Независимо от мирните преговори, милитаристичната истерия на Киев не стихва
След разгрома на въоръжените сили на Украйна на Изток на Петро Порошенко не му остана друго, освен да заговори за прекратяване на огъня. Напълно е възможно украинският президент да поиска да използва примирието така, както и миналия път, за прегрупиране и отдих преди новото настъпление. Но фактът си остава факт, в сравнение с предишната си войнствена риторика сега Порошенко се прави на удивително миролюбив олигарх. Упс, исках да кажа човек.
Само украинските средства за масова информация, както е видно, все още не са получили указания да променят курса си. Ако включим телевизора на някой украински канал, там все още се вихри война с Русия, развяват се хвалби за успехи на украинците срещу гадните „москали“, всячески се подгрява военната истерия. Например, лвовският канал Zik говори за създаването на „детския батальон“, създаден в Прикарпатието. За щастие, в зоната а бойните действия все още не са решили да изпратят деца. Все още. За сега деца, накичени с нашивки, ходят с жълто-сини и червено-черни знамена и пеят химна на Украйна, за да повдигнат бойния дух на армията.
Впрочем, мащабът на поражението на украинската армия вече не може да се скрие. Вече и на телевизионния екран дори започнаха да се промъкват новини, които хвърлят украинските „патриоти“ в грозната за тях реалност. На 3 септември канал „1 + 1“ показа репортаж под името „Моргите на Юго-Изток са препълнени с телата на загинали“, в който репортаж лекари казваха, че вече не им стигат хладилните камери, за да сложат в тях останките от украинските войници.
Готово ли е украинското общество, което няколко месеца беше умело настройвано за пълно унищожаване на „врага“, за мир или поне за примирие?
Мисля, че не е готово. В украинското общество се борят две взаимоизключващи се тенденции. От една страна, расте разбирането, че войната е безсмислена и изход от ситуацията трябва да се намери. Тази тенденция нараства – благодарение на растящия брой ковчези, които пристигат от зоната на т.нар. „антитерористична операция“.
А от друга страна, чрез средствата за масова информация в Украйна се пропагандира идеята за война до победен край. Хората са убеждавани, че войната не е гражданска, че тя не е породена от многобройните вътрешни проблеми, че тя не е плод и симптом на олигархичната система (която е плод на капитализма), довела страната до безумното неумело ръководене на държавата, а че това е война, предизвикана от агресията на Русия, която била нападнала Украйна. След подобна манипулация у хората се заражда естествено чувство на патриотизъм, особено у младите хора, които охотно възприемат идеята за защита на Родината от външния враг. Да, тази пропаганда сработва успешно, защото върви масирано истерично облъчване на населението: „Украйна е в опасност. Украйна трябва да се бъде спасена!“ И огромното мнозинство от хората искат да тръгнат и да я спасяват.
Но пристигайки на фронта, сблъсквайки се с истинската война, с неумелото ръководство, с откровеното предателство, с кражбите, с лъжите, с корупцията, със смъртта, накрая хората се връщат по домовете си съвсем не същите патриоти. Дори популярната и в България певица Руслана, която обеща да се запали, ако Майдана не победи, се върна от Донбас и започна публично да призовава не към победа, а към мир. Към мир на всяка цена.
Професионалните военни, които са изпратени на бойната линия, също разбират, че срещу тях воюва не Русия, а опълченците – техните братя. И те, братята по кръв, са напълно достатъчни, за да бъде разгромена уж професионалната украинска армия. Украинците вече разбират, че няма защо да воюват, че няма смисъл да воюват с братята си. Та в Новорусия живеят същите хора, само че са мощно мотивирани. Мотивирани са от неистовия си стремеж да скъсат веднъж завинаги с олигархията, с експлоатацията, с корупцията, с ограбването на общодържавната собственост…Мотивирани са да изградят НАРОДНИ републики! Републики, в които честният трудов народ да бъде стопанин и ползвател на благата на държавата си, а не роб на шепа тунеядци и крадливи алчници. Украинските военни разбират също, че земята на опълченците вече е чужда земя. Разбират, че не е правилно да защитават своята държава в чужд дом.
Настроенията в украинското общество са разделени поравно. Осъзнаването на безсмислеността на войната се съчетава с патриотичната истерия. Това се чувства дори в Киев, който е набъкан с диванни победители на „терористи“ и „руски диверсанти“, с офисен планктон и либерална интелигенция, обсебена от идеята за украинската изключителност.
Да, Порошенко е крупен собственик на медии. Но само на част от украинските такива. Не забравяйки и друго: че русофобията в Украйна се подгрява от десетилетия. Апропо, в България също. Само припомням, за да не вземете случайно да забравите…Докато в Украйна продължава да тече като придошла река западно финансиране на НПО-та, дори собствените журналисти на Порошенко в един момент могат да спрат да му се подчиняват. Втори път да кажа Апропо: в България състоянието е същото, ако пак случайно не сте забелязали.
