Виетнам отвори пристанищата си за военните кораби на Русия
Руските военни кораби ще могат да пускат котва във виетнамското пристанище Камран. Споразумението бе подписано в Сочи по време на визитата на генералния секретар на ЦК на Компартията на Виетнам Нгуен Фу Чонга, съобщи ТАСС.
„Документът установява реда на влизането на руските кораби в Камран, при който ред се изисква само уведомление до пристанищните власти от корабите, които са близо до териториалните води на Виетнам. В отговор на това уведомление автоматически се дава разрешение за влизане“, – поясни Министерството на отбраната на Русия.
Руските кораби, в това число и подводници, ще могат да спират в Камран безплатно. За останалите услуги – времето на пребиваване на пристанището, подаване на електричество, изпълнение на регламентираните и ремонтни работи, и дори при излизане на екипажа на екскурзия из града – ще трябва да се заплаща.
Това подсказва, че Русия се върна в Камран – стратегическият фортпост на СССР в ЮгоИзточна Азия и един от най-добрите дълбоководни пристанища в света.
Виетнам е втората държава – след Сирия – с която Русия се договори за такъв ред.
Припомняме, че през февруари 2014 г. министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу каза, че Русия ще разшири военното си присъствие в света. Тогава той сподели, че вървят преговори за разполагането на военни бази във Виетнам и Куба. Спомена и за „активната работа по Сейшелските острови, Сингапур, Алжир, Кипър, Венецуела, Никарагуа и още редица държави“.
Припомняме, че Камран бе взет под аренда от СССР. При условията на някогашния договор до 2000 г. Русия, като правоприемник на СССР, не плащаше нищо за базата си във Виетнам. Но СССР, получавайки безплатно базата, помогна за възстановяването на Въоръжените сили на Социалистическа република Виетнам, в това число и на нейните военно-морски сили.
В края на 1990-те Виетнам постави въпроса за подписването на нов договор за аренда. Тогава двете страни се разбраха да се продължи безплатната аренда, но в замяна да се предостави на Виетнам летището, оборудвано по време на СССР за съвместно базиране.
Виетнам се съгласи на тези условия тогава. Но после началникът на Генералния щаб Анатолий Квашнин и новият министър на отбраната на Русия Сергей Иванов съгласиха президента на Русия Владимир Путин да се откаже от Лурдес в Куба и от Камран във Виетнам, защото, видите ли, те не били нужни на Русия, защото Русия нямала врагове.
А Лурдес беше най-важният руски задграничен център на радиоелектронното разузнаване.
В резултат – Русия се отказа от постигнатите договорки и напусна Камран.
И какво става тогава?
Много ясно какво. Ето какво: във Виетнам веднага пристигна високопоставен американски адмирал и започна да уговаря виетнамците да предоставят Камран под аренда на САЩ.
Тогава се намесват редица руски военни, които „на обществени начала“ уговарят виетнамците да не дават Камран на американците. И това бе направено. Въпреки официалната позиция на Министерството на отбраната на Русия тогава.
Слаба Богу, както се казва, че кубинците запазиха възможността Русия да се върне в Лурдес.
Разбира се, че са нужни подобни точки за базиране, ако Русия иска да си остане велика морска държава.
От времето на СССР на Русия й остана само сирийският Тартус. Сега се появи и Камран, където руските кораби могат да спират след плаването си в Тихия и Индийския океани. Да не забравяме, че в Камран могат да се приютяват, при това много уютно, и подводници.
Ако Русия няма такива пунктове за базиране, руският флот ще се превърне в крайбрежен. А днешната геополитическа ситуация в света е такава, че руснаците трябва да шпорят моретата – с подводници и с ударни корабни групи.
Защото вече става дума за запазване целостта и суверенитета на руската държава. А за целта Русия трябва да има възможност да нанесе по територията на противниците си удари, които да причинят тотален погром на опонентите й. Руската авиация и корабните групи, снабдени с крилати ракети, могат да задържат САЩ в океанската зона.
