В последно време е модно да се сравнява Владимир Путин с бившия лидер на Сърбия Слободан Милошевич. Дори привържениците на президента твърдят това, призовавайки го към военна активност в източна Украйна. Но не отстъплението на сръбските територии е причината за свалянето на Милошевич, пише коментаторът от Radio Free Europe, а нелоялността на спецслужбите. Ако руските силоваци не изоставят Путин, властта му ще продължава да укрепва.
От началото на кризата в Украйна е модерно да се сравнява Владимир Путин със Слободан Милошевич. Това дори се превърна в своеобразен фетиш за средствата за масова информация, пише за изданието Брайън Уитмор.
Изданието твърди, че вижда сходство между двамата лидери в разгарянето на национална вражда чрез масовата пропаганда, а също и в използването на сила под предлог, че се защитават етническите малцинства по повод самопровъзгласените републики, формирани след въстания. Но главното сходство е следното – Путин и Милошевич, според аналитиците от The New Pepublic, на които се позовава изданието – следват логиката на „фундаменталния исторически сблъсък“ между руснаци и украинци, между сърби и хървати.
Дори привържениците на Путин го сравняват с Милошевич, отбелязва Уитмор. Самопровъзгласеният лидер на опълченците от Източна Украйна Игор Гиркин – разбирай Стрелков – неотдавна се опита да предпази Путин от „безвъзвратния път на Милошевич“, „който изгуби Косово и беше уморен в Хага“.
Така лидерът на опълченците призова Путин „да не загърбва Новорусия“, намеквайки, че ако президентът загуби доверието на националистите, то опасността ще заплашва сигурността на Русия отвътре, пише Уитмор.
Максим Калашников, руски националист, както го определя изданието, неотдавна заяви, че „въстанието в Донбас може да се обърне във въстание в Русия“. Коментаторът от Radio Free Europe подчертава, че руските медии също не са останали в в пас – „Независимая газета“ отбелязва, че властта вече има тренинг да се справя с либералните протести, но не и с националистите и с левите, доведени до отчаяние и готови към насилие.
На практика няма пряка връзка между решението на Милошевич да се откаже от идеята за „Велика Сърбия“ и неговото отстраняване от властта. От подписването на Дейтънските споразумения, които завършиха с война в Босна, до неговото сваляне през октомври 1999 г. минават четири години, по време на които Милошевич преживява още една война в Косово, бомбардировката на НАТО, загубата на подкрепата на населението и редица шумни демонстрации в Белград.
Народните протести след изборите през 1999 г., без всякакво съмнение, повлияват на ситуацията, но финалът на политическата кариера на Милошевич не е предопределен от тях. Разговорът, решил съдбата му, се състоял в купето на един Мерцедес в тъмните белградски улички. Именно там, според информация на сръбските медии, лидерът на опозицията Зоран Джинджич убедил един от най-свирепите слуги на президента, командира на специалните части „Червените барети“ Милорад Лукович да не изпълнява заповедите на Милошевич за огън срещу протестиращите.
„Слугите разбраха, че с Милошевич вече нищо не могат да постигнат, затова и престанаха да го подкрепят, пък и очакваха нови дивиденти от следващите си господари“, – пояснява сръбският политолог Братислав Грубачич.
Краят на ерата на Милошевич е съчетание от три фактора: либерално въстание, край на народните илюзии и нелоялност на спецслужбите, прави извод Уитмор.
Същото може да се случи и с Путин, пише авторът. Путин ще поеме по „пътя на Милошевич“, ако елитът и спецслужбите останат верни на президента, а самият той няма против да използва сила.
Както отбелязват авторите на доклада „Кризата и трансформацията на руския електорален авторитаризъм“ под ръководството на Кирил Рогов, украинската криза е повратен момент в съвременната история на Русия. Следва да се очаква засилване на политическите репресии, които „ще станат неизменна част от политическита култура“ на Русия, цитира Radio Free Europe доклада на руските политолози.
––
„Светът днес“ не споделя редица от основните тези в материала, но го публикува за по-нормалната ориентация на читателите за случващото се по света и у нас.
Светът днес 
Елементарно сравнение: с какво може да се да се сравнява
„мощта“ на Югославия с МОЩТА НА НАТО И НА РУСИЯ?
И Путин да беше на мястото на Милошевич, пак същото!
Естествено, от „Свободна Европа“ не може да се очаква нищо друго, освен пропагандни бълвочи и лъжи. Нищо вярно няма в техните глупости. Гадничкото е, че за разлика от американците, които просто обръщат истината наопаки, тези се мъчат да забъркват спекулативни каши, в които е трудно да се ориентираш. Но ще дам само един елементарен пример:
„Изданието твърди, че вижда сходство между двамата лидери в разгарянето на национална вражда чрез масовата пропаганда, а също и в използването на сила под предлог, че се защитават етническите малцинства по повод самопровъзгласените републики, формирани след въстания….“ – и т.н., краставици на търкалета.
