Снимка 1 – Хора, събрали се около сградата на правителството в Москва, се радват, че опитът за държавен преврат, предприет от групата на консервативно настроени комунисти, не е успял, 22 август 1991 г.
Снимка 2 – Празнуване в Москва след провала на опита за държавен преврат през август 1991 г.
Снимка 3 – Президентът Михаил Горбачов в сградата на правителството веднага след освобождаването му от домашен арест през август 1991 г.
Снимка 4 – Съветски любители на рока посещават концерт на летището в Москва, 28 септември 1991 г. Концертът „Чудовищата на рока“, където свирят AC/DC, Pantera и Metallica е посетен от 500 000 човека. Рок-фестивалът тогава се тълкува като своеобразен подарък за съветската младеж за съпротивата им срещу държавния преврат.
Снимка 5 – Чеченски сепаратисти ликуват по време на митинг в Грозни, празнувайки извеждането на съветските войски от мюсюлманския анклав от южна Русия, 14 ноември 1991 г.
Снимка 6 – Граждани на Украинска съветска социалистическа република гласуват на референдум за независимостта от СССР в сградата на посолството на УССР в Москва, 1 декември 1991 г.
Снимка 7 – Семейство от дома си в центъра на Москва гледа обръщението на президента на СССР Михаил Горбачов, в което той съобщава за оставката си, 25 декември 1991 г. Реформите на Горбачов предоставят на съветските граждани „свобода“, но довеждат до разпада на СССР.
Блъсканица около някое чуждо посолство.
Стълпотворение пред един от първите западни магазини
Улична търговия. Тогава уличната търговия е все още извън закона. Указът за „свободна търговия“ влиза в сила през 1992 г.
Нова сфера на услугите – сексуслуги.
Рускините започват да биват харесвани от чужденци.
Перестройката остана назад.
Появяват се нови лидери, нови ветрове.
Маските са хвърлени, чантите също.
Започват години на неизвестност за Русия.
Елцин на бронетранспортьор по време на опита за пуч. Елцин призовава тълпата към всеобща стачка.
Демонстрант спори с войник в Москва.
Тълпата гледа срутения паметник на основателя на КГБ Дзерджински в Москва, 22 август 1991 г.
Барикади в защита на Елцин.
Жител на Баку разбива с брадва изображението на Ленин на 21 септември 1991 г. Азербайджан е обявен за Съветска социалистическа република през 1920 г. Страната гласува независимостта си през 1991 г.
Знамето на СССР все още се вее над Кремъл. В края на декември 1991 г. знамето на СССР вече е заменено със знамето на Русия.
Светът днес 
Ето така се превръща една велика страна в руина и в жалка поробена колония! Това е историята, това са фактите. Петя се е опитала да направи нещо като американски комикс, за да се възприема по-лесно от съвременните вдебилени българи с измитите тикви. Ето ви – картинки с коментари и малко текст. Който разбере – разбере. Който не разбере, значи, все едно не е за него.
Впрочем – чудна работа! В България беше ужасно и престъпно някой само да измънка, че било „добре да дойдат танковете“… и – край на кариерата му! – всеобщо осъждане, „ууууу“… А пък в Русия не само реално дойдоха танковете, но и даже постреляха по парламента, и виж как всички се радват – „бравоооо“, „урааа“… То не са сълзи, то не е радост от тез ми ти „реформи“…
У нас онова първото (фразата на Младенов) беше тирания и мракобесие, а пък това в Москва (на Елцин танковите стрелбички и снайперските упражненийца) беше връх на демокрацията, справедливостта и законността. Я да се пробва някой да ми обясни на мене, невежия – защо стават такива едни чудни работи в таз ми ти „демокрация“?
Руският народ бил излъган, той от разочарование, видите ли, бил подкрепял ставащото, защото бил недоволен от миналото, а пък добрите демократични американци му обещали светло бъдеще, свобода и хубав живот… Демек, той народът не бил предател, ами просто, излъгали го… Тъй-тъй… Колективна невинност, народът никога не е предател. Е, добре. Някой друг е виновен. Ние даже знаем кой. Най-важните виновници даже поименно ги знаем. Има Бог да им въздаде по заслугите.
А тези, дето изобщо не са предатели, не, разбира се, как – естествено, че не са, те изобщо даже не носят никаква вина и никаква отговорност… Те, така или иначе получиха полагащото се на предатели. Получиха робство. Иначе казано, получиха мизерия, геноцид, бедност, жестока експлоатация, ограбване, социална несправедливост и куп унижения. Някой друг им е виновен, разбира се. Те не са го заслужили това. О, не, не… Изобщо не са. Как може някой да е виновен за това, че е бил излъган по най-елементарен и нагъл начин – тоест, затова, че е явен кретено-дебил? По-лесно е да кажеш, че си дебил, защото за това не носиш вина. Но да си признаеш, че си предател на Родината – това е вече прекалено – не, недейте, не може така!…