Полското отмъщение към Русия

Руското МВнР предупреди Варшава, че забраната за полет на министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу над територията на Полша на 29 август „няма да остане без последствия от руска страна“.

„Такива действия могат да се квалифицират като грубо нарушение на нормите и етиката в общуването между държавите“, се отбелязва в съобщението на министерството на външните работи на Русия. Руската дипломация обръща внимание върху общия контекст на случилото се: самолетът с Шойгу се връщал от Словакия от мероприятие по случай 70-та годишнина от словашкото национално въстание срещу хитлеристките агресори. В светлината на този повод затварянето на транзитния коридор за Ту-154 на Министерството на отбраната на Русия се възприема от руската страна като „кощунствена гавра с историческата памет и заслугите на тези, които спасиха Европа и света от фашизма“.

Припомняме, че след излитането от словашкото летище в Банска Бистрица пилотите на самолета са получили информация от земята, че Полша отказва да предостави въздушното си пространство за руския самолет. Към транзитния бойкот се присъединява Украйна, която също анулирала правото на полет над територията си. Поради липса на гориво руският самолет е бил принуден да обърне и да се приземи на летището в Братислава. След няколко часа преговори Полша се съгласи да признае по-рано взетото решение за предоставяне на въздушен коридор.

Както поясни прес-секретарят на оперативното командване на Въоръжените сили на Полша Пьотр Валатек, самолетът на Сергей Шойгу бил принуден да направи тази маневра над Полша, защото пилотът бил предоставил документи за полет не на граждански, а на военен самолет.

Припомняме, че това не е първият случай, когато руски високопоставени лица са обект на авиационен бойкот. През май вице-премиерът на Русия Дмитрий Рогозин и министърът на културата Владимир Мединский не успяха да излетят от Преднестровието, защото Украйна и Румъния затвориха въздушните си пространства.

При странно стечение на обстоятелствата, министърът на отбраната на Русия лети на самолет от същата серия (Ту-154), какъвто преди четири години се разби над Смоленск. Тогава авиационата катастрофа на президентския самолет Т2-154М на полските ВВС доведе до гибелта на почти цялото висше военно командване и на редица високопоставени полски политици. Включително на президента на Полша Лех Качински и съпугата му.

Незивисимо от това, че членовете на държавната комисия на Полша, която разследваше авио-произшествието, признаха, че причина за катастрофата е грешка на екипажа на самолета, в полските медии и до днес присъства конспиративната версия за гибелта на президентския лайнер. Между другото, главното разминаване в отчета на Междудъжавния авиационен комитет през 2010 г. беше тъкмо вида на полета: военен или граждански.

Видно е, че в условията на рязкото влошаване на отношенията между Русия и ЕС, някои държави застават в авангада на антируската кампания.
Винаги, когато се изострят отношенията с Русия, традиционните й неприятели са доста активни. Полша винаги е била в списъка на „активните срещу Русия“. За съжаление, случилото се на 29 август не е единичен инцидент. Светът вероятно не забелязва, но Русия отчита рецидиви на нацистки реваншизъм в Полша, както и желание за мъст. Вероятно проблемът на днешната власт на Полша е бившият СССР. Понастоящем не трябва да забравяме и въвеното от Русия ембарго над селскостопанската продукция на Полша. А това  е болезнен въпрос за Варшава, защото загубите й от това ембарго са огромни. Ми, каквото повикало, това се обадило, както се казва..
По всяка вероятност случилото се с министъра на отбраната на Русия е просто загатване на неугасналото желание за мъст на Полша над Русия.

Руската дипломация не направи от това огромен международен скандал, защотот няма смисъл от подобно нагнетяване на и без това нажежената обстановка. Иска ни се да вярваме, че поляците в бъдеще ще започнат повече да мислят за стратегическите си цели и подобряване на отношението си с Русия, а няма да се отдават първосигнално на несбъднатите си външнополитически амбиции.

Агресивната политика на ЕС към Русия е свързана с факта, че Западът не е доволен от икономическата стабилизация на Русия. Европейците бяха свикнали да виждат в лицето на Русия зависима държава, а тя се оказа самостоятелна регионална, а в някои случаи дори световна независима сила. А това не се харесва на американците и техните съюзници от НАТО. Русия вече не я устройва да се намира на долното стъпало в йерархичната световна стълбица, на върха на която се перчи САЩ.

От друга страна, не сме забелязали Русия да иска да смъкне която и да е държава по утвърдените уж вече стъпала. Точно обратното, Руската дипломация се стреми да формира добросъседски отношения с всички държави, с които има обща граница. В случая със самолета с министър Шойгу, можем да кажем следното: „Кучетата си лаят, керванът си върви“.

Но е интересно и следното: на Полша не й омръзна да бъде в ролята на „пушечно месо“ по всички фронтове на геополитическата война с Русия. А това е странно и идиотско, защото от гореказаното страда икономиката на държавата.

Има и друга истина: съвсем не всички поляци са зле настроени към Русия. За разлика от Латвия, Полша често се въздържа от тежък сблъсък с Русия. Ако в прибалтийската държава и до днес по улиците маршируват неонацисти, в Полша това липсва.

