Партизанска война в Донбас?

На 6 юли на митинг в Донецк народният лидер на Донбас Павел Губарев нарече правилно решението на командващия опълчението на ДНР Игор Стрелков да се изоставят Славянск и Краматорск.
Той обеща „да се развихри истинска партизанска война по целия периметър на град Донецк“.

Седмица преди това някои руски военни експерти изразиха мнение, че опълченците натрупват сили, за да преминат в настъпление. Донбас е последната крепост на ДНР. Успешна ли е тази тактика?
Партизанската война при наличното съотношение на силите в Донбас – е много ефективна тактика, твърдят военни експерти. Наблюдаваме творчески подход от страна на ръководството на опълчението: стратегията и тактиката се променят в зависимост от актуалната ситуация.

Ако страдате, че проруските опълченци напуснаха Славянск, то ето какво ще припомним: новоруските бойци задържаха града повече от 2 месеца. А първоначално прогнозите бяха, че градът ще издържи 1-2 седмици. В България не получи популярност онзи прихванат телефонен разговор на командващия опълчението на ДНР Игор Стрелков, в който той казва, че те ще удържат фронта само 3-4 дена. Т.е., до този момент опълчението успява. Тези, които съжаляват за изоставянето на Славянск, забравят следното: с какви сили и възможности започна отбраната на града.

По време на обсадата на Славянск към града беше насочена най-боеспособната част от украинската армия, включително бандитски формирования от най-различен вид.

Независимо от това, опълченците с чест и с умели маневри излезе от обкръжението с минимални загуби. Това само по себе си е великолепен резултат. Да не забравяме, че измъкването от обкръжението е сложна тактическа маневра, която полупрофесионалната армия на опълчението на ДНР успя да проведе на най-високо ниво.

Правилно ще е, ако считаме, че това е успех. Защото „бандеровската власт“ рапортува, че градът е в железен обръч и от там не може да прехвръкне и птичка. А в същото време от града се измъкнаха хиляди въоръжени хора…

Ако трябва да говорим за отбраната на Донецк, това вече е сложно нещо. Това е милионен град, заемащ много голяма територия. Но и за настъпващата украинска армия ще е трудно да превземе Донецк. Особено ако отчетем факта, че за болшинството от жителите на града войската, подчинена на Киев е чужда и окупационна. Опълченците избраха правилната тактика – партизанската война. Защото и за слепците е ясно, че да се блъснеш челно с войнските подразделения, при това многобройни и добре въоръжени, на украинската армия, е пълно безумие. Опитът от последните войни показва, че именно градската партизанска война е губеща най-вече за окупантите.

Но какво означава партизанска война в Донецк?
В Донбас няма много гори, а в степта е лесно да се открие всеки по-голям военен отряд…

Виетнамските комунисти казват в миналото, че главната опора в подобни случаи са хората. В град, колкото и да е странно, е значително по-лесно да се води партизанска война, отколкото в гори. Именно защото в града живее население, подкрепящо партизаните-опълченци.

Трябва да припомним, че да се установи контрол върху враждебен град, е много сложно дело. Това, че в момента укринските БТР-и стоят в центъра на Славянск и Краматорск, не означава, че тези градове напълно се контролират от украинските наказателни отряди.

Да си спомним патизанските войни в Южна Африка. Там също няма големи горски масиви. Но партизанската война беше доста ефективна. Ударите там се нанасяха по войнските части в рамките на града, а бойците се групираха непосредствено преди атаката в кварталите на града.

Донбас ще има следната съдба: продължителна пратизанска война. И това е без всякакво съмнение. Хората от Новорусия имат много оръжие. Значителна част от тях имат решителността да го използват срещу бандеровците. Киевската власт събра в юбрук практически всички свои въоръжени сили, но повече от два месеца не успя да превземе един нищо и никакъв град като Славянск. Бандеровските банди, събрани чрез парите на киевските олигарси, със сигурност ще мародерстват, ще раздават „правосъдие“ и само ще се правят, че воюват. Така те ще настроят срещу себе си местното население. Киев има и още един проблем – той не може да събере толкова много наемници, колкото е необходимо, за да контролират Донбас.

А и друго е важно: социално-икономическата ситуация по цяла Украйна и в югоизточната й част на страната ще се влошава. И хората няма да останат безучастни, включително и по отношение употребата на оръжие.

А и друго не бива да забравяме – Великата отечествена война, както наричат руснаците Втората световна война. Някога в Белорусия нямало много доброволци да воюват срещу немските окупатори. Но само след няколко месеца, почувствайки на гърба си „прелестта“ на окупацията, хората разбират необходимостта от въоръжена борба. Така ще бъде и в Донбас.

