Внимание! Неусетно ви превръщат във фашисти / Или как и защо Хитлер изби хиляди цигани

Да, над циганите, които ние, българите, така не одобряваме, е бил извършен ценоцид от нацистка Германия.

Той е организиран и осъществен от нацистите през 1935-1945 г. на територията на Германия, както и в държавите-съюзнички на Третия райх и окупираните страни, т.е. и в България.

Унищожението на цигани е било част от общата политика на национал-социалистите за ликвидиране на политическите им опоненти, както и на опоненти не по политически признак – хомосексуалисти мъже, неизлечимо болни, душевноболни, наркомани, евреи, комунисти, социалисти…

По последни изследвания, броят на циганите-жертви на Хитлер е между 150 000 – 200 000 човека. Броят на пострадалите от фашистите цигани е още по-голям.

Циганите се възприемат от гледна точка на РАСОВАТА ТЕОРИЯ на фашизма като заплаха за расовата чистота на немците. Официалната пропаганда провъзгласява немците за представители на чистата арийска раса, която дошла от Индия. Това поставя нацистките теоретици в тотален шах и мат, защото самите цигани са абсолютни и непосредствени бежанци от Индия – те са извънредно близки до съвременното население в Индия от расова гледна точка, говорят на език от индоарийската група – следователно, циганите не са по-малко арийци, отколкото самите немци. Това поставило нацистите в кратка главоблъсканица, но те намерили изход.

Ето какъв изход намерили:

Циганите, живеещи в Европа, били представени като плод на смесване между арийското племе и най-низшите раси от целия свят – това обяснявало факта, че те са „бродяги“ и доказвало тяхната асоциалност. Дори циганите, които имали домове, били признати за потенциално асоциални по силата на своя етнос. Специална комисия препоръчвала отделянето на циганите от немския народ в друга графа.

Законодателна база за началото на преследването на циганите станал приетият в Бавария на 16 юли 1926 г. „Закон за борба с циганите, бродягите и тунеядците“. По негов модел били ожесточени законите и в други региони.

Следващ етап бил периода от 1935 до 1938 г., когато полицията и социалното министерство в много градове започнали да преместват циганите в ПРИНУДИТЕЛНИ ЛАГЕРИ, често извън градовете, които лагери по-късно получили името „място за правилата на Марцан“. (Берлин-Марцан е нацистки концентрационен лагер, разположен в покрайнините на Берлин. „Площадка за правила“, така нарекли лагера нацистите. Той бил създаден, за да се изчисти града от просяци и джебчии. Затворниците-цигани били принудени да изпълняват принудителен труд, правели им антропологични измервания. Липсвали хигиенни условия, което довело до масови инфекции и заболявания. Само през март 1938 г. са отбелязани 170 случаи на заразявания. През март 1943 г. била извършена мащабна депортация на циганите в концентрационния лагер Освиенцим.)

От март 1936 г. върху циганите се стоварили т.нар. „Нюрнбергски закони“ за гражданството и расата, които по-рано обслужвали само евреите: било им забранено да сключват брак с немци, да участват в избори, били лишени от гражданство в Третия райх.

Имперският министър на вътрешните работи Фрик упълномощил началникът на берлинската полиция да проведе „всеобщ ден за лов на цигани“.

През лагера Марцан преминали най-малко 1 500 цигани. Това бил своеобразен център, от който циганите били по-късно изпращани за унищожаване. През май 1943 г. те били изпратени в Освиенцим, където и намерили смъртта си в газовите камери.

На 16 май 1938 г. по заповед на райхсфюрера от СС Химлер в берлинското разузнаване бил открит отдел за борба с „циганската заплаха“. С това завършила първата фаза по унищожаването на циганите: създаването на псевдонаучен инструментариум, селекция и концентрация в лагери, създаване на централизиран апарат за координация на по-нататъшните престъпни проекти в мащабите на цялата държава и на всички административни нива.

