Източна Германия симпатизира на Путин и Русия, пише Frankfurter Allgemeine. Авторът на статията Франк Перганде смята, че проруските настроения на живеещите там немци са предизвикани от скрито недоверие към разрастващото се на изток НАТО и недоволството от западния начин на живот, подтикващ към деградация обществото.
От падането на Берлинската стена мина четвърт век, но разликата между източната и западната част на Германия все още е отчайващо голяма, пише изданието. В Източна Германия Путин е разбиран по-добре, отколкото в Западна Германия. Авторът на статията Франк Перганде твърди, че Путин се обсъжда по улиците, в семейството, в кафенетата и ресторантите. Може да се вярва, че „бедният Путин“, който понесе толкова удари от Запада, е герой в очите на жителите на източна Германия, пише изданието. Това е общоприето правило в Източна Германия – да изпитват симпатии към Путин и Русия, смята немският журналист.
Това се забелязва от пръв поглед, добавя авторът. Все пак руският и съветски опит на жителите на Източна Германия беше, без съмнение, негативен – краят на войната с неговите ужаси, годините на окупация и наследството, оставено от руската армия. „Колко немци от изтока или запада наистина имат представа от конфликта между Русия и Украйна? – задава въпроси авторът. – Някой знае ли какво им е на хората в Украйна? Какво знаят те за Крим, били ли са там? Кой днес от Източна Германия ходи в Русия, както по времето на ГДР, когато хората имаха желание да разгледат Москва, Ленинград и Волга, защото Париж, Лондон и Рейн бяха недостъпни?
Впрочем, в това няма нищо странно, продължава авторът. Той смята, че в Източна Германия няма истински проруски настроения. Формално става дума за Путин и Русия. Хората говорят за Путин и Русия, а се разбира отношението им към Запада. Немският журналист смята, че Русия предоставя на Източна Германия удобна възможност да изрази скритото си недоверие към Запада. „НАТО, западният военен алианс е виновен, защото се разшири на изток. Путин беше принуден да реагира, за да съхрани достойнството си. А после НАТО ще присъедини и Украйна“.
Западът показва на всички блестящата си витрина, а в същото време е лицемерно и деградиращо общество, в което богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни, пише изданието. Така говорят марксистите. Според тях, световната заплаха е от следното – псевдо-свободата, псевдо-демокрацията, плурализма, пазарната икономика. Според автора, западните ценности не се приемат от хората, които не са израснали с тях от детството. И това се вижда в Източна Германия. Свободата предоставя свобода за транспорт, за миграция, но тя изисква и отговорност. Плурализмът е много взискателно явление също. А който възприема пазарната икономиката сериозно, веднага бива обвиняван, че е неолиберал. Левите в Германия толкова често употребяват това понятие, че то, според Перганде, напълно изгуби своето първоначално значение.
Политиката „Стига търпение“ на най-популярния „разбиращ Путин“ Герхад Шрьодер е добре възприета на Изток. Това е близо до източногерманиците, отколкото дългите дебати, които не водят до нужния резултат. Путин, бившият агент на КГБ в Дрезден, който е работил за рухването на Запада, прекрасно разбира това, пише авторът.
След 1990 г. се смяташе, че Западът с неговите принципи и начин на живот удържа окончателна победа над заблудите на социализма и комунизма, пише изданието. Днес Западът не е толкова сигурен в победата си. Не само Русия му хвърля ръкавицата. Темата за прозренията, които осеняват хората от бившите социалистически страни по отношение на Запада се засяга постоянно. При това противоположният модел на обществото, социализма, с неговия диктаторски улон не губи своята притегателност.
Диктатура значи УПРАВЛЕНИЕ! При СОЦИАЛИЗМА имаше
ДИКТАТУРА НА ПРОЛЕТАРИАТА и ОБЩОНАРОДНА СОБСТВЕНОСТ НА СРЕДСТВАТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО! Точно ТОВА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ ЗА „демокрацията“, КОЯТО е измислена по време на РОБОВЛАДЕЛСТВОТО, НО БЕЗ участието на РОБИТЕ!
Според хер ми Перганде, „разликата между източната и западната част на Германия все още е отчайващо голяма“. Не, напротив, бих казал аз. За огромно щастие, все още е радостно (!) голяма…
Накратко, поредният промит западен мозък се опитва да надскочи собствената си глава и да проумее очевидното. (Ха-ха, ама какво изречение вързах… Карай, няма да го изтривам.)
Трудно ще да му е на тоз хер, ако е закърмен с лъжи и пропагандни клишета. Но доброто е, че все пак поне частично разказва истината, въпреки, че я деформира и си позволява да я коментира с кални джуки.
Социализмът бил имал диктаторски уклон. То, чунким, Брюксел сега няма диктаторски уклон. Не уклон, ами цяла диктатура е спретнал. Еле, па за Фашингтон да не говорим – последните събития във Фъргюсън за пореден път го демонстрират. Голема демокрация е там, нема що. Баш бая диктатура, та чак тирания си е щатският режим, ако трябва да наричаме нещата със собствените им имена. И то световна тирания.
Но хората не са толкова прости, умеят да съберат две и две. Колкото повече една страна (в случая САЩ) мачка и унижава хората, толкова по-симпатични ще им стават тези, които са обявени от нея за стратегически враг. Действие и противодействие. Елементарно, Уотсън.