Да затвърдим извода: малко е да се вкарат танкове в центъра на един или друг град. Киевската власт в момента няма сили да контролира фактичсески враждебна територия – нито военни, нито икономически, нито административни сили.

Не се подвеждайте от инфомацията, която пристигна преди 1-2 седмици, че опълченците са готови да преминат в настъпление, а изведнъж… падна Славянск.
Та нима си мислехте, че опълченците в Новорусия имат сили да разбият цялата украинска армия и да щурмуват самата столица Киев? Сами разбирате, че това нямаше как да се случи без военната подкрепа на Русия. А вероятно това не е и необходимо да се прави.
Един от лидерите на Новорусия Олег Царев каза неотдавна, че си струва да се изчака банкрутирането на киевската власт – само след около 2 месеца. И Царев е прав в прогнозата си. Най-вероятно е прав. Защото той чудесно познава състоянието на икономиката в Украйна.Още през есента дори Западна Украйна ще обяви, че се дистанцира от настоящия режим. А какво да кажем за тези части на страната, в които традиционно силни са проруски настроените хора….Затова войната в Донбас днес може да се разглежда като катализатор на случващото се в Украйна като цяло.

Впрочем, воденето на ефективна партизанска война също има своите предели…
Но това е друга тема.
Но вижте каква тактика използват украинските силоваци в превзетия Славянски. Там арестуват не само милиционерите. На проверки, т.е. на филтрация, се подлага фактически цялото възрастно мъжко население на града. А в Смоленск няма гори, няма къде да се бяга. Т.е. няма никакви перспективи за партизанска война. Да не забравяме и пасивността на голяма част от населението на региона. С оръжие в ръка са само няколко хиляди от почти 7-те милиона жители! Много хора вярват на киевската пропаганда, че в Славянск и Краматорск скоро ще започне бурен мирен живот.

Хората разсъждават така – няма значение каква е властта, само да няма бомби. Народът там вече се измори да се страхува. Взривът на патриотизма, който видяхме пред май, премина. Този синдром е добре познат на тайните служби на всички страни, а всяка власт се допитва до тайните си служби.
Службите знаят, че яростният протест след известно време се заменя от апатия и съглашателство. А ако Киев тръгне на каквито и да са формални отстъпки по отношение на езика, самоуправлението, то много хора ще се съгласят „почетно“ да преминат на другата страна на барикадата.

Киевската власт получава оръжие от Полша, затова е малко вероятно опълченците да унищожат цялата военна наличност на украинските силоваци. Армията постепенно натрупа боен опит и за опълченците ще бъде трудно да продължат да воюват.

В такива случаи се активизира работата на специалните служби.

И най-главното. Опълченците си бяха поставили задачата да се задържат и да покажат на Русия нуждата от въвеждането на миротворчески сили. Сега такива надежди пракитчески няма. Ако Русия имаше намереине да въведе войски, от украинската армия нямаше да остане и следа само след седмица. Русия има всички технически възможности да направи това. Донякъде не е ясно защо Русия не прави това… А донякъде е пределно ясно защо Русия не нахлува в Украйна.

Дали ситуацията ще се промени, ако опълченците успеят да удържат позициите си 2-3 месеца, когато, както предвещават експертите, в Украйна ще  се развихри икономическа катастрофа?

Да, ако това се случи, ще има твърде големи промени. Първо, украинските олигарси едва ли ще позволят да се бомбардира Донецк. Второ, ако вкарат танкове в такъв голям град, то загубите ще бъдат огромни. Танковете ефективно се унищожават чрез гранатомети. А украинска армия няма опит в уличните боев Градът предоставя винаги допълнителни „екстри“ за отбраняващите се. Ако боевете се затегнат, Киев ще бъде принуден да се съгласи на преговори. Ще може ли настоящото ръководство на Новорусия да организира такава съпротива? Казват, че там липсва фигура, която би могла да създаде строг и абсолютен ред.
Да, Стрелков е талантлив команир, но не му достигат  опит и знания, за да командва големи военни сили. Опълченците и до ден днешен не успяха да нанесат нито една широкомащабна изпреварваща операция. Те се ограничаваха с локални акции срещу украинските отряди и блокпостове. Устройваха засади върху неголеми по численост подразделения.

А те биха могли да изпратят диверсионни групи в съседните области, да парализират железните и частично автомобилните пътища, да не допуснат прехвърлянето на войските на противника в Донбас. Та това е ясно на всеки командир на дивизия. Но опълченците нямат офицери на такова ниво.

Да, опълченците ще могат в условията на големия град да демонстрират по-ефективна борба, да ударят противника от различни страни, напълно да деморалазиринат украинската армия…
Но дали ще успеят да направят всичко това – това се пита в задачата.