Първият закон, пряко и непосредствено насочен срещу циганите, бил циркулярът на Химлер от 8 декември 1938 г. „За борба с циганската заплаха. В него се говори за „регулиране на циганския въпрос на базата на расовите принципи“.

Унищожението започвало със СТЕРИЛИЗАЦИЯ на циганите (втората половина на 1930-те години). Нацистите изработили лесен метод за стерилизация на жените – убождане на матката с мръсна игла. След процедурата не се оказвала медицинска помощ, независимо от тежките усложнения. Това довеждало до мъчителен възпалителен процес, съпроводен със заразяване на кръвта и смърт. На този метод за стерилизация били подлагани не само възрастните жени, но и малките момичета.

На 27 април 1940 г. по заповед на Химлер започнали първите депортации на цигани от територията на Полша – в трудови и концентрационни лагери, а също в еврейски гета. После последвала заповед за принудително извозване на полските цигани, които водели уседнал живот: те били закарани в еврейските гета, а имуществото им било конфискувано. В град Лодз се намирало най-голямото от завоюваните от Германия територии циганско гето, което послужило за образец за разправа с останалите. То било напълно изолирано от еврейското гето. Първите партиди цигани пристигнали там през есента на 1941 г., транспортирането им било ръководено лично от Адолф Айхман. Само от Лодз били докарани 4996 цигани (в това число 2689 деца), депортирани от лагерите на територията на Австрия. Много от тях вече били крайно изтощени, страдали от болести. От 1943 г. циганите от Лодз започнали да се унищожават в лагера на смъртта Хелмно. От Варшавското гето циганите заедно с евреите били изпратени в лагера на смъртта Треблинка.

През есента на 1941 г. в окупираните територии на СССР заедно с масовите убийства на евреи, граждани на СССР, комунисти, започнали масовите убийства и на цигани. Айнзацгрупите унищожавали всички табори, които срещали на пътя си. През декември 1941 г. Айнзацгрупа „D“ (командвана от О. Олендорф) масово убивали цигани в Крим, при това убивали вече и цигани, които имали уседнал начин на живот. Този опит бил разпространен, започвайки от пролетта на 1942 г. върху цялата окупирана на СССР територия (с изключение на румънската зона на окупация). Наказателните отряди се ръководели от „принципа на кръвта“. Убийството на цигани-селски стопани, на цигани-работници в градове или артисти не се вписвали в рамките на борбата срещу таборните криминално проявени цигани. Достатъчна била циганската им принадлежност, за да станат жертва на полицията.

През 1943-1944 г. цигани били избивани заедно със славяни и комунисти при изгарянето на „партизански селища“, при изчистването от нелегални и т.н.

Най-масово изтребление на циганско население е фиксирано в Западна Украйна (Бабий Яр), Смоленск, Ленинградска и Псковска области. На територията на СССР по време на Втората световна война от фашистите са убити не по-малко от 30  000 цигани.

Унищожаването на немските цигани

На 16 декември 1942 г. със заповед на Химлер било препоръчано „да се подбират по определени критерии полу-цигани, цигани-рома, както и представители на цигански родове от балкански произход, а по време на акцията за няколко седмици те да бъдат изпратени в концентрационни лагери“.

В йерархията на жертвите на геноцида над циганите от страна на фашистите се забелязват три степени:

1. „чистокръвни или добри в циганското разбиране полу-цигани“. Те попадали в графата „наследство от арийските предци“ и трябвало да бъдат оставени живи за научни изследвания, задължително заминавали под наздора на СС към Бургенланд и Нойзидлердее.

2. втората група били „социално адаптираните“ цигани. Те подлежали на стерилизация моментално след 11-годиша възраст.

3. третата група трябвало незабавно да замине за Освиенцим.

Арестите на немските цигани започнала в ранната пролет на 1943 г. Арестувани били дори циганите, които служели в немската армия и имали бойни награди. Арестуваните били изпращани в Освиенцим.