Болшинството от конфликтите на Русия с Полша са някакви отблясъци от историята или чисто ситуативни проблеми. Не не забравяйте, че много от провокациите са инициирани съвсем не във Варшава, а далеко извън пределите й.
Но така или иначе, на Русия й е все едно, ако държава като Полша е решила да се прави, че стряска Москва с някаква безсмислена „размяна на удари“.

И понеже споменахме за историческата памет, трябва да отбележим и следното: практически всички членове на ЕС по един или друг начин са участвали в завоевателните походи на Русия. Като казваме „участвали“, това не означава, че са били на страната на Русия. Не, просто са взели участие в сблъсъците с Русия в миналото. Едни са били на страната на немско-фашистките агресори – съюзниците им Финландия, Словакия, Румъния. Преди това Русия е подложена на жестока интервениця по време на Гражданската война. Тогава върху Русия протяга алчната си ръка Англия. А още по-рано на територията на Руската Империя нахлу наполеоновата армия. Е, Русия е силна държава. И затова тя се справи успешно с цялата тази хищническа агресия. Нали разбирате, че всички тези светкавици и отблясъци от миналото няма как да бъдат лесно забравени и…преглътнати.

А ако трябва да говорим само за Полша, ще отбележим и следното: всички сблъсъци между Русия и Полша през 18 век са провокирани от факта, че поляците в продължение на няколко века държат под контрол част от западноруските територии. С една дума, колкото повече се копае в историята, толкова повече се размирисва и е по-здравословно за народите да не правят това. Защото това е признак на недалновидна политика.

Но да се върнем към конкретния случай с министъра на отбраната на Русия Шойгу.
Да, Полша по достатъчно екстравагантен начин демонстриа отношението си към участието на Русия в украинския конфликт. Нали знаете, че случилото се със самолета е достатъчно драстична случка – да се промени курса по време на полет. Нали знаете, че всичко това носи огромни рискове за сигурността на министъра на отбраната на Русия и на целия екипаж?!
Цяла Европа и страните от НАТО изхождат от факта, че Русия воюва с Украйна. И събитията в съседна страна вече имат трактовка на междудържавна война. А Сергей Шойгу е министър на отбраната на държава, която воюва със страна, която поляците смятат за жертва на агресия.

Да не забравяме и факта, че за 400 години Русия няколко пъти е участвала в разделянето на полската държава. Но за това стана дума по-горе.

Но работата не е в това кой е прав и кой крив в миналото. Защото историята не преминава без следа през народите. Но ако ще си говорим за настоящето, имено Полша беше един от инициаторите на политиката на Източното партньорство, която провокира острата криза в Украйна. Т.е. Варшава следва линията си на явен враг на Русия. Полската дипломация, разбира се, няма да признае, че това е грешка. Следователно Полша ще продължи да си стои в авангарда на силите, които смятат, че Русия трябва бъде „поставена на мястото й“, разбирай „на колене“.

Полската власт и до днес смята, че колкото по-далеко от тях се намира границата на политическото влияние на Русия, толкова повече Варшава ще се чувства в безопасност. По тази логика, ако вмъкнем Украйна в евроатлантическите структури, безопасността на Полша ще се циментира. Тогава буферна държава вече няма да бъде Полша, а Украйна. Това е логиката на полската власт. Във Варшава никой не мисли, че всичко, което се случва в Украйна, не е изгодно за никого, в това число и за Полша, ако отчитаме мащаба на дестабилизацията и рисковете за Украйна. Колкото и да е брутално, трябва да кажем, че вече никой на този свят не смята, че Украйна ще се съхрани в предишните си граници. А нима на такова развитие на нещата разчиташе Варшава? Едва ли. Защо? Защото разрушената Украйна НЕ е изгодна и за Полша.

Но ако ще продължим да си говорим за малките страни като Полша, трябва да кажем, че те са принудени да избират от двете злини по-малката. На всички вече е ясно, че много от европейските политици (  и в Германия, и във Франция, и в Полша) са раздразнени от агресивния и безкомпромисен курс на Вашингтон по отношение на Русия. То не беше една американска глупост, то не бяха две…
Хората и в ЕС са вече изморени от това американско безумие. Но това не означава, че ЕС има друг вариант. Европа се опита да заяви собствените си амбиции, но не излезе нищо от този напън. Защото ЕС така и не се превърна в независим геополитически субект. Отделните държави в ЕС (дори толкова мощни като Германия) съвсем не са по калибъра на САЩ, Китай или Русия.

Затова Брюксел няма избор – остава с Америка или се пуска на собствено плаване. И понеже собственото плаване вече се очертава да бъде потъване, затова ЕС търпи. Това най-добре се вижда в Полша, а и не само там…Варшава май вече няма доверие на НАТО. Поляците се страхуват, че при конфликт с Русия, както нееднократо това се е случвало в миналото, някой просто ще си измие ръцете и ще каже грозното: „Сори, пиленца, но …оправяйте се сами! Помощ от нас – тц!“. Затова поляците залагат само на американските гаранции. От тази гледна точка – проамериканската ориентация е единствената възможност за гарантиране на тяхната безопасност. Това е положението, така си мислят.

Допускаме, че Полша осъзнава какви тъпи грешки прави Америка, но истината е, че Полша…няма какво да направи. Няма друг полезене ход, щом е решила, че Русия й е враг.

Апропо, не споменахме България в този текст, но сме сигурни, че ви светна за какво става дума…