Останалите средства за масова информация в Украйна принадлежат на олигарси, които много искат да ликвидират из основи ДНР и ЛНР, защото са заинтересовани от войната като такава. Тези същите олигарси имат вопиюща нужда да лапнат и преглътнат цялата държава и в нея да се разпореждат така, както преди. Както всички знаем, сферите на влияние помежду им те ще си го договорят. На четири очи, както се казва. Не мога да се сдържа още ведъж да не направя препратка към България – та нима тук цената на огромна част от стоките и услугите не се договарят на четири очи от крупните вносители и производители?! Договаря се, разбира се. А защо това им се позволява, ще кажете? Отговорът е много прост – това им го позволява политическата система, наречена капитализъм. Нима някой и е казал, че този обществен строй е честен, справедлив и толерантен към болшинството честни трудови хора? Не, никой не ни е казал подобно нещо. Капитализмът е толерантно място за разплод на поврътливи бизнес и всякакъв друг вид нагаждачи, използвачи, кариеристи, мошеници, лъжци…Да, има и една шепа честни предприемачи, но те, мили мои, са вече на изчезване. Всекидневно ги изяждат другите. Капитализмът е най-благоприятната среда за разцъфване на всякаква всеядна флора и фауна от породата на мошениците…Мантрите за някакъв си „свободен пазар“ и „пазарна икономика“ вече не вървят. Видяхме ги колко пари струват…
Но да се върнем към Украйна.
Едни от тамошните олигарси имат заводчета по цяла Украйна, но плащат само веднъж, в Киев – там имат лобисти в правителството и в парламента. В това е същността на олигархичата държава. В това е същността на капитализма. Те не искат да се раздробява държавата чрез някакво си местно самоуправление, защото тогава ще се наложи да плащат във всяка област.
Затова те правят всичко, за да ликвидират ДНР и ЛНР, искат да задушат покълналия социален взрив и порив за съпротива, за да няма никакъв пример, че някъде въобще могат да се създадат антиолигархични републики.
Не е лесно да се спре махалото на пропагандата. Не е лесно да се върне обществото в Украйна в нормалното си състояние. Процесът ще бъде дълъг и болезнен.
А военната истерия там продължава. Този бесен пропаганден локомотив, построен върху обикновените човешки фобии, върху омразата, страха и прочие няма къде да отиде. Той си пътува с пълна пара и съвсем не е призрак. Не ни е ясно как Порошенко се кани да го спре. По-вероятно е да не може да го спре. В такива случаи се случва следното – бесният локомопив, който си разпалил в името на безумния си напън за власт и пари, те размазва като недопушен фас, поставен на ж.п. релса…
От друга страна, в риториката в Украйна вече се появяват нови нотки. В неотдавнашното изявление на министъра на отбраната Гелетей, например, се говори за военни загуби, за това, че „атитерористичната операция“ е завършила, а е започнала война с Русия. Украинците започнаха лекичко да дърпат завесата, за да се види броят на реалните загуби и ужаса от войната. Но за сега това попада в горивото на същия този локомотив, за който казахме по-горе, и който само подгрява милитаристичната истерия.
Разбираме, че обществото там е силно манипулирано, но за да бъде то вкарано в идеята, че огънят трябва да бъде спрян се изисква още и още време, при това отново чрез масирана обработка на съзнанието. Такива са правилата при обработката на човешкото съзнание просто.
Да, ако средствата за масова информация в Украйна продължат да нагнетяват истерията, то примирието няма как да се превърне в траен мир. Няма как желанието за война да се трансформира в стремеж към мир от въздуха.
Порошенко не е единственият актьор в украинския политически процес. Пък и инерцията е велика сила, да си го кажем в прав текст. Ако сега властта в Украйна и медиите рязко сменят риториката си, това ще доведе до своеобразна тежка травма в обществото. От настоящото състояние трябва да се изплува бавно и постепенно.
А дали Порошенко иска мир? Съдейки по последните му изявления, той, в края на краищата, осъзна мащабите на военното поражение. Но за украинското общество това все още не е ясно. Да, това горното е удивително явление, но хората там и до сега не знаят за загубите и контранастъплението на опълченците. Всички са чували за котела около Иловайск, защото там бяха забъркани няколко медийни персони. Но за другите котли, в които загиват обикновени войници, при това в голямо количество, широката пубика въобще не знае. И ако Порошенко вече е осъзнал мащабите на военното поражение, то украинското общество и грам не знае за това.
