Ядреният чадър за Фидел Кастро

Карибската криза – инструмент за стабилизиране на международната сигурност

На 27 октомври 2014 г. човечеството преживява „черна събота“ – на този ден светът беше на прага на ядрена война. За щастие, Хрушчов и Кенеди проявяват благоразумие и мирно решават проблема не само със съветските ядрени ракети в Куба, но и с американските в Турция.

КУБА МОЛИ ЗА ПОМОЩ

Предпоставките за възникването на Карибската криза възникват малко преди октомври 1962 г. И в немалка степен заради действията на САЩ, които тогава смятат цялото Западно полушарие за зона на своите икономически и политически интереси. А и действат подобаващо, сваляйки „вредните“ правителства и разполагайки на президентските кресла своите марионетки.

Във връзка с това е абсолютно разбираемо яростното възмущение на Вашингтон към свалянето през 1959 г. на „своя човек в Хавана“ – Фулхенсио Батиста. На ЦРУ е възложено да се справи с брадатия бунтар Фидел Кастро. И през април 1961 г. в залива на Свинете нахлуват 500 военни, подготвени и въоръжени от САЩ. Но те срещат мощен отпор от кубинската армия, закалена в революционната борба срещу превъзхождащите ги сили на противника. Агресорите са разбити за няколко дни.

Но Фидел разбира, че това е само първата светнала лампа. Имайки предвид грамадния военен потенциал на САЩ, става ясно, че американците няма да спрат да се опитват да свалят кубинското правителство. Гарант за съхранение на властта тогава може да бъде само Съветският Съюз. От Хавана към Москва започват да летят депеши с молба за военна помощ за Куба. И помощта пристига с мащаби, които втрещяват САЩ.

ДА СЕ ДОГОНИ И ЗАДМИНЕ АМЕРИКА

Разполагането в Куба на съветско ядрено оръжие има и друго основание. За СССР това е жизнено необходимо. Необходимостта се обуславя от разполагането на 15 американски ракети със среден радиус на действие и с ядрени бойни глави в Турция. Това прави уязвима за атаки европейската част на СССР. На „турските“ ракети са им необходими само 10 минути, за да стигнат до целта си. По тази причина, за да се установи някакво „изравняване на силите“, съветските ракети са разположени в мекото подбедрие на САЩ.

В действителност ситуацията е къде-къде по-лоша. Съветските ракети в Куба не решавали проблема във военно отношение. Но ходът е мощен инструмент за политически натиск.

Работата е в това, че 15 ракети, разположени в турска база, практически не били решаващи по отношение на сигурността на СССР. Защото и без тях нещата били твърде сгърчени. В началото на 60-те години ядреният потенциал на двата главни участника в студената война били несъразмерни. 400 съветски бойни глави се противопоставяли на 6 000 американски. И половината от тях били в постоянно бойно дежурство.

Не били маловажни и доставчиците на прословутите ядени бойни глави – МБР Р-7 и стратегическите бомбардировачи. САЩ имал такива в големи количества. Но авиацията, която поддържала бомбардировачите, като средство за доставка на ядрено оръжие на друг континент не е твърде ефективно средство, заради ПВО. Стационарните МБР също не са надеждно оръжие, защото над него се води постоянно наблюдение при подготовката му към боен пуск.

Но 9 американски подводници с 16 балистични ракети „Поларис“ всяка – това вече било твърде опасно. Защото е невъзможно да се установи откъде ще започне ракетната атака. И зоната на патрулирането на американските подводници била такава, че те можели да обстрелят цялата европейска част на СССР. Що се отнася до съветския стратегически подводен флот, той бил значително по-слаб от американския.

Но ракетите, разположени в Куба, трябвало да заставят американските стратези сериозно да се замислят за следното: струва ли си първи да нанесат ядрен удар.

Ракетите и обслужващият ги контингент били доставени в Куба по море при строга секретност на 16 септември 1962 г. За подготвяната транспортна операция не бил известен дори посланикът на СССР в САЩ.

ДИСПОЗИЦИЯ

15-те американски ракети в Турция имали обсег 2400 км. Това били едностепенни ракети „Юпитер“, разработени от знаменития немски конструктор фон Браун, който намира убежище в САЩ след Втората световна война. Всяка от тях имала бойна мощност в размер на 1.44 мегатона. Ракетите се транспортирали чрез мобилни пускови установки. Пускът се осъществявал по време на разполагането, за целта ракетата се издигала във вертикално положение. За старта на ракетата били необходими 15 минути. След още 10 минути бойният заряд можел да се окаже на територията на СССР с максимално отклонение от целта 1.5 км.

СССР започнал да настоява ракетните сили да бъдат изведени от Турция веднага след тяхното разполагане там през 1961 г.

