъглявичко… И малка подробност: забравят да споменат, че има още и ГЕОГРАФСКА поляризация на доходите, която още повече влошава положението. Точно графиката на поляризацията нашите никъде не я дават (нито общата, нито с оглед на регионите), защото е опасно – не е политкоректно, да не стане революция?.. Но който мисли, сам намира данни. В Британия положението не е по-различно. Ето ти я графиката на неравенството там (общо за страната): theuxbridgegraduate.wordpress.com/2013/09/29/definitively-rich/ (красива картинка!)
Но в презираната от вас „проста провинция“ 1000 лв. е лукс за средния българин. Защото тук има луда безработица. Хората берат душа. Работещите вземат средно 500-600 лв (500 за жените), а старците и 200 не могат да вземат. Има данни, които най-подло се крият от властта – но нищо, аз си имам източници. А ти си живей там в своя соросоиден софиянски свят на лъжата и пропагандата! И се чуди, провинциалистите като мене, като нямат хляб, що не ядат пасти? Що не станат предприемачи например, па да вземат да забогатеят? Чунким, „какво им пречи“ – нали тъй, „умнико“?
Никъде не съм казал че „препоръчваш само труд“. Ти препоръчваш и тарикатлък („предприемчивост“)… Защото си лъжец и соросоиден неолиберален пропаганден трол. А аз съм българин и ще остана в тази страна до смърт, за да се боря да стане по-добра. Не аз, а ти, гнидо, трябва да се разкараш оттук в любимите ти „демократични“ държави като САЩ и ВБ, или Франция, и изобщо там където са ти идеалите. Щом там се живеело по-добре, прав ти път! Изчезни и не се връщай никога повече, за да не тровиш душите на българите с лъжи (т.е. вашингтонска неолиберална пропаганда)! Не е Корея пример за мен, или Китай, на баба ти фърчилото. Пример и образец ми е бивша Югославия, която разсипаха мръсниците, дето са ти идоли. За това ще се боря – България да бъде уникална, независима и силна страна със свой собствен модел. Защото съм патриот и не ща да ям чужди фъшкии като теб, който постоянно гледаш някъде навън, на кого да му играеш по свирката, че и да му я надуеш, ако може.
Който не възразява против системата е тъпа овца – конформист. А който не харесва системата, трябва да я промени. И не само заради себе си, а заради всички. Но за това трябва да е патриот с обществена активност, човек със съвест, с морал и любов към онеправданите. А не забит ограничен егоист, дето се бори за своята порцийка в своята чинийка. Има и по-добри системи, но те не са ясни за гумените гладки мозъци. Чърчил, изродът! – той ти е на тебе авторитет – цитирай го на баба си, а не на мене.
Да,за съжаление баба ми вече е мъртва. Но Чърчил бе един от най-великите политици на ХХ век. А следващите бяха: Роналд Рейтън, Маргарет Тачър и папа Йоан Павел ІІ. Те по ставиха комунизма на колене.
Поклонникът на манипулатори, лъжци, агресивни империалисти, икономически убийци, накратко – политически мерзавци, е още по-лош от тях. Такъв е мерзавец на квадрат. Благодарим за демонстрацията! Разни хора, разни идеали. За съжаление, някои, като им гледаш идеалите, тоест – ИДОЛИТЕ, се чудиш, дали са изобщо човешки същества.
Ами много ясно – тя цялата работа е планирана. Както обикновено, „мерките за спасение“ са последните пирони в ковчега. Всичко е част от една и съща схема.
Добре дошли в Новия световен ред, или иначе казано, в „дружното семейство на европейските народи“!
Това ми напомня на мерките за „спасяване“ на задлъжнели държави. Първо разни икономически прослойки в страната трябва да бъдат приучени здраво да крадат и смело да харчат. Един начин е, например, да им се дават лесни външни пари по разни програми… Има и други методики. Това е най-важният етап, оттам започва всичко. После страната изведнъж открива, че се намира в някакъв проблем… И тогава идва ред да й се „помага“. За целта услужливи банкери й дават кредити или даже само гаранции за кредити, уж за да й „помогнат“. После МВФ й „помага“, като й откупува кредитите, защото не може да ги обслужва. Обаче при това й поставя драконовски мерки за икономии, уж за да могат хората да се издължат. Всъщност тези мерки така разкатават мамата на икономиката на тази страна, че именно по тази причина тя вече никога не може да се издължи и затъва все повече и повече. После, като затъне още по-дълбоко, до положение на национален фалит и крайна бедност на народа, получава предложение за нови, вече „спасителни“ заеми – естествено, под нови условия за съкращение на държавните разходи. С това се отнемат и последните лостове на държавата за някакво въздействие върху икономиката. (Финансови лостове тя вече няма, понеже ЦБ не може свободно да печата пари; страната или е във валутен борд, или е в еврозоната, или е била финансово колонизирана по друг законодателен път.) Следва груба външна намеса чрез натиск в политиката, в законодателството, в обществения и даже в личния живот, плюс налагане на нов мироглед и нови порядки. Това улеснява по-нататъшните „спасителни мерки“. Страната е смазана, стъпкана, поробена и унижена. Тя вече няма нищо, освен едната си земя, но и нея е заставена да продава на „свободен пазар“, за да си осигуряла „свободно движение на капитали“. Има и хората си; обаче те се превръщат в евтини наемни роби, изтичат навън като от гивгир, раждаемостта пада поради насила наложеното отвън (по идеологически причини) морално разложение… И народът изчезва. Това е типичен пример за унищожаване – геноцидно изсмукване, изяждане и смилане на дадена страна. И на всеки етап, забележете! – непрекъснато се говори за „спасяване“ на тази страна от добрите чичковци и лелки там някъде, които винаги само „дават пари“. (Никога не се чува те нещо да вземат в замяна, нали?)
