Падането на Берлинската стена се смята за край на студената война, отбелязва в статията си за Foreign Policy Джефри Луис, директор на американската Програма за неразпространение в Източна Азия. Тогава Горбачов не употреби сила, а Западът остана без причини да се кара с Москва. „Договореностите след студената война бяха на базата на решенията на Горбачов да се въздържи от употреба на сила, за да съхрани игото над съседите си“, – пише авторът.
Според Луис, Путин, който в деня на разрушаването на Берлинската стена се намира в Дрезден, е бил на друго мнение. „Когато след няколко десетилетия го попитали дали Москва е направила всичко, за да спаси Източна Германия (намек за употреба на сила), Путин се въздържал от отговор“, – пояснява авторът. „Не е трудно да си представим, че той, без да се замисля, би изпратил Червената Армия, за да превърне бурната радост на Берлин през 1989 г. в кървава баня по подобие на Будапеща през 1956 г. или Прага през 1968 г.“, – се казва в статията.
Според авторът, „Путин не може да се почувства в безопасност, докато Москва не започне да контролира всички марионетни държави около границите си. А ако това означава да се разбие нечие глава, то той е готов да направи това“.
Според Луис, това е класически съветски метод, напомнящ за статията на Джордж Кенан „Изводи от поведението на СССР“. „Внушението, което прави Москва за някаква заплаха за съветското общество, намираща се извън границите на СССР, – пише Кенан, – не се базира на реален задграничен антагонизъм, а на необходимостта с нещо да се обясни нуждата от съхраняване на диктаторската власт вътре в страната“.
Стремежът на Кремъл да контролира населението на Русия се разпространява зад граница, в съседите на Русия и още по-далеч. „Този светоглед е опасен с това, че Москва не се чувства в безопасност дори тогава, когато тази буферна зона се простира до сърцето на Германия“, – отбелязва авторът.
Наистина, Русия не е толкова могъща, колкото СССР. Путин едва ли ще започне да нахлува в държави – членове на НАТО. Най-вероятно е следното: Путин ще използва сепаратистите и специалните части за дестабилизация. Той се опитва да отслаби държави като Латвия, а останалите да ги подтикне към неутралитет. Един от главните устои на стратегията му е да забие клин между Германия и другите страни от НАТО.
Луис пише за ядреното оръжие следното: „Начинът, по който Путин раздробява Украйна, се базира на идеята, че на Запада няма да му е лесно да прибегне до обичайните, а да не говорим за ядрени мерки“, – пише той. Как Вашингтон ще успее, опирайки се на ядреното оръжие, „да не позволи на Москва да изпраща специални части, представящи се за обикновени граждани, за да активизира рускоговорящите в страните на Балтика или да рови окопи в Донецк“?
Призивите, които се чуват на Запад, да се даде отпор чрез ядреното оръжие и НАТО, само ще задълбочат вътрешните разногласия и ще подарят на Путин победата в пропагандната война.
Путин се появява от редовете на КГБ, когато ръководител е Юрий Андропов. Според авторът, през 1983 г. съветското ръководство се намирало в плен на параноя, която създавало съветското разузнаване. „То щателно подхранвало определено внушение чрез изкопирана от лидерите информация, създавайки паника сред населението. Усещането за опасност не случайно присъствало в политиката на СССР. Путин прави същото, добавя авторът. Той просто реализира на практика наученото в КГБ – та той е дете на същите тези спецслужби. Нещо повече, той сам се изолира. Путин няма дори мобилен телефон“.
В началото на 2000-та година беше модно да се хваща човек на бас, че казусът Контрол над въоръжението вече е в миналото. Администрацията на Буше излезе от Договора за ПРО и започна преговори с Русия. „Новите отношения, базирани на доверието и сътрудничеството, – пояснява тогава Буш, – не изискват безкрайни часове дискусии за контрола над въоръжението“.
Авторът отбелязва в края на статията си: „Но това го изискваха стаите отношения. А новите го изискват още повече“.