Не знаем дали в близко време ще се промени риториката на украинските средства за масова информация. За тях Донбас е територия на „терористи и руски диверсанти“ и хората са втрещени от факта, че сега президентът ще трябва да подпише споразумение с „диверсантите“. Ако се намери поне един експерт, който да обясни как да се излезе от тази задънена улица, ще го аплодираме. Украинците сами се набутаха в такава концептуална улица без изход и тя не е по-лесно преодолима от икономическия колапс или военното поражение. Това е феномен, който трябва да се наблюдава и изучава, но не могат да се прогнозират последствията му.
Има големи шансове войната в Украйна да продължи. Защото там предстоят избори. Всеки опонент на Порошенко може да разиграе военната карта, може да започне да врещи, че президентът е тръгнал на преговори с „окупантите“. Тогава Порошенко ще изгуби, а в условията на парламентарна република тези, които получат болшинството, ще продължат войната. Да, Порошенко е опитен и циничен играч, той няма да се съгласи на поражение, значи излиза, че ще му се наложи да реагира съответно на очакванията на настървената емоция на тълпата.
От друга страна не бива абсолютно да съдим за настроенията в обществото според пропагандата в медиите. Тази седмица бяха публикувани данни от социологическо проучване, проведено от Украинския институт за социални изследвания преди две седмици, преди котела в Иловайск. Допитването показва, че 57 % от украинците искат мирно разрешение на конфликта.
Украинците се измориха от войната, измориха се от нейните социални последствия – от падането на жизненото равнище, от сриването на националната валута. Има вероятност една от водещите политически сили, която претендира за победа в парламентарните избори, да осъзнае, че електоралните настроения са променени, че е време да се смени риториката от милитаристична към пацифистка. Ако си спомняте, самият Порошенко в първия тур победи, защото обеща на Украйна бърз мир. Допускаме, че след котела в Иловайск, броят на привържениците на мирното регулиране ще се увеличи.
Но една трета от респондентите в допитването смятат, че военната операция трябва да продължи, а повече от половината я подкрепят частично.
Да 20-30 % от хората там са готови да приемат някакъв суверенитет или по-специални права на Донбас. Порошенко сега ще започне да лавира между тези групи хора, за да не си резне сам електоралната подкрепа.
Истината е, че огромната маса от украинския народ и от двете страни на барикадата не иска да воюва – такъв е просто манталитетът на този народ. И подразделенията на украинските въоръжени сили, и силите на антиолигархичните републики са относително малобройни. Експерти ни подсказват, че на страната на въоръжените сили на Украйна са около 50-80 хиляди, а отсрещната страна има 15-30 хиляди. За държава, в която живеят 46 милиона, това не са големи цифри.
Да, в момета на власт в Киев са „ястребите“, които желаят политическо решение на проблемите чрез война. Но общественото мнение, както ни се струва, постепенно ще изтласка тази партия.
Дали ще има промяна от войнствена риторика към мирна такава в украинските медии и в писанията на блогърите?
Е, какво не ви е ясно по този въпрос? Медиите там ще казват това, което им заповядат. Вероятно ще намерят повод и инструментариум, който да им позволи да променят вектора.
В последните дни в средствата за масова информация в Украйна се появиха много внушения, че този конфликт не е възможно да бъде решен по пътя на войната. Активно се разпространява коментарът на някакъв неназован генерал от НАТО, който заявил, че Украйна вече е изгубила войната. Такива мнения е имало и преди, но те почти се изхлузваха незабелязано от зрителите и читателите. А сега активно ги тиражират най-големите медии. Всичко това показва, че властта в Киев вече започва да подготвя почвата към своеобразно замразяване на конфликта, към преход от военния стадий на истерията към мира.
Поживем, увидим, както казват руснаците…
Със сигурност, обаче, на световната политическа карта се появиха две антиолигархични републики, които искат да дадат властта на народа – ДНР и ЛНР.
А това е тази бяла лястовица, която дава здравословен дъх на целия обримчен от паяжината на капитализма свят.
Е, струва си за една бяла лястовица да се живее, нали?!
Т.е. няма как човек да не продължи да иска да диша, когато има такава блестяща надежда.
