Европейци, защо сте кьорави?

Терористичният акт в Париж се превърна в геополитически инструмент на Вашингтон?

В неделя, на 11 януари 2015 г., във Франция ще се състои общонационален “безмълвен марш”. Така Петата република ще изрази скръбта си по жертвите от терористичния акт и ще призове световната общност към бдителност.

Всички жители на френската столица са призовани да участват в акцията, без значение на религиозната им принадлежност или политическите им възгледи. Заедно с тях по улиците ще вървят и европейски политици.

В марша ще участват лидерите на Европейския съюз Жан-Клод Юнкер, Мартин Шулц, Федерика Могерини и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенбенг. Там ще бъде и шефът на външната политика на Русия Сергей Лавров.

В Париж ще шестват и министър-председателите на Великобритания, Испания и Финландия Дейвид Камерън, Мариано Рахой и Александър Стуб, а също президентът на Украйна Петро Порошенко. Има голяма вероятност канцлерът на Геормания Ангела Меркел също да бъде там.

Кървавата разправа над журналистите от “Шарли Ебдо” завърши на този етап със 17 жертви. Франция никога в съвременната си история не бе виждала това.

Тези дни на терор не само потресоха, но и обединиха французите. И промениха не само французите, но и цяла Европа, която се сплоти пред лицето на опасността.

Почти из целия Стар Свят се проведоха мероприятия в знак на солидарност към загиналите журналисти от парижкото сатирично издание. Стотици хиляди хора поднесоха цветя в памет на жертвите и изразиха подкрепата си към т.нар. европейски ценности и свободата на словото.

Присъединявайки се към скръбта по жертвите на братята Куаши и техните помагачи, все пак, ни е трудно да преглътнем въпросите, които напират в нас: защо тези просветени и цивилизовани европейци така упорито не забелязват страданията на жителите на Донбас. Не забелязват убитите деца, жени, старци, чийто брой, според данни на ООН, се доближава до 6 000. Защо просветените и цивилизовани европейци не искат и да чуят за страшната хуманитарна катастрофа, която се случва с тяхното мълчаливо съгласие под носа на Европейския съюз.

Защо фрау Меркел не реагира на ненормалщините, които излъчват немските телевизионни канали, изхвръкнали от устата на премиера на Украйна Яценюк – че СССР бил нападнал Германия и Украйна по време на Втората световна война? Защо просветените и цивилизовани европейци със забодени в пъповете си очи преминават покрай факелните шествия на бандеровците в Киев, така и не откривайки в тях очевадния исторически паралел с хитлеристка Германия от 30-те години?

Що за двоен морал демонстрира Европа?

Имаме в такъв случай основание да твърдим, че свободата на словото във Франция, а и в целия Европейски съюз, а и в Запада като цяло, се е превърнала в лишено от смисъл понятие?

Свободата на словото по принцип предполага възможност да се изразяват различни мнения по съществени въпроси от действителността. Но това мнение трябва е аргументирано, трябва да се вмести в определените рамки на приличие, да се опира на някакви общочовешки ценности. Например, свобода е личността да има право да изповядва някакви християнски ценности, с които е отгледана съвременна Европа.

Настоящата свобода не предполага ли само свобода да оскърбяваш, да нараняваш, да издевателстваш, да накърняваш, да се гавриш? Свобода ли е да се гъбаркаш над абсолютно всички ценности и човешки убеждения – религиозни, лични, семейни? Защото това, което се случи с “Шарли Ебдо” е от една стана закономерно явление, а от друга стана бе напълно неизбежно.

Защо?

Да разгледаме няколко тенденции, които наблюдаваме.

Първо, това, което се случи със седмичника, е следствие от политиката на мултикултурализма – тази абсолютна миграционна безграничност, която в момента цари в Европа.

Ако в Брюксел, столицата на Европейския съюз, една трета от населението са мюсюлмани, пристигнали там от арабските, африканските и азиатските страни, то няма нищо изненадващо във факта, че точно тези хора реагират така при оскърбяване на техните религиозни и национални чувства.

