3 отговора на “Социалистическата и капиталистическата красота”
Цитат: „Падението на капиталистическите ценности е поразително и потресаващо.“
Това не са просто „капиталистически“ ценности! Това са щатски, западни, глобалистични, еврейопейски, и т.н. цивилизационни ценности. И най-вече, това са ценности, произхождащи от съвременния езическо-атеистичен, толерастки, „плуралистичен“ и синкретичен мироглед, в който се отрича абсолютната истина и единствено правилните ценности. За сведение: той е наложен на запада, който пък се опитва да го наложи на целия останал свят, от хора, които самите те далбеч не са толкова толерантни, безбожни и плуралистични. Остава само да се сетим на кой бог служат те…
Накратко – това, че в западните страни има стар, добре „ферментирал“ капитализъм не означава, че именно той определя западната култура. Която уж днес и ние сме възприели, барабар с капитализма, в комплект. Не капитализмът е източник на бедата!
Какво е капитализмът? Просто една икономическа система. Но не икономиката определя съзнанието. Това е лъжа и е едно от принципните заблуждения на марксистите. Напротив, всичко е обратното и има съвсем друг корен и произход.
Принципът е такъв: Религията определя мирогледа и философията на обществото. Философията определя идеологията, а тя пък – политиката, която на свой ред създава законодателството.
Но как мирогледът прави всичко това? Чрез своята философия той определя две неща: личния морал на човека и етиката на обществените отношения, тоест, обществените ценности. (Внимание – тук става разклонение! По единия клон следим личното поведение на човека в обществото, а по другия – обществените ценности.) Обществените ценности определят типа на политическата и на икономическата организация на обществото (т.нар. „обществен строй“ – капитализъм, социализъм…). Те правят това чрез изкристализиране на идеологии, обслужващи определени групи хора (да речем, класи), които налагат своята идеология на останалите. И после я превръщат в политики, които бетонират в закони. А личният морал на човека пък влияе на това, как се спазва обществената етика, законите и възприетите вече правила в обществото.
Тоест, логиката не е „средства за производство – производителни сили – производствени отношения – (закони) – обществени отношения – обществени ценности – философия – мироглед – морал“. Всичко е точно обратното.
Но защо комунистите не могат да обърнат тази система нагоре с краката и да видят, че именно така е правилна, защото така би била много по-стабилна? Ами заради своя култ към материализма и дълбокото си убеждение, че всичко, което съществува е само това, което се възприма със сетивата. А най-важната потребност на човека е да си напълни стомаха, после да се облече, после да се размножи и т.н. (като типично животно).
Християнинът пък вижда всичко на обратно. Най-важното за него е духовността, а оттам следва всичко останало, както го описах по-горе.
Но комунизмът вижда религията единствено като измама – само като конспиративен инструмент на класата експлоататори, с който те си укрепяват властта. В религията според тях няма нищо, движещо обществото, камо ли пък нещо полезно за него. И затова „няма как“ да бъде поставена в основата на пирамидата, за която говоря. Това би означавало, че религията е неизбежно, абсолютно необходима, тъй като именно тя, макар и косвено, обуславя ВСИЧКО, ставащо в обществото.
А от гледна точка на християнина атеизмът, поради своята именно научна (!) недоказуемост, е също вид религия – и като такава той чудесно се вписва в основата на пирамидата, творяща човешкото общество.
И така, изводът е: не е полезно ценностите (на обществото или на човека) да се принизяват само до типа на производствените отношения. Това е много силно ограничение, което изкривява и орязва картината. Ако имаме „капиталистически“, „феодални“, „социалистически“, и „комунистически“ ценности, тогава скоро ще признаем и ценности на по-ниско ниво: „неолиберални“ ценности, „кейнсиански“ ценности или пък „монетаристични“ ценности. Това ни прави коне с капаци. Трябва да видим по-широката картина. А тя е МНОГО по-широка. Ценностите са всъщност „християнски“, „мюсюлмански“, „юдейски“, „будистки“, „езически“, „атеистични“, и т.н. Като „християнските“ на свой ред могат да се разделят на няколко вида, главните от които са „православни“. Ето ТОВА е вярната гледна точка, която ни дава възможност да си направим нужните изводи!