Светът днес 
Това явно е гледната точка на Петя?… 🙂
Общо взето всичко е правилно отбелязано, съгласен съм. Обаче който и да е авторът на този анализ, той явно подценява ВЪНШНОТО управление на Украйна. Уважаеми приятелю, истината е, че Потрошенко реално е Никой. Цялата фашистко-олигархична политическа клика в Киев, която се преструва, че уж управлява страната, е Никой. „Никой“ са всички политически фигури там. Те са само „говорещи глави“, или марионетки, или актьори – може да ги наричаме както си искаме, но те така или иначе не са самостоятелни политически субекти. Те не представляват украинския народ, или някакви, каквито и да било, избиратели. И даже слабо им пука какво е общественото мнение. Предоставени са им на разположение медийни инструменти за пропаганда, с които могат доста успешно, в доста широки граници да манипулират електората. Те не представляват напълно даже интересите на местните икономически царчета. Да, естествено, опитват се да се съобразяват с тях, за да извличат максимално изгода от ситуацията. Още повече, че и самите управляващи, като напр. „президента“ Потрошенко, са олигарси и никога не забравят за собствения си интерес – естествено е да се опитват да си натъпчат джобовете от военната ситуация. (Един гледа сватба, друг гледа брадва…)
Но все пак, водеща мотивация в „управлението“ на киевските „политици“ не е нито техният, нито друг някой частен интерес. Не е и някаква идеология, естествено. Водещата им мотивация е страхът от тези, които са ги инсталирали във властта. Те изпълняват волята на Фашингтон. Изпълняват поръчките на разни фигури – лица от Държ.департамент, или от щатските спец.служби, или от други органи на щатската администрация… Разпределението на тези лица е различно, но това даже не е особено важно. Във Фашингтон знаят кого с каква задача да натоварят. Защото и щатското управление също е марионетно, просто там марионетките са от по-висок клас. И там си има достатъчно хора, които задкулисно да решават кой конкретно и как ще задвижва нещата.
В този процес на външно управление естествено активно участват и еврейосъюзните васали на Фашингтон, например чрез фигури като гаулайтерът Ромпой. Но Аштън, Ромпой, както и някои британски и немски политици са в крайна сметка също фашингтонска прислуга. Тяхната цел е да мътят водата, за да не става ясно кой всъщност движи събитията и чий интерес реално стои зад тях.
Както и друг път съм казвал – нещата не са никак сложни. За да се разберат, трябва само да се знае, кой е движещата сила и какъв интерес има. Интересът е на „световният елит“, който е решил (засега) да спасява Фашингтон. Съответно, Фашингтон движи нещата в Киев чрез лостовете си за „меко“ външно управление. Целите са: да бъде вкарана Русия в нова световна война, да бъдат избити милиони украински граждани (всички те са реално руснаци, да уточним), на един по-късен етап да бъде осъществен и мек геноцид над тях, като в резултат страната се „депопулира“ с около 20 милиона – до макс.15 млн. жители, да бъде разрушена, източена и ограбена цялата Укралайна (предимно източната й част), да бъде използвана като плацдарм за нападение срещу Русия, а за целта се реанимира, активизира НАТО и здраво се разположи там, да се превърне населението на Укралайна в истерична зомбирана тълпа от яростни русомразци, готови да воюват с братята си, да се подготви почвата в Русия за оранжева революция и да се организира в Москва проамерикански държавен преврат… И т.н. – мн.др. подобни, които вече неведнъж съм ги обяснявал.
Става въпрос за открито обявена война на Фашингтон срещу Русия, която засега се води по модерни, „меки“ методи, без да се изключва и вариантът за армейска агресия. Това е именно новата „комбинирана война“ – щом Фашингтон въведе това название, значи идеята е тяхна. Щом обвиняват Москва в подобни действия, значи те самите ги вършат. Елементарно – тяхната дебилна пропаганда от типа „обърни всичко надолу с главата“ ясно ги изобличава.
И много ясно е при това, че мир в Укралайна няма да има. Фашингтон има ли сметка от мир? Не, естествено. Пацифисткият ход на Путин има две причини:
1. натискът на петата колона в Москва, която го спъва, връзва му ръцете и го кара да играе по щатския сценарий. Путин се бори, но не винаги успява да се извърти и да излезе от схемата, в която го вкарва петата колона на националните предатели.
2. пропагандно-политическа цел – да отвлече вниманието от другите си действия, да измие имиджа на Русия, да отложи развитието на събитията и да си „купи време“ и т.н.
Но и Путин прекрасно разбира, че войната така или иначе ще продължи. Никой вече не може да я спре. Тези, от които зависят събитията отдавна са взели своето решение и няма да отстъпят от него. Те имаха нужда от примирие, за да се реорганизират и да възстановят силите си за ново нападение. Получиха го. Путин се съгласи на това затишие (със съзнанието, че е само временно). Но този временен интерес скоро ще отпадне и Фашингтон ще даде команда за възобновяване на войната. Това е неизбежно.
А какво там си бил мислел Потрошенко, какви съображения бил имал, ама как влияели олигарсите на събитията, ама какви били настроенията на избирателите и политическата обстановка преди изборите, каква била икономическата ситуация в страната и т.н. и пр. – това е само театър, без никакво реално значение. На Фашингтон не му пука каква е икономическата ситуация в Укралайна. За телевизорите винаги ще има достатъчно ток. А това означава, че докато и последният зомбиран украинец не умре от куршум, от студ или от глад, войната ще продължава. Защото така е казал Фашингтон. Марионетката Потрошенко няма нищо общо с това решение.