Смята се, че първият конфликт между СССР и Япония е през 1938 г. в района на езерото Хасан. Но първите провокации започват по-рано, в това число и по море. Тогава „сталинските соколи“ принуждават флотилията на Япония да бяга.
Историята започва още в годините на гражданската война, когато и без това съсипаният по време на руско-японската война Тихоокеански флот престава да съществува. Същият този флот заедно със Сибирската флотилия (по-точно това, което било останало от нея) натоварват белогвардейците и ги откарват в Китай, а и в други страни от азиатско-тихоокеанския регион. През следващите десетилетия Япония, обаче, прави огромни инвестиции. Тя вече притежава 4 самолетоносачи, 33 крайцери, 100 подводници, стотици патрулни и прочие военни катери и т.н., а да не говорим за спомагателния флот.
Притежавайки такъв огромен потенциал, японците започват да се чувстват в Тихия океан, в Охотско море като истински стопани. Това веднага започнало да се отразява на активната стопанска дейност в региона. Още Ленин казва, че политиката е концентрирано отражение на икономиката. Така че в края на 1920-те години Япония фактически окупира Камчатка и крайбрежието, създавайки там свои селища под формата на бази, рибопреработвателни заводи, складове и прочие точки и зони на стопанска дейност. Окупантите варварски експлоатирали целия регион, без да се съобразяват с каквито и да са конвенции и квоти – изсекли горите, изтребили видрите, морските котки и други животни. Трябва ли да споменаваме, че цялата тази кипяща дейност била незаконна. Кремъл видял това. Морските съдове в Охотско море не били един или два, не били 10 или 20, били хиляди! И те, ако трябва да си говорим честно, просто ограбвали СССР, изгребвайки всяка години ресурси в размер на няколко милиона златни рубли, а това се приравнявало тогава на няколко десетки тона злато!
Разбира се, че трябвало да се спре този грабеж. Но как? СССР бил в период след три войни и една революция…Няколко гранични кораба не можели да се справят със задачата. Още повече, че риболовът бил под флага и под строгата охрана на Императорския флот на Страната на Изгряващото Слънце.
Точка на този икономически и екологичен грабеж поставил Сталин.
Той заповядал да се прехвърли във Владивосток 66-та ескадрила от 12 самолета, която се базирала до този момент в една от базите на Черноморския флот в Крим. Ескадрилата била командвана от Михаил Пармичев. Прехвърлянето станало при извънредна секретност. Подразделението съвсем не било обикновено. То се различавало от другите със следното: в него имало „летящи лодки“, производство на Италия, „Савой“ С-62Б, продължителност на полета – 1000 км, скорост – до 200 км/ч. „Савоите“ насели бомби и имали картечници.
След аклиматизацията и необходимите тренировъчни полети през есента на 1933 г. ескадрилата се насочила към Камчатка.
През лятото на 1934 г. екипажите на „Савоитe“ се проявили.
На тихата интервенция трябвало да се сложи край.
Ето как станало: по време на задържането на поредния риболовен японски катер, на хоризонта се появила бойната японска ескадра явно с немирни намерения.
Осъзнавайки сложността на ситуацията, пограничният катер на СССР изпратил радиограма, след което спешно било изпратено подкрепление от три кораба. Разстоянието между противниците вече било в рамките на артилерийски изстрел…
И тогава се случило невероятното: един от японските кораби дал сигнал на съветски кораб да го последва. Това се случило в съветски териториални води. Явно самураите били сигурни в превъзходството на своята ескадрила, били сигурни в собствената си безнаказаност и се превърнали в тотални наглеци, защото безспорно били решили да завземат съветските кораби. Дори човек, който не познавал морското право, разбирал, че тук става дума за обикновено пиратство от страна на Япония.
В най-напрегнатия момент изведнъж в небето се появили съветските „Савои“, които бързо се разгърнали за атака над японците. А след миг те вече имитирали бомбардировка по корабите на противника. Това предизвикало истинска паника в редиците на японската ескадрила. Забравяйки за „добива“, който вече предчувствали, че ще придобият – съветските гранични кораби – едни от морските самураите се хвърлили на една страна, други на друга страна, трети започнали да кръжат по вълните… Японците се страхували, че ако се движат в права посока корабите им можели да бъдат улучени при бомбардировката. Нещо повече, обхванати от животински страх, японските моряци включили на пълна мощност корабните сирени, викайки за помощ. Страхът бил голям: когато навлезли в неутрални води японците се унизили тотално, защото започнали да предават сигнал: „Щастливо плаване!“
След този инцидент бракониерските „набези“ в съветските териториални води рядко престанали. 66-та ескадрила изпълнила задачата на Сталин.
По-късно уроците при Хасан били затвърдени от Червената Армия при Халхин Гол.
Всичко това така изплашило Япония, че тя не посмяла през 1941 г. да влезе в пряк бой със СССР.
Светът днес 