Брюксел “благородно” върна свободата на починалия преди осем години екс-президент на бивша Югославия Слободан Милошевич. Не е ясно какво означава този жест – подадена ръка към Белград или страх.
В навечерието на поредната среща на ЕС по отношение санкциите срещу Русия, на 29.10.2014 г., Брюксел свали забраните, действащи и до момента към екс-президента на бивша Югославия Слободан Милошевич. И веднага стана ясно, че европейското “снизхождение” е породено от факта, че държавата Югославия вече не съществува, а нейният лидер умря в затвора по време на специално свикания за него трибунал в Хага. Смъртта на Милошевич беше достатъчно странна и се случи преди осем години. На 29.10. 2014 г. ЕС “благородно” върна на Милошевич свободата да пътува, макар той вече да не може не само да се движи, а камо ли да пътува, защото замина на място, от което никога не може да се върне.
Става дума не само за официалната реабилитация на самия Милошевич. Най-малкото, защото той така и не бе осъден. ЕС мотивира решението си за Милошевич в светлината на днешните отношения между Брюксел и Белград. Видимо става дума за европейските перспективи на сърбите. Макар интересите на сърбите, както и по времето на Милошевич, да не стоят на дневен ред за ЕС. Е, сега Белград не го бомбардират, да. А защо не го бомбардират вече Белград?
Ми, защото “изораха” всичко, което можеше да се изоре в бивша Югославия…
Между другото, помилването на Милошевич е явно свидетелство, че милостта на Брюксел се полага само на тази държава, която се преклони пред Запада. Макар и с 20-годишно закъснение, това е признание за истинската причина за нападението над Белград.
Отмяната на санкциите срещу последния президент на Югославия и неговите близки е символичен жест. Да, не може да се каже със сигурност кой е преобладаващият мотив за решението – дали това е демонстрация на подадена към Белград ръка или е обикновен страх. Да не забравяме, че цяла Сърбия с Владимир Путин преди броени седмици отбеляза освобождението на страната от нацистите. Това последното вероятно е накарало Брюксел да реши, че дългогодишните напъни на Запада за влияние над Белград са били хвърлени на вятъра. Припомняме, че по време на военния парад се забелязаха множество антифашистки плакати, както и многобройни такива с антинатовско съдържание. А множеството скандираше “Русия и Сърбия – заедно завинаги!”. Това последното със сигурност е вкарало в пълен амок западните ястреби, които определено са стигнали до извода, че бомбардировките над Югославия в миналото не са били с необходимия размах.
Прощавайки на Милошевич, ЕС волно или неволно признава неговата историческа и политическа ценност, независимо от греховете, в които Западът го обвиняваше.
За Сърбия Милошевич си остава знакова фигура.
Ако трябва да обобщим прошката, която ЕС дава днес на Милошевич, то няма друг термин, освен ПОЛИТИЧЕСКИ ЦИНИЗЪМ.
ЕС просто постави точка на тази история и за пореден път демонстрира как се имитира дейност.
За днешен Белград тези санкции и тяхната отмяна нямат никакво значение.
Да не забравяме и факта, че независимо от плакатите против НАТО, независимо от скандиранията на множеството в Белград за вечна дружба с Русия, днешен Белград уверява Европа, че е готов на всякакви компромиси, за да влезе в ЕС.
Да не забравяме, обаче, и друго: Белград заяви, че няма намерение да подкрепя ЕС в политиката му на санкции срещу Русия. Вероятно Брюксел се опитва да направи по-податлив Белград?
Да, това е напълно вероятно.
Прогнозираме, че от Белград да бъде поискано признаването на Косово. После ще бъде поставен въпросът за закриване на руската база в Ниш или присъединяването на Сърбия към НАТО, а със сигурност и замразяването на “Южен поток”.
Може би ЕС иска да подскаже на лидерите на Сърбия бъдещата им участ, припомняйки им съдбата на Слободан Милошевич.
Преводът на настоящото решение на ЕС по отношение на Милошевич е такъв: “Припомняме ви за съдбата на този човек. Ако не слушкате, няма да ви подкрепим на следващите избори. А можем и да предизвикаме предсрочни избори или някоя друга “шмекерия”, за да ви направим послушни”.
Над Милошевич и над народа му се гавриха в Хага. Пет години, нечовешки.
През 2006 година той получи инфаркт и сам се “освободи”.
И Западът се “освободи” от него, а и от всичко, което произтичаше от проблема Югославия.
Внезапната смърт на Милошевич съвсем навреме ги избави от необходимостта да доказват вината му. Да, беше неприлично да се осъжда умрял.
Извод: с тази “прошка” ЕС прощава не на Милошевич и не на Сърбия, а на самия себе си. Пука му на Милошевич вече дали ще бъде простен или не. Но урокът за живите си остава.
А за живите урокът е такъв: „колкото и да се репчите, истинската свобода е възможна само на Оня свят“.
Дали ще се съгласим с посланието, зависи от всички нас.
Светът днес 
„Отмяната на санкциите срещу последния президент на Югославия И НЕГОВИТЕ БЛИЗКИ…“