Но това съвсем не били всички американски ядрени сили, нацелени върху територията на СССР и страните от Варшавския договор. В Италия имало 30 „Юпитера“. Във Великобритания – 60 ракети „Тор“, които били с обсег на действие 2800 км и бойна мощност 1.44 Мт.

През септември чрез 6 камиона били доставени в Куба:

– 4 мотострелкови полка
– 2 танкови батальона
– 40 изтребители МиГ-21
– 42 бомбардировачи Ил-28
– зенитно-ракетни комплекси С-75
– артилерийски зенитни оръдия
– 4 дизелови подводници
– 12 ракетни катера с крилати ракети П-15 с тактически боен заряд в размер на 12 кт.

50 000 съветски военнослужещи били „командировани“ в Куба.

Но главният „подарък“ за Фидел били 40-те балистични ракети със среден радиус на действие Р-12, с далекобойност 2000 км и боен заряд 2.3 Мт.

КАТАРЗИСЪТ

Транспортирането на ракетната техника преминава при абсолютна секретност. Не само екипите на камионите, но и самите капитани не знаели какво се превозва. Крайната цел на доставката била напечатана в пликове, които трябвало да се отворят след излизането в открито море.

Достатъчно дълго, докато вече започнало разполагането на ракетната техника, американците били в пълно неведение. Независимо от това, че U-2 постоянно летели над Острова от края на август до 5 септември. На 14 октомври полетите били възобновени и веднага открили 9 руски ракети, вече разположени на стартова позиция.

На 16 октомври американският президент получава първата снимка, направена от самолет-разузнавач.

От този момент започват активните действия. На 20 октомври 180 кораба от военно-морския флот на САЩ правят блокада на Острова, затова част от транспортните кораби на СССР трябвало да се върнат обратно.

На снимката: самолет на ВВС на САЩ RF-101 Voodoo заснема руски кораб с ракети (вижда се и самият американски самолет, който хвърля сянка върху пристанище Порт Касилда), Куба, 6 ноември 1962 г.

Американската войска започва да се готви за отблъскване на настъпление по суша. Стратегическите бомбардировачи В-52 били поставени в режим на постоянно патрулиране. В ракетните части била въведена повишена бойна готовност.

В състояние на повишена бойна готовност били и Въоръжените сили на СССР, както и страните от Варшавския договор.

САЩ и СССР застанали една срещу друга, чело срещу чело. Всяка държава твърдяла, че нейните действия са правомерни и осъждала решенията на противника.

На 26 ноември американската армия за първи път в историята на САЩ била приведена в най-голяма степен на бойна готовност.

На 27 октомври настъпва катарзис, който в пълна степен можел да избухне в ядрена война. Съветският ЗРК С-75 свалил американски самолет U-2, пилотът загинал. Американските военни започнали да изискват от Кенеди заповед за начало на военни действия.

По време на кризата Кенеди и Хрушчов два пъти обменили писма. Първите писма били твърде сурови. Когато във въздуха започнало да мирише на война, лидерите на двете държави проявяват държавническа мъдрост и предлагат взаимни компромиси, които трябвало да свалят лавинообразно нарастващото международно положение.

През нощта на 27 срещу 28 октомври след тежки преговори страните достигнали до изгодно решение, благодарение на което светът е спасен от ядрена катастрофа.

НЯМА ДОБРО БЕЗ ЛОШО

СССР се задължава да изведе от Куба ядреното оръжие. САЩ – да прекратят опитите на нахлуване в Куба и да снемат блокадата от острова, а също да демонтират своите ракети, разположени в Турция.

Трябва да се отбележи, че октомврийските събития през 1962 година оказват благоприятно влияние върху последващия ход на историята. Очевиден плюс е стартирането на пряка телефонна линия между Кремъл и Белия дом. Тя имала за цел оперативно да решава сложни политически проблеми, способни да се излеят в неконтролирани военни последствия.

Кризата дава тласък и в преосмислянето на съществуващите през този период отношения към ядреното оръжие. Първо, в света се заражда движение за контрол над ядреното оръжие, за разоръжаване, за понижаване на опасността от неговото използване.

Второ, държавите, оценявайки опасността от тотална ядрена война, започват чрез законодателството си да регламентират тази сфера. През 1963 г. се подписва Договорът за забрана за изпитания в атмосферата, под водата и в космоса. След 5 години е подписан Международният договор за неразпространение. Последват и множество други договори.

Разбира се, в резултат на гореописаното, ядреното оръжие съвсем не е станало по-малко опасно.

Но хората, които вземат решението за неговото използване, вече се ръководят от определени международни норми.

Поне трябва да се ръководят.

Преди Карибската криза не съществуват НИКАКВИ норми.

Петя Паликрушева