Британското издание Financial Times публикува статия, в която се говори за „ръката на Кремъл“ в масовите протести против добиването на шистов газ в България. Но в България има къде-къде по-явна намеса в политическия й живот – от страна на ЕС, но и от САЩ, пише руското издание „Взгляд“.
След протестите на българските граждани през 2012 г., страната стана втората в света, която напълно забрани проучванията и добива за шистов газ. Първа, между другото, беше Франция, която никой не обвини, че следва курса на Кремъл.
Вниманието на западната преса към България е напълно обяснимо. Независимо от падането цената на нефта, към която е завързана и цената на газта, „Южен поток“, както и преди, си остава приоритет за „Газпром“. През юни тази година България спря строителството на газопровода. Според официалната версия – заради несъответствие с изискванията на Европейския съюз. А истината е, че това се случи слез посещението на делегация от сенатори от САЩ, начело с Джон Маккейн, продължава руското издание. Най-популярното изказване на този сенатор, припомняме, е фразата: „Русия е една бензинова колонка, която се прави, че е държава“.
След разговора си с Маккейн, българският министър-председател тогава Пламен Орешарски обяви, че спира „Южен поток“, защото по време на изминалите месеци не е забелязан никакъв забележим прогрес около преговорите, продължава изданието.
Миналата седмица министърът на икономическото развитие на Русия Алексей Улюкаев дори заяви, че Русия може да се откаже от строителството на „Южен поток“, „ако ЕС не занижи рисковете около доставката на газ“.
Експертите предполагат, че думите на Улюкаев свидетелстват не за реалите намерения на Газпром да се откаже от газопровода, а трябва да напомнят на ЕС и на държавите, зависещи от украинския транзит, че политиката си е политика, но алтернативи на руския газ в близките години в Европа няма да се появят.
Впрочем, продължава изданието, има и друга гледна точка, според която Русия може да се откаже от „Южен поток“, за да се съсредоточи върху „Силата на Сибир“ – газопровода в Китай. Източната посока в настоящата ситуация изглежда значително по-перспектива от западната.
Освен това, на днешните преговори на Владимир Путин с турския му колега Реджеп Ердоган, освен очакваните въпроси за доставката на хранители продукти и увеличаването на прикачването на газ по преминаващия през Турция „Син поток“, може да се постави и въпроса за промяна на трасето на „Южен поток“. Впрочем, това е малко вероятно – Турция граничи в Европа само с България и Гърция, а Атина не е в състояние да противоречи на Брюксел.
Така се получава следната интересна ситуация в Европа. Германия, благодарение на „Северен поток“ (против когото също твърде активно протестираха транзитните държави) не зависи от украинския транзит. Франция, благодарение на развитата си атомна енергетика, също няма да се окаже в дефицит.
Но Брюксел лишава България, Унгария, Словакия и други страни от каквато и да е енергийна алтернатива, продължава „Взгляд“.
Също под натиска на ЕС България беше принудена да се откаже от строителството на новата АЕЦ „Белене“, а в АЕЦ „Козлодуй“ работят само два от шестте й блока – останалите са закрити отново по настояване на ЕС.
На фона на явния и нескрит натиск на Вашингтон и Брюксел върху държавите от Източна Европа, се вменява за някаква си „ръка на Москва“ в антишистовите протести, а това е твърде странно, прави извода си руското издание.
Още повече, че подобни обвинения са вече постоянни в България. Например, през юни вече бившият генерален секретар на НАТО Андерс фог Расмусен обвини Гринпийс, че работи за руските спецслужби. След изразеното недоволство на еколозите, пресслужбата на НАТО се разграничи от изказванията на шефа си и каза, че това е само негово лично мнение.