Всъщност всеки, който поне мъъъничко познава Путин (а не слуша само това, което му сипват да яде пропагандните канали) знае, че Путин е патриот, който е принципиален враг на сепаратизма и на агресивния национализъм. Той е принципен борец именно за мултиетническо единство (!) на нацията (внимание, това да не се бърка със западния „мултикултурализъм“!). Той никога не е използвал никаква „масова пропаганда“ (нито пък има лостове за упражняване на подобно медийно влияние) и даже през ум не би му минало да го прави, за да „разгаря чрез нея национална вражда“. Не би си и помислил да настройва един етнос срещу друг, (особено пък, ако е изкуствено създаден), за да извлича някакви политически дивиденти.
Путин винаги е гледал на украинците като на руснаци, част от които са паднали под пропагандното влияние на запада дотам, че са престанали да се самовъзприемат като руснаци. Това е все едно българите да гледат на македонците като на друг някакъв отделен народ, за да търсят война с тях и да откъснат парче от Македония. Пълно безумие!
За Путин самоидентифицирането на украинците не е толкова важно. Те са за него част от т.нар. „руски свят“, обединен преди години в рамките на Съветския съюз. Именно затова Путин е принципен противник на разцепването на Украйна. Затова той, макар, че не е враг на ДНР и ЛНР (Новоросия), какъвто е например Лукашенко, същевременно не поддържа отделянето на Новоросия, не й помага и не се стреми да я присъедини, а запазва неутралитет. За него е много важно в Украйна да няма война, за да не се избиват взаимно т.нар. „украинци“ и т.нар. „етнически руснаци“. Защото те са за Путин един и същ народ. В това отношение той е много по-мъдър и разумен от Милошевич. Той е против щатския окупационен режим. И може да го измете от Киев с военна сила. Но не желае да го направи, защото освен всичко друго, това би означавало да насъска едни „руси“ срещу други. Явно е, че между Путин и Милошевич има огромна разлика.
Отделно и по адрес на Милошевич са нацвъкани куп лъжи, но това в случая не е толкова важно – Милошевич е вече история…
Интересно е, че макар и извъртяни и усукани, са отбелязани два съществуващи момента. Първият възможността Путин да бъде свален, ако не бъде поддържан. Само че неправилно се посочва КОЙ би го свалил, ако няма нужната подкрепа. Би го направила петата колона в Москва. Именно с нея Путин е принуден да се съобразява. А тя съвсем не е само в „спецслужбите“. „Руските силоваци“ не са единни. Те са просто държавна организация (като всички други), повече или по-малко пронизана от предателството на петата колона. Не в една или друга държавна служба е разковничето, а в предателите и продажниците, които се намират на ключови постове в най-различни служби, на ключови постове, на практика – навсякъде, и като едни ракови метастази са оплели държавата.
Другият момент е този, че сега разни псевдо-националисти, всъщност принадлежащи към същата тази пета колона, действително се готвят да атакуват Путин поради „липса на патриотизъм“ и „предателство спрямо опълченците от Новоросия“. Те действително го плашат, че „въстанието в Донбас може да се обърне във въстание в Русия“. Да, това може да се случи. Но поводът е изкуствен и изсмукан от пръстите.
Ако Путин предприеме интервенция, едни агенти ще го обвинят, че е предизвикал санкциите на запада, вследствие на това е съсипал страната, че е диктатор, проливащ руска кръв и т.н. и пр. и моментално ще излязат на площада да майдаунстват, за да го свалят.
Ако пък НЕ предприеме интервенция, то ДРУГИ агенти (от все същата пета колона) ще го обвинят, че е „предател“ и че се е „продал“, и е „продал братята от Новоросия“, затова не е никакъв патриот и трябва да си ходи. Айде, пак същото – майдаунстване в Москва, сваляне на Путин… И т.н. и пр.
„И с шапка, и без шапка“, все се готвят да го бият. И всичко това му го готвят не по-късно от началото на следващата година. Даже по план трябваше да започне още тази есен, но няма да стане – Путин е твърде пасивен (т.е.внимателен) и не им дава нужния повод.
Що се отнася до Стрелков, той безрезервно подкрепя Путин, но естествено говори така, че да демонстрира, колко силно е „разочарован“ от „липсата на подкрепа“ от страна на РФ. Ами много ясно, Путин постоянно твърди, че не им помага с нищо. Няма сега да излезе Стрелков и да каже „благодаря много за автоматите, гранатометите, патроните, „стрелите“ и разузнавателната помощ“. Ще се оплаква, много ясно. Но това няма да ви го каже нито „Свободна Европа“, нито Путин – изобщо никой.
Така, че да не вярвате нито на тези, които днес открито са на страната на Киев, нито на тези, които се пишат за големи патриоти. И едните, и другите може с еднакъв успех за са предатели и щатски агенти. Това обаче, „Свободна Европа“ няма да ви го обясни.
Много кадърен коментар
Te zabravq che gospodin Pytin pritejava nai golemiq qdren arsenal. A Miloshevich ne