Това, че политиката на мултикултурализма в Европа се провали, е вече очеваден факт.

А той наличието на провал вече бе признато от много водещи политици.

За това говори Ангела Меркел дори. А Тило Сарацин (екс-сенатор от Социал-демократическата партия в Германия) написа по темата даже книга с твърде характерното заглавие “Смъртта на Германия”.

Второ, политиката на дехристиянизация, която в момента върви като циклон из Европа, се вписва твърде добре в първата тенденция. В момента в Европа могат да арестуват медицинска сестра или стюардеса, ако те носят кръстче на врата си. Но Европа не обръща внимание на поведението на мюсюлманските радикали в европейските държави.

Третата тенденция. Това е т.нар. “свобода на словото”, което в Европа означава да имаш право да се гавриш, да осмиваш абсолютно всичко, което не попада в рамките на настоящата европейска политика на двойни стандарти.

И в момента стават убийства в Донбас, в Либия и Сирия. Там е страшно. При това кръвта там се пролива съвсем не без участието на Франция. Броят на жертвите сред мирното население е огромен. Деца, жени, старци са разкъсвани от снаряди, умират от глад. Но всичко това не предизвиква съчувствието на Европа, нито каквото и да е желание за помощ.

Сърцето на Европа е затворено откъм съчувствие към гореизброените жертви.

Сърцето на Европа вече прилича на камък – сух, студен, безмълвен, безжизнен.

Но смъртта на няколкото журналисти, които в известен смисъл сами бяха прескочили летвата на допустимото, надигна в обществото огромна вълна от възмущение.

Всичко това говори само за едно – че днешното европейско общество е дълбоко лицемерно, че е заразено от вируса на двойните стандарти и напълно е изхвърлило от душите си онези ценности, пред които някога се прекланяше Европа. И които самата тя някога създаде.

Създателката бе убита от творенията си.

Да, това е краят на Европа

Същата тази Франция, а и Европейският съюз като цяло, подкрепяше така наречената опозиция в Сирия и Либия. Но там буйстваха същите ислямистки радикали, които разстреляха редакцията в парижкото списание. Буквално преди дни тези ислямисти бяха наричани от европейците „гарант за демокрацията“ в Близкия Изток. Наричаха ги страдалци, които се борят срещу тиранията на Муамар Кадафи и Башар Асад. А Кадафи и Асад бяха (а единият все още е) СВЕТСКИ ръководители, които всячески се стараеха, а и го бяха направили, държавите им да имат светски характер.

Вече и кьоравите разбраха, че ислямистките терористични организации са подкрепяни от САЩ. Те са използвани от САЩ във всеки регион в света за лична употреба.

Същите тези ислямисти са удобната отрова, която може да бъде хвърлена във всеки чужд язовир, когато това е изгодно на САЩ. Те не се поддават на дресировка, те могат да прегризят гърлото на всеки, дори на създателя си, но са изключително удобен инструмент да се накажат непослушните или да се заврат в миша дупка геополитическите съперници.

Да си спомним, че съвсем неотдавна САЩ напълно целенасочено, последователно и търпеливо подкрепяше ислямския тероризъм в Кавказ, за да дестабилизира по този начин Русия.

Днес тази огромна маса от ислямистки радикали е удобен инструмент, за да се взриви Европа отвътре, в случай, че не слушка. Което по същество вече и бе демонстрирано чрез разстрелването на журналистите от парижкото списание.

Какво ще се случи по-нататък?

Това зависи от режисьорите. Защото постановките на тази пиеса тепърва предстоят. До момента присъствахме само на премиерата.

Конфликтът в Украйна, който създаде цял пояс на неуправляем хаос, е много неизгоден нито от икономическа, нито от политическа гледна точка за страните от Европейския съюз.

Защото Европа днес е слаба. Като част от геополитическите играчи Европа не представлява вече значителна сила. И ролята й с всеки изминал ден става все по-жалка.

