Руското правителство преминава към планова система при планирането на икономическото и социалното развитие. За постигането на планираните целеви показатели ще се разработват мероприятия за 5 години. Планът ще бъде разгледа от правителството и ще се утвърди чрез специално постановление, съобщи „Известия“.
Първият план за постигането на целевите показатели трябва да бъде представен на Владимир Путин още през юли 2014 г. Той ще бъде сформиран по различни показатели. Веднъж на половин година правителството ще разглежда въпросите, свързани с неговата реализация.
Русия отдавна осъзна, че икономиката и бюджетът на страната са завързани към цените на нефта и газта. Налага се мнението ,че огромната държава трябва да развива индустрията, машиностроенето, пазара на труда, наукоемките технологии – всичко, с което руснаците се гордееха при СССР. За целта е необходимо да се поставят задачи за определен период, както в случая – за 5 години, – заяви източникът на изданието.
Главна цел на стратегическото планиране е разработката, построяването и функционирането на комплексна система за планиране на социално-икономическото развитие на Русия, позволяващо повишаване качеството на живота на населението, ръста на руската икономика и гарантиране безопасността на държавата.
Първата петилетка в СССР от 1928 до 1933 година е обявена на XVI конференция на ВКП (б). Тя е комплекс от специални и реални задачи от икономически, политически, организационен и идеологически характер. СССР си поставя за цел създаването на нови промишлени отрасли, увеличаване продукцията във всички сфери и стартирането на нови технологии.
Светът днес 
Никоя сериозна държава не може да мине без планиране. За всяка държава това би трябвало да бъде най-естественото нещо на света. Впрочем, петгодишният срок не е случаен. Той не случайно е бил избран и при съветското управление на Русия.
Пет години са разумен срок, в който може да се преследва последователно и устойчиво дадена стратегическа цел. При това за пет години е малко вероятно да се появи изневиделица някаква нова радикална, революционна промяна на технологиите. Поне в началото на периода тя би била очаквана и предвидима. А в края на периода би била, така да се каже, догонваема… Все пак, предвид по-бързия технологически прогрес в наши дни, може да се обмисли и един 4-годишен срок. Но като се има предвид тежкото състояние на една огромна, инертна икономика, даже и 5 години са малко за постигането на сериозни стратегически цели. Следователно, за Русия както преди, така и днес, пет години си остават съвсем реален планов срок.
Разликата е, че при социализма (държавния капитализъм) ЦЯЛАТА икономика беше планова. А сега единствено държавният сектор се връща към тази правилна практика – стратегическото планиране. Целта е именно държавният сектор да оказва водещо влияние на икономиката. И това е също правилно.
„Водеща роля“ не означава тотален контрол и още по-малко, „държавно потисничество“. Ролята на държавата в днешното общество е да гарантира стабилността и оптималното функциониране на икономиката, в т.ч. именно пазарните механизми. Защото е нагла лъжа, че пазарните конкурентни механизми се възпират и едва ли не, се повреждат, при силно държавно участие в икономиката. Напротив – именно при слаба държава, при абдикация на държавата от каквото и да било регулиране и(или) пряко участие в икономиката, се стига до пълно извращаване и даже до тотално унищожаване на пазарните конкурентни механизми.
А каква трябва да е силата на държавното влияние и регулиране, какъв точно процентен дял трябва да има държавата в икономиката – по тези въпроси може да се спори. Но едно е факт: държавата трябва да има по-силно влияние от това, което ни внушават днес западните икономически идеолози. На тях не бива да им се вярва. Защото докато ни учат колко е „вредна“ държавата за икономиката, в собствените си страни те правят точно обратното – усилват регулативната роля на държавата. А чрез механизмите на лобирането постигат не по-малко сливане на държава и капитал, отколкото е имало в Съветския съюз. Просто, действията на запада са лицемерни и задкулисни, докато при социализма всичко си беше открито, простичко и явно.
От друга страна колонизираните страни, следвайки ЛЪЖИТЕ на западните икономически „експерти“ (т.е. убийци), унищожават държавния си сектор, изчистват напълно държавното регулиране, но естествено, в резултат на това, вместо да получат „конкурентна среда“, „свободен пазар“ и ефективна икономика, получават само икономическа разруха, разграбване и асимилация на остатъците, тотална диктатура на чужди корпорации и сливане на местните икономически мафии с държавата. Тоест, получават два вида ограбване: 1. Външно колонизаторско, и 2. Вътрешно, олигархично. (Второто ограбване е обслужващо. Вътрешните грабители поддържат удобна политико-идеологическа среда, за да може да функционира първото ограбване, което е главното.)
Та, това, което се случва днес в Русия, е нещо много положително. То е поредният индикатор, че Русия постепенно започва да се събужда. В нея започва да тече процес на противопоставяне на Петата колона. Тоест, започва да тече процес на борба за освобождаване от колониалното робство и създаване на истински държавен суверенитет, който естествено изисква силна, здрава национална икономика.
Това неизбежно ще предизвика война на Русия с нейния колонизатор (Вашингтон). Най-вероятно това ще е война не на армии с бомби, танкове и ракети, а война на „меките им сили“. И тази тиха борба ще се разиграва на вътрешния руски политически театър. Това ще бъде борба между петата колона на национал-предателите и вашингтонските марионетни агенти (грантополучатели, както ги наричат там) от една страна, и на образованите патриоти във властта, от друга.
Всъщност, днес именно руската пета колона е тази, която съвсем явно подготвя поредния държавен преврат в Москва. Тя се готви да свали властта – това е вече съвсем очевидно за политическите анализатори. Съответно, готви се разпад на руската държава, нейното тотално разграбване и асимилиране. Ако в резултат на една московска „цветна революция“ американците поставят, да речем, човек като Ходорковски да „управлява“ Русия (говори се, че се кроят именно подобни планове), то тогава руснаците ще си спомнят за предателите Горбачов и Елцин със сълзи на умиление.
За да не бъде допуснато това, умните държавници в Русия се стремят да изпреварят събитията и се подготвят за вътрешна идеологическа, политическа и икономическа война. Именно тези процеси днес предизвикват икономическите нововъведения в Русия. Простичко казано, Русия се готви за нападението и се старае да се укрепи.