––
„Светът днес“ напълно не не е съгласен с тезите на така предложената статия, но я публикува за сведение на читателите, както и за разширяване на техния поглед върху чуждата преса и случващото се по света и у нас.
Светът днес 
Май Запада се тресе яко от Параноя. Чак толкова страшен Путин не е, а пропагандата им е много по детски.
Как да е спокоен Путин, като е заобиколен от неприятелски военни бази от всички страни въпреки поетите обещания на Запада да не разширява НАТО на изток. При тези условия е логично да се приемат ответни мерки.
Цитат:
––––––––––––––-
„Светът днес“ напълно не не е съгласен с тезите на така предложената статия, но я публикува за сведение на читателите, както и за разширяване на техния поглед върху чуждата преса и случващото се по света и у нас.
––––––––––––––-
Вижте какво, „Светът днес“… Този подход, да публикувате всяка възможна мерзост на западната пропаганда е добър, но само ако предполагате, че вашите читатели са нещо като добре осведомени политически анализатори и сериозно се интересуват от геополитика. Но за жалост, едва ли е точно така.
И аз съм добре запознат с положението на нещата в света, но тъй като не съм професионалист, започва да ми омръзва да чета извъртени и усукани манипулации. Все едно, няма как ВСИЧКИ те да бъдат анализирани. Даже само да бъдат класифицирани, е доста трудно. А и не знам дали изобщо е необходимо. Отнема излишно много време. А аз нямам много време, имам си и други грижи. Стига ми, че след като веднъж вече съм запознат с истината, мога сам (и то доста лесно) да различа и да отхвърля пропагандните лъжи.
Тези пропагандни материали – като горния, са направени изначално, за да въздействат върху читателя. Трябва да си доста добре осведомен, за да имаш здрав имунитет и да не се поддаваш на тяхното въздействие. Боя се, че редовият читател няма такъв имунитет. Даже отначало да чете тези материали с недоверие, след време пропагандата им може да започне да се просмуква в него и да започне да го трови. Защото има някои пропагандни клишета, които се повтарят в подобни материали. А повторението води до подсъзнателно приемане на твърдението като факт – елементарно явление, за което още фашистите са си давали сметка и открито са говорили за него. Едва ли е достатъчно да се публикуват разни манипулации само с едно кратко предупреждение отдолу. Докато стигнат хората до предупреждението, вече може да са успели да попият доста пропагандни фекалии.
Накратко, не е зле да се дават такива материали, но укомплектовани с анализ, изобличаващ лъжите и манипулациите в тях. Или пък, пропагандните бълвочи може да се редуват с други, здрави аналитични материали, изобразяващи истината, даващи вярната гледна точка. За да може читателят сам да направи сравнението и тогава истината неизбежно ще лъсне пред него.
В края на краищата, статиите в сайта не са само за редактора и за тесен кръг от „знаещи“, които да си анализират западната пропаганда, понеже им е хоби. Целта им, както предполагам (дано да не се лъжа) е да се просвети народа, който няма време да чете в мрежата и да търси в търсачката и не знае никакъв друг език, освен български.
Да се изобличава тъмнината е добре, но още по-важно е да се дава светлина. В мрежата има много добри аналитични материали, повечето с руски произход. Впрочем, не се срамувам от руския им произход, понеже тук става въпрос за война на мирогледи и цивилизации. Мисля, че руската цивилизация с нищо не отстъпва на тази, която в момента ни е поробила. Ето защо най-естественото нещо е да черпя материали от „врага“ на т.нар. „демократичен свят“. Има и някои западноевропейски и централноевропейски източници, които също заслужават внимание. Мисля, че имаме не по-малка нужда от ТЕХНИТЕ политически анализи.
Всички констатации за ПОЛИТИКАТА са МНОГО ВЕРНИ,
НО НА ГРЕШЕН АДРЕС, защото в същност са АВТОПОРТРЕТ на собствените ЦЕЛИ И ДЕЙСТВИЯ!