САЩ и ЕС се противопоставят на „Южен поток“ не заради желание да навредят на Русия или на страните от Източна Европа. Това тяхното си е чист прагматизъм, пише руското издание. Украинската газотранспортна система е втората по големина в Европа. Това е един от най-скъпоструващите активи на Украйна, чиято стойност вече е паднала до стойността на скрап. А това означава, че цялата тежест за глада в Украйна трябва да падне върху Брюксел и Вашингтон, които постоянно отпускат кредити на Киев.
Тук няма нищо лично, тук няма политика, тук има само бизнес, твърди руското издание.
България в момента и ключова държава, която пречи, въпреки собствените си интереси, на строителството на „Южен поток“, твърди руското издание.
Статията във Financial Times има за цел само да припомни на атлантическия елит за необходимостта да се подкрепя България, а също и да се заклеймят всички привърженици на „Южен поток“ като „агенти на Кремъл“, завършва руското издание.
Светът днес 
Това е дежурната песничка на негодниците! На всички глобалисти, евр(ей)оинтегристи, соросоиди, неолиберасти и неококони, вашингтонски гъзомийници и прочее всевъзможно прозападна пропагандна сган.
Щом нещо не им тръгне както им се иска, щом на някого му хрумне да се опъне на колониалното ограбване, на експлоатацията от страна на транснационалните корпорации или пък на доминирането на идеологията на глобал-фашизма, веднага го свързват със „злия Путин“ или с „варварската, дива и страшна Русия“.
Впрочем, те даже са прави. Без сами да го подозират. Не, защото тук действително играе „ръката на Кремъл“. Нищо подобно няма. Русия не работи с бандитските методи на еврейо-англо-саксонската западна цивилизация. Руската цивилизация е славянска и християнска. Тя не манипулира, не лъже, не промива мозъци. Тя просто убеждава. И убеждава предимно с делата си и с правотата си, а пък който има очи да гледа и който има уши да слуша. Тя няма никаква „пета колона“, никакви „агенти“, не прави никаква „идеологическа пропаганда“ и т.н. Соросоидните гъзомийници я представят според собствените им представи за това, как трябва да се „работи с масите“. Това, което вършат те самите, просто огледално приписват на Русия и после викат „дръжте крадеца“.
Но те са прави, че да – наистина, Русия е техният антипод. И тя е единствената страна, донякъде поне запазила традиционните морални ценности, вкоренени в православната християнска култура. И ако може да се търси някаква светлинка, поне намек за минимална човечност в икономическите и политическите решения, тя по-скоро ще се намери в действията на Кремъл, отколкото в каквото и да било действие с произход западно от Будапеща. (Ние българите, географски и политически сме, уви, в „зоната на полумрака“.)
Ето защо няма как да се противиш на едни антихуманни, чудовищни действия, като например добива на шистов газ, и по най-естествен начин да не се окажеш на страната на Русия. Съпротивлявайки се на еврейопедерастията и на всеки подобен разврат и мръсотия, отново се оказваш на нейна страна. Борейки се с колониалната експлоатация и с ограбването, пак се намираш на „руска територия“. Отричайки неолибералния идиотизъм и теорията за „пазарната саморегулация“ на икономиката, ето те пак там – неусетно си се оказал в Русия…
И не защото си „русофил“. Какво сме виновни ние, че Русия е много по-близо днес до хуманизма, да истината, до справедливостта и даже просто до здравия разум, от озверелия и развратен Запад? Какво сме виновни, че Западът си е навил на пръста да воюва с Русия? Естествено е, че като му се противим, неусетно се оказваме на територията на неговия (!) враг. Алоооо – повтарям – НЕГОВИЯ – НЕ НАШИЯ – враг! Ние сме миролюбив народ, не искаме война с никого. Но, естествено е, съпротивлявайки се на Мрака, да „вземаш страната“ на Светлината. Това е нормално и просто няма как да не се случи. Ако някого чак толкова силно го боли от това, може да отиде на курорт в Швейцария, па да се разсее и да си отпусне нервите. Но да не ни напряга нас – не искаме да слушаме пропагандните му идиотизми.