Разузнавателният център в кубинския Лурдес преминава под контрола на Русия
Русия се завръща в Лурдес. Решението за предоставянето на Русия на радиоелектронния разузнавателен център бе взето по време на визитата на Владимир Путин в Хавана в петък, 11 юли, съобщи „Коммерсант“. Тогава бе обявено, че Москва е опростила 90 % от кубинския дълг в размер на 32 млрд. долара. Според изданието, решението за завръщането в Куба е свързано с охладняването на руско-американските отношения.
Припомняме: радиоелектронният център в Лурдес започва работа през 1967 г. и е затворен през 2001 г., когато Русия решава да съкрати присъствието си на Острова на Свободата. Обектът в Лурдес е най-мощният съветски център за радиоелектронно разузнаване, разположен извън пределите на Русия. Неговото използване позволявало ефективно да се изпълняват задачите на радиоразузнаването, изпълнявайки задачите на Шесто управление на Генералния щаб на СССР, главното управление на радиоразузнавателните средства, а също и на Службата за външно разузнаване на СССР…
Настоящият ръководител на Куба Раул Кастро твърди, че благодарение на Лурдес, радиоелектронното разузнаване на Москва е получавало до 75 % от цялата информация за САЩ. Комплексът, разположен приблизително на 250 км от крайбрежието на САЩ, позволява да се контролира радиоефира върху значителна част от територията на „потенциалния противник“. Днес полезността на Лурдес нараства още повече: за разлика от САЩ, Русия няма средства за космическо разузнаване. Количеството руски специални разузнавателни кораби по количеството си са несъпоставими с подобните от американския флот.
През последната година Русия все по-активно се опитва да участва в геополитическата игра в различни региони. От декември 2013 г. бойните кораби и самолети на Русия вече посещават Никарагуа и участват в съвместното патрулиране на териториалните води на републиката в Карибско море и в Тихия океан. По-рано Москва успя да издейства от Кипър разрешение да разположи военните си кораби за дооправяне на пристанището в кипърския град Лимасол, което дава допълнителни възможности на Русия в Източното Средиземноморие.
Кремъл направи заявка и за стратегическо партньорство с Виетнам. Във виетнамското пристанище Камран – в годините на „студената война“ тази военно-морска база играе роля на ключов форпост на СССР в техоокеанския регион – се създаде пункт за обслужване и ремонт на шест подводници, които Русия ще предаде на Виетнам.
Какво се крие зад факта, че Русия се върна в Лурдес? Означава ли това, че Москва иска да върне геополитическите си позиции, които изгуби след разпада на СССР?
Радиоелектронният разузнавателен център в Лурдес е жизнено необходим за Русия. Центърът в Лурдес е способен да сканира пространството на нисковълновия диапазон в дълбочина от няколко хиляди километра. С други думи, да държи антените си практически над цялото Западно полукълбо.
За американците руското връщане в Куба, разбира се, е твърде неприятна новина. На кого сега ще трябва да го връщат Щатите – на Русия или на Куба? Твърде вероятно е сега американците да започнат усърдно да се занимават с пряката дестабилизация на Русия.
32 млрд долара – толкова ли струваше на Русия този разузнавателен център?
Да, това е разумна цена за геополитическото връщане на Русия в региона. Така Русия ще може да гарантира сигурността на Куба по посока Америка. Не, не е цинизъм – геополитиката е скъпо удоволствие, за нея трябва да се плаща много.
Камран също е нужен на Русия – без военно влияние в Азиатско-Тихоокеанския регион не е възможно да се защитят руските икономически интереси. Пунктът, в който са базирани руските кораби в Камран позволява да се контролират Малайския и Сингапурския проливи, а също да се извършва радиоразузнаване над зоната на Персийския залив и северната част на Индийския океан. А от такива възможности може да се откаже само глупак.
Става дума за възстановяване на руската система за предно базиране. Ако Русия има в Камран свой флот, в случай на военен конфликт, тя ще успее да нанесе удар по тиловия ешалон на въоръжените сили на САЩ и техните съюзници. А това е извънредно важно от гледна точка на ефективността на стратегическата безопасност.
Русия се нуждае от подобни звена в Средиземно море и Персийския залив, а също и на територията на Венецуела или Бразилия.
А нима е реално построяването на подобна мрежа?
Да, това е абсолютен реализъм. За целта, обаче, са необходими нужните предпоставки. А предпоставки ще възникнат, ще ги създадат самите САЩ. Америка отслабва с всеки изминал ден, опитва се да се задържи на гребана на вълната, но започва да прави глупости на международната арена. От тази ситуация антиамериканските сили трябва да се възползват.
Разбира се, че подобна инициатива изисква огромни материални инвестиции. Но руският бизнес ще бъде облагодетелстван от подобна мрежа – следователно руският бизнес ще отвори джобовете си за целта. Руският бизнес ще плати за защита на руската национална безопасност. Това е сигурно.
