Евтино, простовато, дори грубовато, но винаги ефективно – съветското оръжие се създава на базата на друга от западната концепция. Но то не е по-малко смъртоносно, пише експертът Майкъл Пек и доказва думите си с 5-те най-удачни, според него, разработки на СССР.
СССР прави великолепни оръжия. Както твърди експертът Майкъл Пек, някои видове съветско въоръжение са се превърнали в легенда и до днес се използват в много конфликти по света.
Съветското оръжие, продължава авторът на статията, е отражение на друга от западната концепция: Западът предпочита сложни, скъпи и излишно претрупани от конструкторска мисъл оръжия, в които вниманието е съсредоточено върху качеството, а не върху количеството. А в СССР предпочитали по-евтини, груби и прости оръжия, които могат да се произвеждат в големи количества.
Авторът на статията изрежда 5-те най-добри, според него, съветски оръжия.
АК-47
АК-47 – това не е просто автомат, а истинска икона. В света са произведени повече от 100 милиона автомати Калашников АК-47. За този вид автомат е в сила термина „повсеместно разпространение“. Вдъхновен от немския автомат Stg-44, АК-47 бил просто, евтино и надеждно оръжие, идеално за Съветската армия и за слабо подготвените армии от третия свят. Ако говорим за военните и граждански загуби за последните 60 години, то АК-47 е най-смъртоносното оръжие на планетата.
Много експерти оспорват твърдението, бил ли е Т-34 най-добрият танк по време на Втората световна война. Но в умовете на изплашените немски войници от 1941 година няма никакво съмнение по въпроса. Притежавайки мощно оръдие калибър 76.2 мм, броня с дебелина пет сантиметра, разположена под наклон, а също широки вериги, за да се придвижва по всякакви терени, Т-34 по онова време превъзхожда който и да е немски танк по огневата си мощ, по бронезащитата и по маневреността си.
„Т-34 има своите недостатъци, но руснаците правят 84 000 танка. Това направило толкова силно впечатление върху немците, че те се замислили за създаването на своя собствена версия. Независимо от впечатляващите характеристики на Т-34, Германия през 1941 г. едва не превзела СССР. За това може да се обвинява съветската тактика, слабата подготовка на войниците, но не и танк Т-34. Когато Червената Армия възвърнала духа си, армадата на Т-34 продължила пътя си до Берлин“, – пише Майкъл Пек.
„Катюшите“
„Катюшите“, според Пек, са твърде парадоксално наименование на едно от най-смъртоносните артилерийски оръдия в историята на човечеството. Но названието получава широко разпространение. „Катюши“ започнали да наричат много от образците на реактивната артилерия. Неуправляемите ракети не се отличавали с особена точност, но работата на Катюшите била особено ефективна. Съветската армия обичала да мачка с мощта на Катюшите немската отбрана. И дори реактивните снаряди да падали неточно, останалите живи отбранители били толкова невъобразимо втрещени, че преставали каквато и да е съпротива.
Миг-15
Създаденият на базата на трофейни немски технологии и притежаващ реактивни двигатели, които британците от глупост продали на Москва, МиГ-15 бил скоростен, високоманеврен и добре оборудван военен самолет. В последните години на Втората световна война американските летци били свикнали да господстват във въздуха, и затова появата на МиГ-15 в небето над Корея се превърнало в пълен шок за тях. Заради съветските самолети американците се отказали да летят през деня. Съветският самолет превъзхождал по класа първите реактивни изтребители на САЩ, такива като Р-80 и F-86. Американските летци можели да се борят с МиГ-15 като с равен партньор.
Би било неправилно да твърдим, че РПГ-7 е направил революция в противотанковата война, продължава Пек, РПГ-7 е ярък образец за преносим ръчен реактивен гранатомет. Като противотанково оръжие РПГ-7 не е много точен, но е много евтин. Гранатометът се превръща в истинска „артилерия за бедните“ и, според експерта, става почти такава икона, каквато е АК-47.
„Съветското оръжие с право заслужи достойно място в историята“, – завършва авторът на статията.
Още една грешка: „Създаденият на базата на трофейни немски технологии (МиГ-15) и притежаващ реактивни двигатели, които британците от глупост продали на Москва…“ – трофейни технологии може да са били използвани при създаването на МиГ-9 или Як-15, но НЕ и при МиГ-15. При него вече конструкторската мисъл е напреднала твърде много, за може да се обвързва с немските технологии от времето на Втората св.война. (За двигателите е прав: двигателЯТ на МиГ-15, който е ЕДИН, е копиран от двигателя на Ролс-Ройс НИН-І. Съветските инженери са му добавили форсаж, какъвто английският вариант не е имал.)
АК-47 не е „вдъхновен от немския автомат Stg-44“. Авторът се заблуждава. Сходството е чисто външно. Принципът на работа е друг, конструкцията е друга, Калашников изобщо не се е занимавал с изучаване на немския автомат, а камо ли да копира нещо от него, или пък да се „вдъхновява“ от него, и др.под.