Цитат: „Падението на капиталистическите ценности е поразително и потресаващо.“
Това не са просто „капиталистически“ ценности! Това са щатски, западни, глобалистични, еврейопейски, и т.н. цивилизационни ценности. И най-вече, това са ценности, произхождащи от съвременния езическо-атеистичен, толерастки, „плуралистичен“ и синкретичен мироглед, в който се отрича абсолютната истина и единствено правилните ценности. За сведение: той е наложен на запада, който пък се опитва да го наложи на целия останал свят, от хора, които самите те далбеч не са толкова толерантни, безбожни и плуралистични. Остава само да се сетим на кой бог служат те…
Накратко – това, че в западните страни има стар, добре „ферментирал“ капитализъм не означава, че именно той определя западната култура. Която уж днес и ние сме възприели, барабар с капитализма, в комплект. Не капитализмът е източник на бедата!
Какво е капитализмът? Просто една икономическа система. Но не икономиката определя съзнанието. Това е лъжа и е едно от принципните заблуждения на марксистите. Напротив, всичко е обратното и има съвсем друг корен и произход.
Принципът е такъв: Религията определя мирогледа и философията на обществото. Философията определя идеологията, а тя пък – политиката, която на свой ред създава законодателството.
Но как мирогледът прави всичко това? Чрез своята философия той определя две неща: личния морал на човека и етиката на обществените отношения, тоест, обществените ценности. (Внимание – тук става разклонение! По единия клон следим личното поведение на човека в обществото, а по другия – обществените ценности.) Обществените ценности определят типа на политическата и на икономическата организация на обществото (т.нар. „обществен строй“ – капитализъм, социализъм…). Те правят това чрез изкристализиране на идеологии, обслужващи определени групи хора (да речем, класи), които налагат своята идеология на останалите. И после я превръщат в политики, които бетонират в закони. А личният морал на човека пък влияе на това, как се спазва обществената етика, законите и възприетите вече правила в обществото.
Тоест, логиката не е „средства за производство – производителни сили – производствени отношения – (закони) – обществени отношения – обществени ценности – философия – мироглед – морал“. Всичко е точно обратното.
Но защо комунистите не могат да обърнат тази система нагоре с краката и да видят, че именно така е правилна, защото така би била много по-стабилна? Ами заради своя култ към материализма и дълбокото си убеждение, че всичко, което съществува е само това, което се възприма със сетивата. А най-важната потребност на човека е да си напълни стомаха, после да се облече, после да се размножи и т.н. (като типично животно).
Християнинът пък вижда всичко на обратно. Най-важното за него е духовността, а оттам следва всичко останало, както го описах по-горе.
Но комунизмът вижда религията единствено като измама – само като конспиративен инструмент на класата експлоататори, с който те си укрепяват властта. В религията според тях няма нищо, движещо обществото, камо ли пък нещо полезно за него. И затова „няма как“ да бъде поставена в основата на пирамидата, за която говоря. Това би означавало, че религията е неизбежно, абсолютно необходима, тъй като именно тя, макар и косвено, обуславя ВСИЧКО, ставащо в обществото.
А от гледна точка на християнина атеизмът, поради своята именно научна (!) недоказуемост, е също вид религия – и като такава той чудесно се вписва в основата на пирамидата, творяща човешкото общество.
И така, изводът е: не е полезно ценностите (на обществото или на човека) да се принизяват само до типа на производствените отношения. Това е много силно ограничение, което изкривява и орязва картината. Ако имаме „капиталистически“, „феодални“, „социалистически“, и „комунистически“ ценности, тогава скоро ще признаем и ценности на по-ниско ниво: „неолиберални“ ценности, „кейнсиански“ ценности или пък „монетаристични“ ценности. Това ни прави коне с капаци. Трябва да видим по-широката картина. А тя е МНОГО по-широка. Ценностите са всъщност „християнски“, „мюсюлмански“, „юдейски“, „будистки“, „езически“, „атеистични“, и т.н. Като „християнските“ на свой ред могат да се разделят на няколко вида, главните от които са „православни“. Ето ТОВА е вярната гледна точка, която ни дава възможност да си направим нужните изводи!
А ЗАЩО НЕ СЛОЖИХТЕ ПРЕСЛАВА, МАЛИНА, ГЛОРИЯ.
Има ли разлика кого ще сложат! Калъпът е един!