В Освиенцим оставяли живи главно немските цигани-синти, които нацистите смятали за по-цивилизовани. Полските, руските, литовските, сръбските, унгарските цигани били унищожавани в газовите камери веднага след пристигането им в лагера. Но в немските цигани масово измирали от глад и болести, нетрудоспособните моментално изпращали в газовите камери.

Когато съветската армия през 1944 г. се доближила достатъчно до Освиенцим, децата и нетрудоспособните затворници от „циганския сектор“ на секундата ги изпратили в газовите камери, а останалите били изведени в други лагери, по-далече от линията на фронта.

Геноцид в Хърватия

Унищожаване на цигани се провеждало и в Независимата хърватска държава, която активно си сътрудничела с хитлеристка Германия. Системата на лагерите на смъртта Ясеновац, намиращ се на 60 км от Загреб, била внедрена и тук с пряката заповед на министъра на вътрешните работи на режима на усташите А. Артукович през август 1941 г. за унищожаване на сърби, евреи, цигани и комунисти.

Медицински опити, проведени над цигани в концлагерите

Нацистите изпитвали интерес към циганите, що за народ били те, щом учените казвали, че това са индо-арийци. Сред циганите се срещали и хора със сини очи. В концентрационния лагер Дахау на синеоките цигани им изваждали очите, за да изучат този феномен. В лагера на смъртта Дахау, по заповед на Химлер, били извършени опити над 40 цигани по обезводняване на организма. Извършвани били и други опити, които довели до пълна инвалидизация и смърт на хората.

Геноцид на фашистите над циганите

В Естония били унищожени около 97 % от циганите
В Латвия били унищожени около 50 % от циганите.
В Хърватия били унищожени около 90 % от циганите.
В Полша били унищожени около 70 % от циганите.
В СССР, върху окупираните територии, били унищожени до 50 % от циганите.

 

Да, и написалият тези редове НЕ одобрява начина на живот и нравите на някои цигани днес.

Но, написалият тези редове вижда ежедневната фиксация на народа ни САМО върху циганите, после САМО върху турците…, което отчита като голяма грешка.

Извършва се съвсем целенасочено промиване на мозъци с цел отклоняване на вниманието върху УДОБНИЯ „враг“, върху най-лесно смилаемия „враг“…

Сега си помислeте следното: циганите, турците и евреите ли ви пречат в живота?

Те ли са ПРИЧИНАТА за катастрофиралата България?

Не са ли циганите само СЛЕДСТВИЕ?

Коя е причината?

Капитализмът (т.е. икономическите условия, които той обуславя) ли е причината?

Ако унищожим циганите, България ще цъфне и ще върже ли?

Ако ликвидираме циганите, ще ти увеличат ли заплатата, ще имаш ли равен шанс за развитие и живот с този на богатите тук?

Ако не, тогава помисли върху въпроса: дали пък самият капитализъм  не е причината за блатото, в което превърнаха България.

И понеже над нас, българите, също се упражнява геноцид вече над 20 години, замислете се върху горните редове – дали пък някой нарочно не ви втълпява, че циганите са ни врага, а в същото време истинският ни враг тихомълком се измъква по бели гащи и самодоволно потрива ръце от кеф, че отново и за пореден път е хвърлил прах в очите на българите?

Не сме ли всички ние, които населяваме този грешен свят – цигани, българи, турци, арменци, евреи…, всички обикновени трудови хора, не сме ли всички ние ЖЕРТВА на тази престъпна обществено-икономическа система, наречена КАПИТАЛИЗЪМ, която ни превърна в скотове, в роби, в СТОКА за бандата алчни за власт и пари богаташи?!

Внимание, българи!

Бавно, постепенно, ненатрапчиво, но напълно целенасочено ни втълпяват, че да си фашист НЕ Е лошо, че само Хитлер можел да ни оправи, че циганите са главния проблем на нацията.

После идва ред на турците.

После едва ред на евреите.

После идва ред на комунистите.

После идва ред на славяните.

Ако тогава си останал жив, значи си от „правилната раса“.

Честито!

Но това означава, че вече си станал ФАШИСТ.

Петя Паликрушева