А това е удобно за САЩ.

Затова и в последно време така активно се говори за преминаването към американски природен газ, което е твърде неизгодно за европейците.

Да, доскоро Европейският съюз беше мощен конкурент на САЩ. Но днес ситуацията е различна.

САЩ превърна Евросъюза в жалко пале, при това дресирано да бъде послушно.

Ако някой все още не е прозрял, че целта на Америка е да превърне тези огромни географски площи, населени с европейци, от най-западните краища на Европа до Владивосток, да ги стоварят в зоната на здрача, разбирай в зоната на управляемия хаос, значи този някой е напълно кьорав или тотален идиот.

Целта на САЩ е никой от глобалните играчи в световната политика да не може да бъде конкуренция на долара, нито да заплашва геополитическата хегемония на САЩ.

Знам, че имате чувството, че като че ли Европа сама се гмурка в състоянието на управляем хаос.

И защо се получава така?

Ето защо: Европа е понятие нееднородно.

В Европа няма лидери, които биха могли, както някога Де Гол, да изискат американските долари да имат златно покритие. В момента лимузината на Европа я шофират такива шофьори, които не са в състояние да се озъбят на САЩ.

Да, самата Европа, а и ние като част от нея, сами поставихме на юздите на каруците си такива политици, които водят самата Европа, а и нас, към зависимост от САЩ. Да, това не е изгодно за Европа, не е изгодно и за нас, но това е положението.

Ние и Европа си избираме такива куци ездачи.

Напълно е възможно разстрелът в Париж да не е нещо друго, а предупреждение от рода: “Или ще козирувате, или…право при любимия ви свети Петър!”

Да, в “Шарли Ебдо” убиха 12 човека. Което без съмнение си е трагедия.

А когато в Мадрид преди десет години взривиха 2 влака? Тогава загинаха 200?

И аз разгледах карикатурите на френското издание и бях поразена, макар трудно вече да съм в състояние да се потреса от каквото и да е – нивото на сътвореното там граничи с извратеност. Стигнах до извода, че те са способни да наскърбят абсолютно всеки човек. И съвсем не става дума само за религиозни чувства. Да си представим, че там изографисат собствената ти майка в такъв неприличен вид, който да предизвика в теб всичко животинско. Нищо не пречи собствената ти майка да бъде изографисана гола, разкрачена, а от гъза й да стърчи християнски кръст, нали така? Да, европейската норма нарича това “свобода на словото”, уви. Е, ти как ще се почувстваш при вида на майка си така?

Помисли си.

Ненормалщините на Яценюк за съветската окупация на Германия също, както става ясно, е свобода на словото. В противен случай защо фрау Меркел му стиска ръката на този така обременен психически субект?

С една дума, защо, по дяволите, там не забелязват очевидното?

Работата е там, че лидерите в Европа забелязват всичко. Но понеже войната в Украйна очевидно е изгодна тъкмо на САЩ, като инструмент за дестабилизация и на Европа, и на Русия, и на цялото евразийско пространство, то, разбира се, че европейските лидери предпочитат да се правят на чукове и да признават Яценюк и Порошенко за легитимни и демократично избрани лидери на държава, в която уж работят демократични институции и напълно се съблюдават така наречените права на човека.

Европейските лидери днес са нещо като онези три маймунки, които така ни развеселяват, и които се правят, че нищо не са чули, нищо не са видели, че нищо не знаят.

И все пак, има граждани на Европа, при това те са достатъчно многобройни, които осъзнават трагичния фарс на случилото се. Да погледнем немското сатирично предаване «Die Anstalt». В него много добре показват “кой какъв е”. В предаването вече дори доказват, че медиите в Германия са свързани с американски фондове и неправителствени организации.

Не знам как ще си съхраним собствената свобода.

По точно казано, не знам как ще си я върнем без много кръв.

Но това, че юздите на раздрънката ни коруца се държат от жалки марионетки, вече е видно и от кьоравите.

Петя Паликрушева