NYT: САЩ спасиха нацистите от справедливо възмездие

По време на студената война спецслужбите на САЩ вербуват не по-малко от 1000 бивши нацисти от Третия райх, съобщава New York Times. Както отбелязва изданието, ЦРУ и ФБР предоставили защита на престъпнаци в замяна на помощта им срещу СССР.

По време на десетилетията след Втората световна война американските агенции са вербували не по-малко от 1000 нацисти като шпиони и информатори, които са продължили работата си до 1990 г., пише New York Times.

Доказателствата за връзките на Вашингтон с нацистките шпиони са огласени още през 1970-те години. Но, както отбелязва изданието, неотдавна обнародваните документи показват, че вербовката на нацистите е имала „още по-мащабен характер“, отколкото са смятали в миналото.

През 1980 г. представители на ФБР отказват да предоставят на Министерството на правосъдието в САЩ сведения за 16 американци, заподозрени в нацистки престъпления. ФБР отказало да предостави на обвинителите достъп до документи за тези хора, защото всички те били информатори на ведомството и предоставяли информация за „симпатизиращите на комунистите“.

В самия разгар на студената война, през 1950-те години, „титаните на американското разузнаване“, шефовете на ФБР и ЦРУ – Едгар Хувър и Алън Дълес – „активно набират“ бивши нацисти, за да ги използват като „антисъветски ресурс“. Те смятали, че ценността на тези кадри е в борбата им със Съветите, а „нравственото им поведение“ в служба на Третия райх нямала особено значение.

Дълес смятал, че „умерените“ нацисти могат да бъдат полезни на Америка. Хувър, на свой ред, лично одобрил кандидатурата на някои от екс-офицерите на райха в качеството им на информатори и наричал обвиненията във военни престъпления по техен адрес „съветска пропаганда“.

През 1968 г. Хувър дори издава заповед на ФБР да се подслушват разговорите на журналиста Чарлз Ален, който критикува участието на нацистите в живота на Америка. По-късно Хувър обявява Ален за „потенциална заплаха на националната сигурност“.

Както показват резсекретените документи, нацистките шпиони са изпълнявали за САЩ цяла поредица от „опасни и най-тривиални задачи“. В щата Мериленд американските военни обучават няколко немски офицери за водене на диверсионна война в случай на нападение на СССР. ЦРУ използва бивши нацистки затворнически пазачи за изучаване на пощенските марки на съветския блок, за да се използват те като „скрити послания“. А в Германия екс-офицери от СС проникват на руска територия за събирането на разузнавателна информация.

Между другото, както се отбелязва в статията, много нацистки шпиони се оказват „негодни за каквото и да е“. Някои от тях били отявлени лъжци, мошеници. Имало и голямо количество съветски двойни агенти.

Част от агентите, работещи за САЩ, преди това заемали висши длъжностни постове в нацистка Германия. Така, един от офицерите от СС Ото фон Болшвинг бил наставник и главен съветик на Адолф Ейхмън, отговарящ за „окончателното решаване на еврейския въпрос“. Но, както отбелязва изданието, ЦРУ не само го вербувало за шпионин в Европа, но по-късно му помогнало да попадне заедно със семейството си в Америка – награда „за преданата следвоенна служба и незначителното му влияние в нацистката партия“.

Когато „Мосад“ хванали и извели Ейхмън от Аржентина през 1960 г., Болшвинг започнал да моли ЦРУ за защита, защото се боял, че следващият ще бъде той. В Ленгли също били разтревожени, защото информацията кой от сътрудниците бил свързан с нацисткия престъпник можела да се окаже „неудобна“ за САЩ.

В продължение на няколко десетилетия, подчертава изданието, американската власт полага значителни усилия, за да скрие връзката си с нацистите. Когато през 1994 г. в Бостън Министерството на правосъдието има намерение да съди нацисткия колаборационист Александър Лилейкис, ЦРУ се опитва да се намеси в процеса.

Агенцията разполагала със собствени документи, в които Лилейкис се споменава във връзка с масовия разстрел на еврейско население в Литва. В досието му в ЦРУ е отбелязано, че по време на войната той „е работил под ръководството на гестапо“ и, вероятно, е бил свързан с убийство на евреи във Вилнюс“. Независимо от това през 1952 г. това обстоятелство не попречило на разузнавателното управление да го вербува за шпионин в Източна Германия, а после ЦРУ му помага да избяга в Америка.

Лилейкис спокойно си живял в САЩ почти 40 години, докато не събудил интереса на американски следователи, след което бил лишен от американско гражданство и депортиран в Литва.