Трите грандиозни строежа на СССР

Знаменитите обекти в цифри и факти

Титлата най-голяма държава на планетата задължава съветската власт да постави пред страната големи цели и в областта на строителството.
Предоставяме ви някои интересни факти за най-грандиозните строежи на СССР.

Най-голямото водно огледало на епохата

Именно така казвали съветските екскурзоводи, които посрещали гости от цял свят на открития басейн „Москва“, построен на същото място, на което 48 години преди това се издигал Храмът Христос Спасител. На това място в продължение на 10 години без успех се опитвали да построят най-високата сграда в света. Но построяването на Двореца на Съветите било спряно след избухването на Втората световна война, а откриването на обществената къпалня по проект на арх. Дмитрий Чечулин с диаметър 130 метра, събираща едновременно до 2000 човека, е открита едва през 1960 г.

Пърновачално се планирало басейнът да се пълни със солена вода от намиращото се на дълбочина около половин километър под земята подземно море. Но започнатите през 1958 г. крупни дейности били спрени, поради липса на достатъчно финансови средства. Но и без солена вода, уникалните качества на обекта били налице. И така, в басейна хората можели да се къпят цяла година (истина е, че според свидетелства на съвременници, по време на студовете главата на къпещите се, която оставала навън, бързо се покривала с лед). За посещение в басейна „Москва“ хората не се нуждаели от документ от лекар, но санитарният контрол, чистенето и обеззаразяването на водата били толкова добре организирани, че за 33 години не е фиксирана нито една жалба от посетителите.

Популярността на открития басейн сред населението била изключително висока. Истина е, че народната любов периодично се помрачавала от слухове, вероятно пускани от зложелатели на социализма, че в басейна (особено през зимата) действа група за „удавяне“, която си отмъщавала на посетителите, заради оскверняване на святото място.

Причината за закриването на басейна „Москва“ през 1993 г. е тъкмо гигантския му размер. Първо, поради това, че в студовете температурата на водата в отделни сектори достигала до + 34 градуса, а площта на водното огледало била в размер на 13 000 квадрати метра, около него през зимата се издигала плътна стена от пара, която предизвиквала силна корозия на близките сгради. Работещите в разположения в близост Музей на Пушкин нееднократно се жалвали, че от повишената влажност сериозно се увреждат експонатите.

Второ, по това време, във връзка с тежката икономическа ситуация, на градските власти е им достигали средства за заплащане на необходимите за неговото функциониране ресурси. В продължение на три години басейнът стоял без вода, което довело до силна деформация на температурните съоръжения и до корозия на тръбопроводите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

82ГТС

Построената в периода от 1953 до 1961 г. по предложение на Сталин база за подводници в тогавашната все още съветска Балаклава, имала всички шансове да се нарече най-голямото военно-инженерно съоръжение на 20 век. В създанието му вложили труда си строители с най-висока квалификация, включително метростроители от Москва, които работели денонощно на четири смени.

В строителството на базата, според някои данни, били похарчени около 67 милиона съветски рубли, а по време на строителството на базата в морето били извозени и потопени около 120 000 тона скали. Но усилията си стрували: скритото под планината Таврос съоръжение можело спокойно да издържи на прякото попадение на атомна бомба с мощност от 100 до 150 килотона (за справка, хвърлената в Хирошима през 1945 г. американска бомба, имала мощност от 13 до 18 килотона). Вътре в базата спокойно се разполагали няколко атомни подводници (според различни данни от 7 до 14), персоналът бил до 1.500 човека, имало складове за боеприпаси и цялата необходима инфраструктура за обслужване и ремонт на подводниците.

Някои ентусиасти и до днес са сигурни, че в случай на ядрена бомбардировка базата би могла да се използва за бомбоубежище за местното население, при това хората можели да останат там в пълна безопасност три години.

След разпада на СССР през 1993 г. охраната на обекта била спряна и по време на последвалите 7 години той бил разграбен, изнесени били абсолютно всички конструкции, съдържащи в себе си дори и най-малкия намек за цветни метали. През 2000 г. Владимир Стефановский, оглавяващ севастополското „Морско събрание“, предприел инициатива за превръщането на базата в „Музей на „Студената война“. Три години след това в Балаклава с официална церемония е открит военно-морски музеен комплекс, филиал на Централния музей на ВС на Украйна.

Между другото, през 2010 г., когато полуостровът все още се намира в границите на Украйна, някои руски медии, позовавайки се на изявления на ръководството на Руския Черноморски флот за това, че военните сериозно разглеждат възможността за възстановяване на бойния потенциал на музея, популяризирали версията за вероятното използване на базата за военни цели от страна на Русия. Но Константин Гращенко, който в този момент бил министър на външните работи на Украйна, решително опровергал подобен сценарий, защото той бил в противоречие на Конституцията на страната. Напълно е вероятно сега, след присъединяването Крим към Русия, представителите на военно-морското министерство на Русия да се върнат към този проект.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Волго-Донският канал

ВДК официално бил открит на 27 юли 1952 г. 4-годишните строителни работи се увенчали с успех, а и били не единственият в историята опит да се съединят водите на две велики реки на мястото на тяхното максимално сближаване. Според летописи от 16 век, това искал да направи още турския султан Селим Втори. Според думите на турците, с тази задача по онова време не би могло да се справи цялото население на Турция дори за 100 години. Втори бил Петър I, който през 1697 г. поканил чужденеца Йохан Брекел за ръководител на строежа. Но последният скоро избягал, осъзнавайки огромните усилия, които трябва да се положат.
Вероятно сменилият го англичанин Пери би успял да доведе започнатото до край, но разразилата се през 1701 г. Северна война поставали кръст на проекта.

Само през XX век, в резултат на титаничните усилия на над 700 хиляди работници-доброволци, на 100 хиляди военнопленници от немската армия и на 120 хиляди затворници от ГУЛАГ, проектът за 101-километровия канал бил реализиран под ръководството на академик Сергей Жук. По време на строителството на ВДК били извозени 150 милиарда кубика земна маса и бил положен над 3 милиона кубични метра бетон, използвани били ескалатори и друга модерна за времето си специална техника. Използвани били 800 броя специална строителна техника.

 

С ВДК са свързани много интересни факти. „За ударен труд“ веднага били освободени 15 хиляди затворници, а на още 35 хиляди им била намалена присъдата. 300 затворници получили различни награди, 15 от тях – орден Трудово Червено Знаме.

ВДК бил наречен „Ленин“. На брега на първия шлюз бил поставен гигантски паметник на Сталин. Девет години след това, през 1961 г., само за една нощ, той бил демонтиран. Дълго време 30-метровият постамент бил празен, през 1973 г. върху него поставили 27-метров паметник на Ленин, който влязъл в Книгата на рекордите на Гинес като най-големия монумент в чест на живели някога хора.

За съжаление, в последните десетилетия дълбочината на канала е намаляла. Според проекта тя е 3.5 метра, зачестяват случаите на аварии. Във връзка с това транспортният поток е съкратен наполовина, а морските съдове могат да превозват стока с половин натоварване. Преди две години представители на Росморпорт заявиха, че ще отделят 400 милиона рубли за издълбаването на канала до 4.5 метра. От април 2007 г. по предложение на Владимир Путин се разглежда вариант за строителството на Волгодон-2 с цел увеличаване на товаропотока до 35 милиона тона за година.

Реклама