Благодарение на Лурдес Русия прослушва Америка примерно до северните й щати, които граничат с Канада. Така Русия получава 60-65 % от разузнавателната информация за САЩ. Затова разузнавателният център в Куба е извънредно важен за Русия. Разбира се, че това няма как да стане сега и веднага. В Лурдес трябва да се подмени техниката. А техника от ново поколение изисква и значително количество обслужващ персонал – 700-800 сътрудници. По съветско време центърът е обслужван от 3 хиляди човека.
Има още една причина за връщането на Лурдес в руски ръце. Русия изгуби, благодарение на реформаторските усилия на много руски ръководители, най-мощната група радиоразузнавателни кораби в света. Русия изгуби в близкото минало най-големия в света атомен разузнавателен кораб „Урал“. Ако Русия имаше онзи „Урал“, сега нямаше да й е нужен Лурдес, защото щеше спокойно да си се шлае в международни води и да подслушва и прослушва цялата територия на САЩ. Но „Урал“ беше захвърлен като стар боклук…
А Камран е и забележително летище. Някога там се базират разузнавателите Ту-95 РЦ, които покриват маршрутите на полетите не само в югоизточната, но и в централната част на Тихия океан, благодарение на което руснаците успешно разкриват всички американски флотски маневри.
А освен в Лурдес и Камран, Русия трябва да се върне и в Александрия – това е ключова точка за контрола над Средиземно море…
Да, разумна е размяната на разузнавателния център в Лурдес срещу опрощаването на кубинския дълг. И без това Куба нямаше никога да го плати…Част от този дълг беше сформиран от доставка на оръжия – с други думи, за помощ с идеологическа окраска…
От военно-техническа гледна точка центърът в Лурдес е добър, защото не може да бъде неутрализиран, за разлика от разузнавателните кораби, които плават около САЩ. Но ключовият момент в завръщането на Русия в Куба е политически. Русия отново разполага своите военни обекти на една ръка разстояние от американските брегове. А това е абсолютно правилно геополитическо решение.
Понастоящем Америка нагло пълзи до самите граници на Русия. САЩ разположиха ПРО в Румъния и Полша, има разузнавателен център в Естония. Какво пречи на Русия да отговори на този цинизъм огледално?
Русия се интересува от влияние върху периферията, върху постсъветското пространство, плюс Латинска Америка – за да създаде симетрична опасност за САЩ. Би било съвсем добре да се създаде заплаха и за съюзниците на САЩ в Близкия Изток – Саудитска Арабия и другите монархии от Персийския залив. А за целта Русия трябва да се разбере с Иран.
Лурдес е само началото на голямата игра…
Е, започна се!
А това означава, че краят на САЩ вече проблясва в близката далечина.
Светът днес 
Време беше и руснаците да почнат да отвръщат по някакъв начин, няма ония да си правят каквото си искат! Не знам доколко е достоверна информацията, но само да кажа, че не са опростили на Куба 90%, а 25% от дълга.
Между другото, запитан директно, Путин отрече Русия да е възстановила контрола си над разузнавателния център в Лурдес.
player.rutv.ru/iframe/video/id/821026/sid/rosgazeta/acc_video_id/609858/isPlay/false/time_play/1/
(виж от минута 9:00)
Каква е истината – предстои да разберем.
Едно ще ви кажа: даже да е излъгал, няма да се разочаровам много. Ще продължа да му се възхищавам. Защото Путин за мен е на „по-добрата“ страна. След като на международната сцена явно е заобиколен от подлеци и лъжци, нормално е да поизлъже и той. Понякога. Малко… В края на краищата, само нас ли трябва да ни бият? И защо?
Всяко действие си има противодействие. Нима във Вашингтон са очаквали, че Русия само ще стои и ще гледа как я обкръжават? (Да не говорим, че вече буквално я нападат…) Но напоследък Вашингтон твърде много се съсредоточи върху атаката срещу Русия, провеждана посредством фашистката агресия срещу Украйна.
А Путин е цар на несиметричния отговор. Той не прави това, което се очаква от него, той предприема съвсем други действия. И здравата работи, за да укрепи Русия по начини, на които Вашингтон е безсилен да противодейства.
Действително, куче не се рита по главата, или по гърдите. Това е безсмислено. Куче се рита по корема и по слабините. Всеки военачалник знае, че удар се нанася не по най-силната позиция на врага, а по най-слабата, и то в неочакван за него момент.
Докато Вашингтон се занимава с Новоросия (където впрочем, за пореден път търпи неуспех и нещата май не се развиват точно по предварителния план), Путин предприема обкръжаващи международни маневри (засега политически и икономически), изтощително за САЩ изчакване, укрепва властта и икономиката в Русия и не на последно място – укрепва и въоръжените сили. Неотдавна руските ВВС получиха още 12 модерни изтребителя, до края на годината се очаква попълнението да достигне 100 модерни самолета, за другите родове войски не говоря изобщо.
Остава да се надяваме, че разчетът е верен и че на САЩ първи ще им изтече кръвта. След което остава малко – само да се пазиш с дебелата тояга от предсмъртния скок на умиращия звяр.