Мелита Норвуд: „Очарователна старица“ и образцов агент на КГБ

Поданичката на Великобритания Мелита Норвуд в продължение почти на четири чесетилетия предавала на съветското разузнаване изключително важни сведения за британското ядрено оръжие. Именно тази новина в края на 90-те потресе Кралството, пише The Daily Mail. Но, както се изясни неотдавна, Норвуд, която умира през 2005 г. на 93-годишна възраст, е била считана от КГБ за образцов агент и изпреварвала по важност дори Кеймбриджската петорка.

В края на 90-те години Великобритания е потресена от разобличаването на Мелита Норвуд – „очарователната старица“, която, както се изясни, „в продължение на 35 години предавала основните ядрени тайни на Британия на Съветския съюз“, пише The Daily Mail. Неотдавна става ясно, че Норвуд, която умира преди 9 години на 93-годишна възраст, е била образцов агент, нанесъл върху държавните интереси на Обединеното Кралство „значително повече вреди“ от „печално известната Кеймбриджска петорка – групата съветски агенти във Великобритания, завербувани през 30-те години в университета в Кеймбридж.

Новите сведения за Норвуд са открити след разсекретяването на т.нар. „архив на Митрохин“ – събрани секретни документи на КГБ, изнесени от СССР през 1992 г. от бившия сътрудник нъ съветското разузнаване Василий Митрохин, се казва в статията.
Норвуд била завербувана от съветското разузнаване заедно с членовете на Кеймбриджската петорка. „Тази с нищо незабележима жена работила в едно доста интересно място под наименованието „Братанска асоциация за изучаване на цветните метали“. Зад „скучното“ наименование се криела една от най-важните компании на Обединеното Кралство, която в края на войната се занимавала с изучаването свойствата на урана в рамките на правителствения проект за създаването на ядрено оръжие, пише коментаторът от The Daily Mail.

През 1944 г. Норвуд става таен директор на Асоциация, носеща името на Бейли, който имал прако отношение към проекта за създаване на атомна бомба. Наложило й се да мине „проверката за благонадеждност“ в спуцслужбите. Независимо от това, че Норвуд, както и нейните родители, изповядвали крайно леви възгледи и тя не криела това, й разрешили да работи. Нещо повече, нейният началник дотолкова й се доверявал, че й предоставил достъп до два главни сейфа, където се пазели „важни документи“.

До излизането си в пенсия през 1972 г. Норвуд предала на съветските агенти „неизброимо“ количество материали, касаещи ядреното въоръжение на Британия, отбелязва авторът на статията. Британското разузнаване разбрало, че тя е работила за КГБ през 1992 г., когато им попаднали документите на Митрохин. Но те не започнали да съдят старицата – или за да „не разберят от ликвидирания СССР какви документи вече притежават, или за да потулят грешката на МИ5“, която позволила на нескриващата възгледите си комунистка да работи в „самото сърце на секретния атомен проект“.

През 1999 г. хората разбрали истината за Норвуд. Впрочем, отношенията между старицата и съседите й не се променили – както и преди те я смятали за „очарователна“. Норвуд споделила пред журналистите, че е работила за КГБ не за пари, а само „искала Русия да бъде поставена в равни условия спрямо Запада“. „До смъртта си през 2005 г. мис Норвуд била твърдо убедена в това, че е действала абсолютно правилно“, подчертава журналистът от The Daily Mail.

Още за Мелита Норвуд

В СССР високо оценили заслугите на Норвуд – през 1958 г. тя е наградена с Орден Червено знаме и получава пожизнена пенсия. За времето на своята работа в съветското разузнаване Мелита Норвуд два пъти е била в СССР.

На 2 юни 2005 г. на 93-годишна възраст умира в Лондон жената, която през целия си живот наричали не по друг начин, а „Червената бабичка“, а това била и „Бабичка от съветското разузнавен“.
Работата на Мелита в КГБ позволила на СССР 3 години преди Англия да извърши изпитания с ядрено оръжие.

Норвуд била свързана със съветски шпиони, работещи в английския военен завод „Арсенал Вулидж“. През 1938 г. британското МИ5 арестува тримата членове от групата, но Мелита Норвуд успяла да остане извън подозренията – английските шифровчици така и не успели да разчетат шрифта, на който били изпратени бележките на шефа на групата, комуниста Пърси Глейдинг. След това Норвуд в продължение на 40 години снабдявала СССР със секретни сведения, благодарение на които съветските учени успели да усъвършенстват ядрената програма.

Мелита вярвала в комунистическите идеали безрезервно – това била основната причина, която я подтикнала по пътя на шпионажа за СССР. Съветският съюз за нея бил рай на земята, в който усправлявали работниците и селяните, а всички имали равни права, безплатно образование, здравеопазване и жилища. „Помагах на СССР, защото те влагаха изключително много средства, за да подобрят живота на обикновените хора, а в същото време държавата бе така сериозно загрижена и за своята безопасност“, – заявява през 1999 г. пред журналисти от вестник «The Times» съветската разузнавачка.

В Съветския съюз високо оценили заслугите на Норвуд.

През 1992 г. Василий Митрохин предложил на английските спецслужби да купят някакви секретни документи, които той случайно уж успял да изкопира. Британците моментално прехвърлили Митрохин и документите в Англия, където той написал книга, разобличаваща редица съветски агенти.

Великобритания не започнала съд над Мелита Норвуд. Както тогава заявил шефът на МВР на Великобритания Джек Стро, „ние не само не можем да я съдим, но дори не можем да разпитваме тази старица, имайки предвид преклонната й възраст“.

„Не съжалявам за нищо! – заявява малко преди смъртта си Норвуд. – Ако можех да изживея живота си отново, пак бих направила същото“.