Този процес се води и на едно по-ниско ниво – срещу отделните семейства и домакинствата в отделните страни. Квартирният въпрос е само малък елемент от пъзъла.
Прав си, Сол! Но тук има две подробности.
Първата е, че ако го направят, с това ще стимулират хората да притежават собствени жилища. А явно стратегическата цел е, хората да продължават да си ги наемат.
И второто е, което „Димитър“ правилно е забелязал. Наистина има там едни такива хора, на които няма да им помогне нито нисколихвен кредит, нито образованието и квалификацията, нито ще има полза да им се предложи работа. На запад има една все по-разширяваща се прослойка от развратени паразити негодни за нищо, които са всъщност духовни, морални и психически инвалиди. И тук ги има такива – те просто предпочитат да просят. И наистина си изкарват от това много повече пари.
Това е всъщност проблемът, който тук се крие под повърхността.
За съществуването на такива хора си има причини, както и друг път съм казвал. Това е пропагандата на морално разложение (новите ни „европейски ценности“), това е програмираното неравенство и социал-дарвинизмът, водещ до отчаяние. Това е нарочното развращаване на пролетариите с държавни „помощи“, това е лицемерната социална пропаганда – стремежът да бъде излъгано, подведено обществото. Да бъде консолидирано около един модел на все по-тоталитарно държавно управление, съчетано с все по-голяма експлоатация и все по-голямо социално неравенство.
Защото там, където се раздават най-много социални помощи, често има най-голямо неравенство и експлоатация. (Типичен пример е САЩ.) Това е, което искат да приложат и в България!
Например, в енергетиката: там искат да има все по-необуздано енергийно ограбване на народа. Тоест – все по-неефективно производство + либерализиране на енергийния пазар – но не за да има някаква реална конкуренция, както лъжат. А просто, за да има възможност за безконтролно освобождаване („либерализиране“) на цените, т.е. цените да си растат безбожно до небето, за да компенсират злоупотребите. И при това, да имало отделни, специални „енергийни помощи“ за социално слабите!
А защо вместо това не се направи друго? Да има едно справедливо, честно регулиране на сектора, осигурено от закона, осигуряващо ефективно (!) производство на евтин ток и с това да има ниски цени за всички? Така няма да няма нужда от специални „енергийни помощи“ за циганите и за др.под. „социално слаби“ групи. Няма да има нужда и от „стимулиране“ на отделни централи и от друга държавна намеса. Но нали така няма да може да се краде и да се експлоатира народа?… Как ще виреят тогава „зелените“ централи и американските тецове? Как ще се краде и ще се граби от държавата? Как ще удисваме на брюкселските директиви, как ще правим лицемерни външни политики, как ще обслужваме лобисти, родни мошеници и чужди корпорации? А още по-добре е да се краде направо от населението, вместо от държавата като посредник – значи, напред към „либерализацията“!
Същата работа е и с квартирите във ВБ. Банките и корпорациите първо ограбват народа, оставят го без средства да си осигури жилище… Същевременно държавата методично развращава народа и го стимулира да бъде консуматор и паразит… И после подхвърля трохи на най-изпадналите, за да й бъдат „благодарни“. Но го прави така, че при това системата да не се промени. Хората, както и преди, да не могат да си купят жилище, а вместо това да продължават да го НАЕМАТ.
В много отношения си прав. Искам само да уточня, че наемането на жилище не е никакъв проблем за Великобритания, както впрочем и за много други страни. Собствеността на жилище там също е проблем защото данък сгради и данък смет са с пъти по-високи отколкото в България. Притежаването на собствено жилище е част от народопсихологията на българина. Един мъж става такъв като се ожени, като създаде деца и като построи къща. Поради тази причина над 90% от българските семейства притежават собствени жилища, били те и панелки. Няма нищо лошо в това. Но нека не оплакваме британците, че нямали жилища. Както е посочено в статията, много от тях не желаят да имат жилища и при добри условия, остават под наем в едно и също жилище през целия си живот.
Ами „браво“ на тях – значи, те са станали овце за стригане, доене и колене, вече са свикнали и са си влезли в ролята. Нека да си наемат жилища тогава, тяхна воля!
Но аз не го казвам това, за да ги осъдя. Казвам го с искрено съжаление към тях.