Турската маневра на „Газпром“

Плюс ли е за Русия отказът й от „Южен поток“?

Опитите на Русия в близко бъдеще тотално да се избавят от ненадеждния си партньор Украйна, на този етап претърпяха фиаско. „Южен поток“ е закрит окончателно, без право на реанимация, заяви вечерта на 1 декември шефът на „Газпром“ Алексей Милер.

Според Владимир Путин, главната причина е неконструктивната позиция на ЕС, в частност – поведението на България.

„Ще пренасочим енергийните ни ресурси в други региони на света, ще ускорим реализацията на проекти за понижаване цената на газта“, – каза Путин.

Почти едновременно с това бе направено изявление, че е сключен договор за строителството на нов руски газопровод в Турция. Но срокове не се споменаха, нито станаха ясни обемите на газта, които ще преминат през новия газопровод. Имаме на разположение само думите на Алексей Милер, че новият газопровод ще бъде равен по мощност с „Южен поток“. Шефът на „Газпром“ обяви за създаването на съоръжение на границата с Гърция, откъдето горивото ще може да бъде закупувано от всички заинтересовани държави. Но как газта ще влезе през Гърция в Европа, ако преди това руснаците не се разберат с България, никой не обясни. При всички положения е налице геополитически парадокс: Русия в момента си другарува повече с Турция, отколкото с България, която някога освободи от същата тази Турция.

Кои са плюсовете и минусите от подобна рязка смяна на енергийните приоритети?

– В политиката няма нищо вечно. Не бива да се мисли, че всичко с „Южен поток“ e свършено и за него трябва да се забрави. Възможно е ситуацията в България да се промени, възможно е това да стане и в самия ЕС, всичко може в един момент да се  обърне наобратно…Икономическата целесъобразност беше налице при „Южен поток“ и тази целесъобразност няма къде да се скрие. Тя няма да изчезне, каза депутатът от Държавната дума на Русия Вячеслав Тетьокин.

Що се отнася до Турция, това е съсед на Русия, авторитетен член на световната общност, достатъчно влиятелен в ислямския свят. Някога Турция беше основен геополитически противник на Русия в региона на Черно море. Но в момента нещата се промениха, с Турция трябва да имаме добри взаимоотношения, продължи руският депутат.

Ако имаме възможност да укрепим тези отношения  с по-тесни икономически връзки, защо не.

– Ще бъде ли Турция, като член на НАТО, надежден партньор за новия тръбопровод? Вероятно САЩ ще притиснат Турция и новият проект също ще бъде замразен?

– Що се отнася до страните от НАТО, Русия търгува с тях активно, спомнете си Германия. Германия и не мисли да се отказва от „Северен поток“. По много въпроси Турция заема много по-самостоятелна позиция, отколкото Германия.

– А доколко е надежден самият Ердоган? Преди година в Турция имаше масови протести срещу него и правителството…
– Днес дори САЩ не могат да се похвалят, че са образец на стабилност и процъфтяване-. В момента там има бунтове и расови вълнения в 40 щати. Мисля, че от гледна точка на задълженията, всяко правителство, извън зависимостта по политическа линия, е склонно да изпълнява сключените договори. Сключвайки с нас договор за доставката на газ, турците, без всякакво съмнение, се ръководят от националните си интереси.

Иска ми се да се надявам, че икономическото сближаване между Русия и Турция ще доведе до отслабване на натиска срещу руския геополитически съюзник Сирия от страна на Анкара.

– Първоначално инвестициите по „Южен поток“ бяха в размер на около 10 милиарда евро, – казва директорът на Фонда за енергийно развитие Сергей Пикин.  – Накрая общата стойност нарасна почти до 25 милиарда евро (около една пета от тази сума беше похарчена). Но с увеличаване на разходите не се увеличиха обемите, те си останаха 63 куб. метра. Т.е. затварянето на „Южен поток“ може би има плюсове за Русия. В края на краищата, в настоящите икономически условия, „Газпром“ не може така лесно да ги намери тези 20 милиарда долара за строителството. При това, тези пари трябваше да бъдат похарчени в най-кратки срокове.

От гледна точна на геополитиката: отказът от „Южен поток“ в известен смисъл е поражение за Русия. Ние искахме така да засилим позициите си в Европа. Но в настоящите условия геополитиката трябва да мине на втори план, продължава Сергей Пикин.

– Може ли новият проект с Турция в икономически план да замести печалбата, която Русия губи от закриването на „Южен поток“?

– Това ще бъде продължителен във времето проект. Независимо от казаното от Милер, че се планира строителството на „тръба със същата мощност в Турция, с перспектива за вкарването й в ЕС“, много се съмнявам, че този газопровод ще бъде съпоставим по мощност с „Южен поток“. В Турция няма такава потребност от газ, както в ЕС. По-рано шефът на „Газпром“ каза, че доставките в Китай ще бъдат съпоставими с тези до Европа. Но на „поднебесната“ Русия се кани да доставя 60 милиарда кубика, а на европейския пазар два и половина пъти повече. Затова тук логиката е трудно уловима.

Разбира се, що се отнася до Турция, има мнение, че Русия смята да заобиколи България и през Гърция отново да влезе в ЕС. Но трябва да сме наясно, че Гърция също е член на ЕС и тя точно по същия начин ще бъде принудена да изиска от Русия да въведе ограниченията на ЕС. Т.е. като сменим България с Гърция нищо няма да се промени. Или да чакаме след време да се случат някакви кардинални промени в самия ЕС, или да се случат някакви кардинални промени в България?

При всички случаи на този етап газопроводът в Турция не е алтернатива на „Южен поток“. Това е само разширение на „Син поток“.

– В Близкия Изток има още един потенциален мощен газов партньор – Иран. Ще може ли той рязко да увеличи доставките на световния газов пазар в близките години и какво ще се случи тогава с руския експорт?
– Иран ще поиска да се присъедини към газопровода, който ще мине през Турция. Но плановете на Иран не са много ясни. Те се променят нееднократно. Затова за сега не бих ги разглеждал сериозно. В Иран има мощна турбуленция. Затова до 2020 година не очаквам Иран да се превърне в крупен световен доставчик на газ.

Президентът на България Росен Плевнелиев свали от плещите си отговорността за спирането на проекта „Южен поток“, предаде Agence France-Presse. „На всички е ясно, че Южен поток е проект не само между Русия и България, но и между Русия и ЕС. Решението на този проблем се намира в ръцете на Русия и ЕС“, – цитира Плевнелиев „Газета.ру“.

По-рано Еврокомисията заяви, че не вижда основания да се компенсира България във връзка със спирането на проекта „Южен поток“. България, както смятат еврочиновниците, е спряла проекта във връзка с необходимостта той да съответства на закодателството в ЕС.