Тайните на Бермудския триъгълник

Неизвестни факти за едни от най-големите странности около Бермудския триъгълник

На 21 октомври 1944 г. в Бермудския триъгълник изчезва екипажът на кубинския кораб „Рубикон“. Корабът е открит на следващия ден, но без екипаж. Историята с моряците от „Рубикон“ е част от огромния списък на аномалиите в зоната на Бермудите. От XIX век те са повече от сто.

ОСТАВА САМО КУЧЕТО

Военен американски дирижабъл открива кубинския кораб около бреговете на Флорида. Скоро след това към кораба се приближават два катера от бреговата охрана. Качвайки се в „Рубикон“, спасителите откриват там само едно куче. Корабът нямал никакви пробойни, а на носа му се намирал скъсан тренировъчен боксьорски торс. Вещите на членовете на екипажа били в каютите, а цялата обстановка подсказвала, че корабът е напуснат бързешком. Морският съд бил в прекрасно състояние, твърдят очевидци.

След два дена „Ню-Йорк Таймс“ пуска бележка за изчезналите хора по време на трагедията, в която предполага, че корабът е ударен от ураган. Но „Рубикон“ така и не бил върнат в Куба. Допускали, че екипажът е намерил спасение на брега и в бързината е забравил кучето. Всичко било логично, но никой от членовете на екипажа така и не бил открит!

Много подобна ситуация се случила с първата, както е прието да се счита, жертва на Бермудския триъгълник – френския кораб „Розали“. През 1840 г. корабът бил посрещнат до Бермудските острови от англичаните. По-нататък се случило същото като с „Рубикон“, но вместо куче, на кораба намерили мъртво канарче. Англичаните смятали, че морският съд е напуснат няколко часа преди откриването му. „Розали“ пренасял в трюмовете си вино, плодове и платове. Кое принудило екипажа и пътниците, сред които имало и дами, да изоставят кораба, така и не се разбрало.

Впрочем, американските журналисти във връзка с „Рубикон“ припомнят историята с кораба „Мери Селест“.

Всички били изядени от акула?

Красавицата „Мери Селест“ отплувала на 7 ноември 1872 г. от Ню-Йорк. Корабът се насочил към Гибралтар. Почти след месец на 800 километра от същия този Гибралтар „Мери Селест“ се срещнала с холандския кораб „Деи Гратиа“. Капитан Морхауз, виждайки странните маневри на „Мери Селест“, взел решение да се качи на кораба. Но каква била изненадата му, когато станало ясно, че там няма никого. На масата била сервирана храна, някой бил изоставил кафето си недопито, щурманът явно имал намерение да похапне сандвич с масло. Но нещо било извело екипажа и пътниците по най-бързия начин от кораба. Свидетелските показания си противоречат около следния казус: били ли са спуснати спасителните лодки или не. Не могли да се разберат и около друго обстоятелство: на така откритата там сабя имало нещо, което специалистите тогава не могли да разберат дали е кръв или просто ръжда.

Морхауз взел „Мери Селест“ на буксир, откарал го в Гибралтар и дори получил възнаграждение за спасяването на кораба. А после започнали неприятностите за него.

Версиите около случилото се на „Мери Селест“ били многобройни. Първоначално Морхауз бил обвинен в пиратство. Казвали, че той сам бил изклал хората от „Мери Селест“, а после с цялото си нахалство дори взел награда.

Доколкото корабът пренасял за Европа огромно количество спиртни напитки, се появила версия, че екипажът е имал достъп до алкохола и обезумявайки от изпитото, убил капитана и семейството му. След което моряците напуснали кораба, но загинали в открито море.

Появила се дори версия, че капитанът решил да научи дъщеря си да плува и за целта били построени мостчета, които се счупили, а всички потънали. Друга версия: капитанът и един моряк решили да направят състезание – кой първи ще обиколи с плуване кораба, но и двамата били изядени от акула. Любителите на мистиката, разбира се, приписват гибелта на „Мери Селест“ на особените свойства на Бермудския триъгълник.

Смъртта на „Циклоп“

През XX век най-впечатляваща е историята около изчезването на огромния (180 метра дължина) кораб „Циклоп“. Тръгвайки от Барбадос, корабът се насочил към Балтимор, качил повече от 300 човека и ценен товар – манган. Но „Циклоп“ така и не стигнал до крайната си точка.

Най-популярната версия за изчезването на кораба е торпедна атака от немски военен кораб, защото по същото време имало война. Но в немските архиви няма информация за потопяването на „Циклип“. Няма съмнение, че подобно ценно бойно действие би накарало германските вестници да разтръбят за случилото се, за да повдигнат бойния дух. „Циклоп“ дори не бил подал сигнал SOS. Както на всички ни е ясно, корабът нямало как да потъне за една минута.

Специалистите твърдели, че корабът просто не бил издържал огромния товар и под негово въздействие се разцепил наполовина. Или просто се наклонил фатално. През 70-те години американски водолази уж открили останките на „Циклоп“. Тогава най-популярна станала версията, че корабът бил потопен от ураган.

За всеки пореден случай на изчезване на кораб или самолет вестниците винаги пишели „най-тайнствен случай“. Така станало и около гибелта на „Марин Салфер Куин“. Трагедията се случила през февруари 1963 г. На кораба се намирали 39 човека. Товарът бил необичаен – разтопена сяра, която се намирала в специално помещение. Корабът пътувал за Норфолк.

За последен път с кораба се свързали на 4 февруари, когато радистът на „Марин Салфер Куин“ съобщил, че всичко е наред. От този момент връзката пропаднала. След няколко дена, когато корабът така и не пристигнал, американските власти били принудени да признаят, че той е потънал. За причините и до днес се водят спорове, но вероятността да присъства в трагедията мистика е малка. Работата е в това, че по път за Норфолк корабът се сблъскал с ураган. Според свидетелски показания на други моряци, височината на вълните превишавала пет метра. Странното е само, че радистите така и не са успели да подадат сигнал за бедствие.

Девет години след трагедията роднините на загиналите членове на екипажа успели да осъдят компанията-собственик на обезщетение в рамките на повече от седем милиона долара.