Спиране на строителството на газопровода „Южен поток“ в България показва, че Европейският съюз започва да използва газо- и нефтопроводите като оръжие срещу Москва, пише Le Blog Finance. При това ЕС и САЩ не се погнусиха да притиснат София, за да постигнат целта си.
Неотдавнашното изявление на министър-председателят на България Пламен Орешарски за спиране работата по проекта „Южен поток“ показва, че газо- и нефтопроводите вече са „оръжие“ в ръцете на Европейския съюз, пише коментаторът Елизабет Щудер от Le Blog Finance.
„Южен поток“ е наистина стратегически“ проект на Москва: за Кремъл той е начин да си „гарантира място в европейската енергийна система“, доставяйки синьото гориво в Европа, но „заобикаляйки Украйна“, отбелязва Щудер. Страната вложи в създаването на проекта огромни пари, разчитайки бързо да си ги върне след старта на газопровода, над който работят съвместно „Газпром“, италианската фирма ЕN и френската EDF.
Но, Европейската комисия още във вторник предложи да се спре строителството на газопровода по цялата теротория на Европа, позовавайки се на някакво нарушаване на европейското законодателство, припомня Щудер. Недоволството на европейските чиновници е предизвикано от това, че българските власти не са публикували официално съобщение за провеждане на търга в официалното издание на ЕС. В Брюксел смятат, че София така е предоставила незаконни преференции на руски и български фирми, за което България получи официално предупреждение.
Впрочем, България бе притисната не само от Брюксел, отбелязва журналистката. Орешарски обяви за спиране на проекта до провеждането на консултации с Брюксел след „преговори с американските сенатори Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи“, които пристигнаха в страната на официална визита, подчертава журналистката.
Маккейн заяви, че „той лично би искал в края на краищата Русия по-малко да участва във въпросите, касаещи „Южен поток“, демонстрирайки така, че Вашингтон е притиснал българското правителство, за да го принуди да вземе удобното за САЩ и ЕС решение. Маккейн каза още, че „между конфликта на Русия с Украйна и новата позиция на България съществува пряка връзка“.
Светът днес 
Ако нефтопроводите са „оръжие“ в ръцете на ЕС, то тогава и самият ЕС също е „оръжие“, но в чии ръце е то?
Най-очевидният отговор е: ами, в ръцете на Вашингтон, естествено. Обаче нещата не са толкова прости.
Днес не империалистическите държави движат събитията и не те вземат решенията. Държавите и техните правителства са само инструменти. Решенията се вземат от ограничена наднационална група свръх-богати хора, опиращи се на богатството на транснационалните корпорации и банковите картели. Те имат своя наднационална мафиотска организация, представена например, от Билдербергската група. Която, впрочем, съвсем наскоро заседава в Копенхаген.
Нещата работят така: наднационалната (юдео)масонска мафия на свръхбогатите взема решенията, като от време на време даже си свиква световни конгреси, от типа на Билдербергския. Именно тази глобалистка мафия определя кой, къде и как ще диктува развитието на събитията в световен мащаб. Тя ръководи действията на правителствата. Очевидно за момента тя е решила, че САЩ е империята, която има ключово значение за западната цивилизация (доминирана от англосаксонската култура). Затова САЩ се покровителства и се пази от глобалистите. И именно на САЩ се възлагат най-сериозните задачи по налагането на „Новия световен (глобален) ред“. Съответно, САЩ имат водещата роля в световната геополитика. Която роля не е случайна, а има за цел да осигури на този еднополярен западен свят все по-нарастваща концентрация на капиталите, в ръцете на споменатата западна глобална масонска мафия на свръх-богатите.
По този начин, в сегашното глобално разпределение на ролите ЕС е само инструмент. ЕС е съюз, васален на САЩ. И това ще бъде така, докато глобалната мафия не реши, че е дошло времето за глобално обединение, т.е. за поглъщане на ЕС от една по-голяма империя, с център във Вашингтон, от типа на „северно-атлантически съюз“, който да се покрие по територия с НАТО и в него военният съюз да си заеме полагаемото му се място на „отбранително министерство“.
А за момента ЕС е просто наднационална административна структура, васална на Вашингтон. В света има три вида страни: колонизатори, васали и колонии. Към първите спадат САЩ и Великобритания, към вторите – „старите“ страни на ЕС, като Франция, Германия, Испания, Австрия, Италия… Колонии пък са новите членове на ЕС – Полша, Румъния, България…, а нищо чудно, ако „не слуша“ и Гърция да бъде „понижена“ в статут на колония; също така колонии са Русия и всички страни от „третия свят“, приели долара за „резервна валута“.
Колониите биват по-силно и по-слабо ограбвани, като стремежът на Вашингтон е те да бъдат все по-силно експлоатирани, докато от друга страна (естествено), не на всички тях това им се нрави и някои се съпротивляват. Но въпросните роли не винаги съвпадат с административните граници на разните съюзи и блокове. Това някои упорито отказват да го проумеят.
ТОВА е истинското глобално разпределение на държавните роли. Всичко друго е само политически театър. Събитията в света се движат не от правителствата на отделните държави – па даже и да са империи, или пък цели съюзи. Събитията не се движат от национални интереси, нито от културни и други „цивилизационни“ фактори. Всъщност те се движат от съвсем други сили, с други центрове и други инструменти за управление.
Класовото разделение на обществото е съвсем естествено, но в тази схема то е на едно много ниско ниво. То даже не се взема вече под внимание и изобщо не се и обсъжда. Естествено е, че класата на работниците е експлоатирана от капиталистите. Но това е само базата на обществените отношения и съвсем не дава пълната им картина. Над класовото разделение стои едно съвсем друго, вече глобално разпределение на ролите – на всички обществени отношения, в т.ч. и производствените.
Експлоатацията днес ОСВЕН, че е класова, с изглед скоро да се превърне даже в кастова, е И колониална. Но страните и държавите, като административни единици, имат само обслужваща роля в това разпределение. Те служат просто за удобство на колонизатора. Даже и да не съществуваха никакви държавни граници, все едно някои райони от Земята, в които естествено, живеят определени народи, щяха да бъдат експлоатирани много по-жестоко от други, и в нечия чужда полза.
Причината е просто в икономическата логика на глобалния капитал. А тя е елементарна – на Земята няма достатъчно ресурси. Няма как да създадеш каста от свръх-хора, ако няма същевременно и една друга каста, която да бъде експлоатираното стадо от полу-хора. Но тези полу-хора трябва да бъдат напълно отделени от свръх-хората – не само класово, а и териториално. Не само в по-бедни квартали, или в гета, а в цели, напълно отделни („черни“) страни и региони на света, в които региони населението да бачка и да осигурява на „белите“ региони тяхната среда за благоденствие.
Просто не трябва никога да забравяме, че съвременният глобализъм е всъщност един кастов расизъм, един рафиниран свръх-фашизъм. Именно това е истинското му лице. Именно това определя неговата логика, всички негови решения и действия, цялата му идеология и политика. Ако не се научим да гледаме на събитията от глобална перспектива, никога няма да се научим да ги разбираме.