Ако Русия се прибере в територията си, ако превърне флота си в крайбрежен, то тя ще претърпи поражение, ако САЩ решат да й нанесат бърз и глобален удар, защото в такъв случай Русия ще бъде мълниеносно обезоръжена.
Точно затова въоръжените сили на Русия трябва да се разгърнат в световните морски ширини. За да се избегне гореописаната опасност. Освен това, руското присъствие в морските ширини ще се превърне в опорна точка за руските съюзници – колкото и те да са временни, колкото и частни интереси да обслужват те.
Камран означава присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион, а този регион е горещ. Присъствието на руснаците там означава, че те по всяко време ще могат да правят неочаквани воаяжи в региона. Припомняме, че в Камран има голяма писта и летище, в което по времето на СССР се базират Ту-95 и Ту-16, а това са важни активи за Русия.
И още: завръщането в Камран заздравява връзките на Русия с Виетнам – отдавнашен съюзник на руснаците. По време на СССР двете държави имаха тесни и топли отношения, най-вече във военната сфера, които трябва да се възстановят, както е повече от видно.
Виетнам днес е развиваща се държава. Но в региона ситуацията е доста напрегната и Китай трябва да признае това. Пекин претендира едва ли не за всички острови в Южно-Китайско море, в това число, за Параселските острови, които Виетнам и Тайван смятат за свои.
А това означава, че Китай претендира буквално за всички острови в Южно-Китайско море. Ако островите станат китайски, Южно-Китайско море юридически ще се превърне във вътрешно море за Китай, и само около бреговата ивица ще има неутрални води.
А това силно усложнява ситуацията в региона. Не е изключено да се появи и флагът на военния флот на САЩ, както и на флотите сателити на американците. Тогава вече руската флота в Карман ще бъде крайно необходима за баланс на силите.
Да не забравяме и за „Мистралите“. Въртолетоносачът „Владивосток“, ако той бъде предаден на Русия, отлично подхожда за бойно дежурство тъкмо в Азиатско-Тихоокеанския регион – корабът е проектиран за тропическите зони. Не е изключено точно Камран да се превърне в основен пункт за базиране на „Мистралите“…
Историята на Камран
Камран беше най-голямата военна база на СССР зад граница. Съветските бойни кораби, извършващи океански походи (в това число в Индийския океан и в зоната на Персийския залив), се снабдяваха от Камран с гориво, попълваха запасите си, ремонтираха съоръженията. В базата бе разположен Авиационен полк, в който влизаха 4 самолета Ту-95, 4 – Ту-142, ескадрила от Ту-16 (около 20 броя), ескадрила от Миг-25 (около 15 броя), 2 транспортни самолета тип Ан-24 и 3 въртолета Ми-8 (данните са от 1986 година).
Обслужващият персонал на Камран по време на СССР е повече от 3 000 човека. В края на 1980-те години започна съкращаване на руското присъствие на базата. Вестник „Правда“ на 19 януари 1990 година пише: „В рамките на мероприятията за намаляване числеността на съветските въоръжени сили в източната част на територията на страната, те се трансформират в отбранителна структура и в азиатско-тихоокеанския регион СССР, след съгласуване с Виетнам, пристъпва към съкращаване на своето присъствие в пристанище Камран. В края на 1989 г. са изведени оттам самолетите Миг-23 и Ту-16. Към началото на 1990 г. на летище Камран остава авиоотряд с променлив състав (6-10 самолета)“.
През юни 2001 г. стана ясно, че Русия е решила да НЕ възобнови договора си с Виетнам за аренда на военно-морската база в Камран. На 24 юли 2001 г. тогавашният министър на отбраната на Русия Сергей Иванов каза, че Русия „трябва да напусне Камран“.
Петя Паликрушева
Светът днес 