„Time“: Студена война няма и няма да има, но това е зле

Автор: Ian Bremmer

Има цели четири причини, според които украинската криза не съответства на определението за студена война. Но това означава, че ситуацията ще продължава да се влошава

С началото на украинската криза много западни политолози започнаха да твърдят, че се движим към нова студена война.  Преди няколко дена руският министър-председател Дмитрий Медведев изрази аналогични опасения, казвайки: „Ние бавно, но категорично се движим към втора студена война, която не е нужна на никого“.

Но аз съм готов да заяви с цялата си категоричност – няма студена война.

Студената двойна предполага наличието на два блока, които със зъби и нокти се борят за нещо наистина значимо. Тази битка може да има само два изхода – алтернативни варианти не съществуват. Съществуват цели четири причини, според които кризата в Украйна не съответства и няма как да съответства на определението за студена война.

Първо, европейците не подкрепят в пълна степен американците. Те, разбира се, ще се радват, ако Украйна се ориентира към Европа, но не са готови да се сражават за тази идея. Германците дори не поискаха да изгонят руснаците от организацията със символични функции „Голямата осморка“. Русия предлага търговия, банково дело, промишленост, недвижими имоти, газ…Европейците за нищо на света няма да подкрепят сериозни санкции срещу Русия, защото не искат да рискуват отношенията си с руснаците. Полша и прибалтийските републики могат колкото си искат да призовават НАТО към решителни действия, но те са малцинство. Ако ситуацията се влоши още повече, САЩ трудно ще получат европейска подкрепа.
Второ, китайците май не подкрепят напълно руснаците. Да, Путин миналата седмица тържествено подписа в Шанхай договор за газ за 400 милиарда долара. Но това не прави Русия и Китай политически съюзници. Китайците не подкрепиха руснаците в Съвета за сигурност към ООН за Украйна: те се въздържаха, което си беше откровен шамар към Москва. Газовата сделка, над която се работи 10 години, вече е факт, защото руснаците, в отчаянието си, предложиха компромисен вариант. Китайците охотно вземат пари от всеки, който им ги предложи. Те са готови да работят с всеки и не отхвърлят нито една идея. Украинската криза е крайно изгодна за тях, до момента те са встрани от нея – и тъкмо така и имат намерение да се държат в бъдеще.

Трето, руснаците не са толкова силни. През последните 25 години Русия беше в упадък – демографски, икономически, дипломатически, географски и военен. Темповете в ръста на икономиката й си остават ниски, а тази година в Русия настъпи рецесия. Установяването на контрол над голяма част от територията на Украйна ще струва на руснаците твърде скъпо. Та какви съюзници има Русия? Списъкът ще изглежда достатъчно несериозен: съседи като Белорусия, държави от рода на Венецуела и отделни персонажи от рода на Башар Асад и Едуард Сноудън. Никой няма да заложи на подобни приятели. Излиза, че ситуацията не е съвсем такава, каквато беше по времето на студената война. Русия може да мъти водата в своите покрайнини – в Украйна и Молдова, но това не означава, че тя е готова да нахлуе в страните от НАТО (например в Полша). Сравненията с Хитлер, до които прибягват Хилари Клинтън и принц Чарлз, са просто нелепи. Вероятно Путин наистина е неприятен тип. Може дори да не ни харесва това, което той прави. Вероятно той наистина не спазва правата на човека. Но той не може да бъде оприличаван с Хитлер – той просто няма неговия икономически потенциал.

Четвърто, и то е най-важното – украинската криза не е интересна за американците. Американците съвсем, ама съвсем не се вълнуват от Украйна. Президентът Обама неотдавна каза, че Афганистан не е идеална държава и ние нямаме намерение да я правим идеална. Тук думата „Афганистан“ спокойно може да се замени с „Украйна“. Ние се ядосваме на руснаците и имаме намерение да засилим санкциите срещу тях. Въпросът е в това, колко далече можем да стигнем в този си път? Казваме, че, според нас, украинските избори са минали добре. Но в Крим нямаше никакви избори, а голяма част от изборните секции в Донецк и Луганск бяха затворени – заради руските бойци там. Лично аз не бих нарекъл тези избори сполучвили – разбира се, ако ви вълнува териториалната цялост на Украйна. Но ако не ви вълнува, и вие просто искате да дадете отпор на руснаците, тогава, разбира се, няма смисъл да се възхвалява подобна държава. Украйна не ни е съюзник, и ние не сме готови сериозно да се застъпим за нея.

Излиза, че това, което виждаме, не е студена война.

Същите характеристики на случващото се, които правят невъзможно наличието на студена война, ни водят към извода, че ситуацията ще се изостря. Подобни кризи, както украинската – и както конфликта в Сирия – не могат да бъдат разрешени бързо. Те не са толкова важни, за да могат големите държави да се потрудят за тяхното регулиране. Едни страни извличат определени изгоди от положението, оставайки встрани, а други не смятат, че заплахата е достатъчно сериозна за тях, за да взематт каквито и да е било мерки. В света, в който няма глобален лидер, и има двама съперничещи си лидери в лицето на САЩ и Русия – подобни конфликти ще се разрастват още по-силно и ще продължават по-дълго, отколкото в миналото. Освен това, подобни ситуации ще продължават да се мултиплицират – защото има прекалено малко държави, които могат да им дадат отпор.

Иън Бремер – президент на Eurasia Group и професор по глобални изследвания в университета в Ню-Йорк.

„Светът днес“ публикува статията за сведение, което не означава, че се солидаризира с написаното.