„Бягайте от този град“

Как украинската войска връща Луганск в каменния век

Месомелачката за Луганск тепърва предстои, твърдят жители на града

В последния ден на юли Луганск е подложен на пореден обстрел. В момента градът е без електричество, вода, връзки. И в хотел „Луганск“, който се намира в центъра на града, няма интернет. Сградата е най-високата в града. Хотелът е на 18 етажа. Той е празен и без електричество. А до преди седмица почти два етажа от хотела бяха заети от журналисти от Русия и Европа. След мощния обстрел върху центъра на града журналисти тук вече няма.

Така е със съвременното информационно общество – понякога десетки и стотици милиони съчувстват на някой поп-певец, който си счупил крак или кученцето му има стомашно разстройство…Световните средства за масова информация обсъждат всяка подробност, свързана с поредната авиокатастрофа, в която загинаха няколко десетки пътници. Но всеки ден повече от сто хиляди жители на Луганск ежеминутно очакват смъртта си. Всеки ден някой от тях е застигнат от осколки или снаряди. Хвърля ги украинската армия. А световното информационно общество не знае или не иска да знае подробностите около тяхната ежедневна трагедия. А и самите жители вече започват да свикват с бруталната мисъл, че те и домовете им са нищо друго, освен едни обикновени мишени.

Макар с подобна мисъл да не може да се свикне. Възможно е само за малко да се забрави, че във всеки един момент може да се окажеш при Свети Петър. Така правят някои жители на Луганск – омагьосват се с алкохол. И после бродят по празните улици на града. Пеят по пустите улици. Пеят и викат. Воплите им се разнасят самотно из вцепенения град.

Ето какво разказва жителят на Луганск Дмитрий Тарански; „Тези дни, когато за пореден път останахме на тъмно, разбрахме, че напразно сме се запасявали с месо и с други замразени продукти. Приготвихме си сума ти сандвичи. Сега чуваме как „Градовете“ работят из града. Стрелят. Мисля, че на този свят ще бъдем само броени часове“.

Жителите на Луганск са целите в нерви. Всички са раздразнени, карат се помежду си по най-малкия повод. По Порошенко се сипят проклятия. Най-тежки. Градът е захлупен от апокалиптични настроения.

Един случаен минувач споделя: „Мисля, че неправилно са разтълкували календара на маите. Краят на света няма да настъпи веднага. Най-страшната месомелачка за Луганск тепърва предстои“.

– Ако има начин, бягайте от този град, – това ме съветва охранителят на хотела, Сергай. – Казват, че всичко, което е било до сега, е цвете, в сравнение с това, което ни очаква. Тези гадове от западна Украйна няма да се успокоят, докато не изпробват всички възможни оръжия върху нас. Останаха само химическите и ядрените. Никой тук няма да бъде изненадан, ако употребят и тях.

– Първоначално не се паникьосвах, когато започваха да ни обстрелват. Но след като пред очите ми разкъсаха един човек на парчета, започва да ме тресе всеки път, когато чуя взривове, – присъединява се към разговора Андрей. – Имам приятели в Киев и в Западна Украйна. Слушам по телефона разсъжденията им за сепаратизма. Казват, че в Луганск има истински терористи. Аз им казвам: „Елате лично и ги вижте кои са истинските терористи“. Нима могат да се избиват хора само защото мислят не като тях?!  Ако оживея, ще ги попитам следното: какво направи всеки един от тях, за да не се случи всичко това.

Общественият транспорт в града отдавна не работи. Връзки няма, затова не можеш да си повикаш дори и такси. Има само маршрутки – минават изключително рядко, защото е опасно. А да се изминат два километра под обстрел до мястото, в което нощувах миналата нощ, е твърде рискована работа.

Решавам да си наема стая в хотела, макар там да няма нито ток, нито вода. Но пък има едно „удобство“ – бомбоубежище. За момент забравям, че сме в 21 век. През нощта се качвам по стълбата на горните етажи и виждам как навсякъде снайперистите са пробили стъклата на прозорците. Виждам черните силуети на къщи, които в момента горят. По-точно – доизгарят. Огънят вече е свършил работата си и сега са останали само тлеещи въглени. Домовете са безмълвни. Като в нямо кино. Горят пожари, които вече няма кой да изгаси. Виждам огромна мрежа от оранжеви горящи пътечки, прорязани от „Градовете“…

В четири часа сутринта градът се разтресе от мощен взрив. След него още един, и още един…За част от секундата ми се стори, че настъпва краят на света. Че сега, пред очите ми, градът ще потъне в сивата пепел и ще изчезне в нищото…

Няма страх. Има само хладна и яростна злоба към убийците, дали заповед да се унищожи този прекрасен Луганск с тежките им оръдия.
Автор: Алексей Полубота