Непознати факти за съветската летяща машина
На 18 октомври 1960 г. е осъществен първият полет на амфибията Бе-12. „Чайка“ е оборудван с комплекс за откриване и борба с противникови подвидници. Самолетът-амфибия е автор на около 50 световни рекорда.
Най-големият в света
Появата на подводниците принуждава СССР да създаде особен вид авиационни сили, чрез които могат да се търсят и унищожават противниковите подводници. Първата радиохидроакустична система се появява през 1953 г., след две години тя влиза в официалното въоръжение на съветската армия, използва се в хидросамолета Бе-6. Чрез системата се открива противникова подводница на дълбочина до 50 метра, плуваща не по-бързо от 5 възела. След появата на Бе-12 хидросамолетът Бе-6 е вкаран в раздел преходен към машини от ново поколение, способни да решават значително по-сложни задачи.
Новият самолет задължително трябвало да бъде амфибия, а освен радиохидроакустичната система трябвало да има противоподводни торпеда и дълбочинни бомби. Така Бе-12 се приличал по схема на Бе-6, но по размери значително го превъзхождал. За времето си Бе-12 е най-големият самолет-амфибия в света. Съветският самолет притежавал не само превъзходни аеродинамически качества, но бил способен при достатъчно голяма скорост да преодолява морските вълни без да завира носа си във водата.
Освен това, за разлика от предишните модели хидросамолети Бе-12 имал собствено шаси, което му позволявало да излети и да кацне от и на сушата. И дори самостоятелно от сушата да влезе във водата, а от водата да излезе на брега.
Съветските военни изискали самолетът-амфибия да притежава възможности за аварийна евакуация на екипажа. Летците можели спокойно да катапултират, радистът можел да напусне амфибията през вратата при опашката на самолета, а за щурмана измислили специален люк в носовата част на самолета.
Първият сериен образец бил създаден от Завод Номер 86 в Таганрок. За 10 години били произведени 140 самолети Бе-12.
Бе-12 постига цяла поредица от световни рекорди (за скорост, товар, за издигане на определена височина, за скороподемност, за продължителност на полета и т.н.)
На базата на Бе-12 е създаден самолетът-спасител Бе-12ПС.
Самолетът-амфибия е носител на Държавна награда на СССР.
Технически характеристики на самолетът-амфибия Бе-12
Дължина – 30.1 м
Размах на крилете – 30.2 м
Височина на самолета – 7.4 м
Площ на крилете – 99 кв.м
Максимална скорост – 610 км/ч
Далечина на полета – 4200 км
Тип на двигателя – 2 ТВД „Прогрес“ АИ-20Д
Екипаж – 4 човека
Въоръжение
Боен товар – 4000-5000 кг противоподводни торпеда 450 мм АТ-1 или АТ-2, дълбочинни бомби, осветителни бомби.
Самолетът амфибия трябвало да отговори на изискванията на аеродинамиката, а и да удовлетвори изискванията на хидродинамиката. Конструкторите трябвало да постигнат компромис между аеродинамиката и хидродинамиката.
Доколкото изискванията, които трябва да притежава един обичаен самолет, са общоизвестни, да разгледаме качествата, които са необходими при хидросамолетите.
Морски качества притежава този самолет, който може безопасно да излети, да кацне и да плува във водата. Самолетът трябвало да притежава добра плаваемост, непотопяемост и устойчивост. Трябвало да преодолява вълните с голяма скорост, без да се гмурка в тях, двигателите трябвало да не оказват разрушаващо действие върху елементите на конструкцията. Екипажът трябвало да излита и каца при различни състояния на водната повърхност.
Освен работата си по море, самолетът-амфибия трябвало да може да действа на сушата, в това число по грунтови писти, имащи плътност от рода на 6-7 кг/см2. Самолетът трябвало да бъде оборудван с колесни шасита, спирачки и други устройства, а това означавало увеличаване на теглото, което от своя страна водело до понижаване на полезния товар и усложнявало конструкцията.
Към създаването на такъв необичаен за времето си самолет пристъпил отделът по предварително проектиране под ръководството на Алексей Константиов, ученик и съратник на Г.М. Бериев. При разработката на амфибията били използвани вече проверени във времето конструкции на летящата лодка Бе-6, която била в експлоатация от 1951 г. в СССР., а също данни, получени от летящите лодки Р-1, Бе-10. Но това не изключвало необходимостта от провеждането на многобройни изследвания, докато не бил формиран окончателният облик на машината, който в най-голяма степен отговарял на функционалното предназначение и изисквания на съветските военни.
Светът днес 