Как фашистка Германия удари на камък в Югославия

Как и българските фашисти участваха в геноцида над сърбите

На 17 април 1941 г. завършва т.нар. априлска война на държавите от “Оста” (Германия, Италия, Унгария) срещу Югославия, а на следващия ден министърът на външните работи Цинцар-Маркович и ген. Янкович подписват капитулация. Военната операция “Ауфмарш 25” срещу “разбунтувалите се сърби” e смятана за най-успешната за Вермахта. Но веднага след това на Балканите избухва ожесточена партизанска война, формира се едно от най-боеспособните партизански подразделения в Европа – Народо-Освободителната Армия на Югославия.

Митът за ръката на Кремъл

Според някои историци и експерти, Югославия е станала жетва на интригите на СССР, който гмурнал балканската държава в кървавата война. Например, историкът Владимир Федко в своето “документално изследване “Хитлер: информация за размисъл” твърди, че белградският антигермански преврат на 27 март 1941 г. е бил осъществен с помощта на съветското военно разузнаване и НКВД. Преди това уж Германия нямала никакво намерение да напада Югославия. Нещо повече, фюрерът уж гарантирал нейната териториална цялост в рамките на договора, сключен два дена преди това с премиера на Югославия Д. Цветкович.

Действителността

Редица източници доказват, че тъкмо свалянето на правителството на Цветкович и принца-регент на Югославия Павел Карагеоргиевич е предизвикало гнева на Хитлер и се е превърнало в основание за операция “Щрафгерихт” (“Наказание”). Но никой от сериозните историци не твърди, че Сталин чрез своя агент Божан Симич е довел на власт 17-годишния Петър II, който денонсира протокола за присъединяването на Югославия към Тристранния пакт. Между другото, адвокатите на Хитлер и всички разобличители на “коварния Сталин” твърдят, че ако Югославия не се била огънала пред Москва, то тя би останала извън войната и през 1944 г. би обявила война на вече фактически победената Германия. Тогава нямало да се стигне до чудовищните жертви, които дала държавата.

Сърбите срещу немците

Без всякакво съмнение, Кремъл не искал да приближава по какъвто и да е начин войната с Германия, която, както става ясно по-късно, трябвало да започне на 15 май 1941 г. Но всичко, което се случило в Югославия, е избор, който направили самите югославяни. “По-добре гроб, отколкото роб!”, – скандирали жителите на Белград веднага след присъединяването на Югославия към Тристранния пакт. Столицата закипяла от негодувание.

Сръбският експерт в международните отношения Небойша Малич в статията си “Можела ли Сърбия да избегне войната с Хитлер, ако липсваше превратът на 27 март 1941 г.”, коментира антинемските акции в Белград така: “Само ако не се познава характерът на сърбите може да се направи такова предположение”. И макар да има цели планини с документи от раздел “теория на заговора”, в които се твърди, че превратът е бил извършен отвън, в това число и с помощта на английски пари, жителите на Белград ясно разбирали, че фюрерът ще им го върне на сърбите. Защо? Заради поражението на Германия по време на Първата световна война.

“Хитлер нахлу в Югославия, воден от злоба към сърбите”, – казва Небойша Малич. Народните демонстрации през март 1941 г. не били проява на “глупавия сръбски инат, купен с чужди пари”, а демонстрация на желанието на народа да воюва с Третия Райх, макар всички да разбирали, че Германия е толкова силна, колкото никога дотогава. Според неговите думи, тъпо е да се мисли, че Хитлер би запазил неутралитет към Сърбия, която той ненавиждал, защото и слепците вече били видели как той окупирал напълно лоялните към него Полша и Чехословакия без да му мигне окото.

Министърът на външните работи на новото правителство Нинчич още на 27 март 1941 г. заявил пред посланика на Германия хон Хеерен, че “моето правителство няма намерение да скъсва пакта, господин посланик”. Нещо повече, нито в съветските, нито в югославските архиви така и не са открити документи за някакви призиви от Москва да се денонсира присъединяването на Югославия към Тристранния Пакт.

“Ауфмарш 25” и “Барбароса”

В резултат на 5-седмичното отсрочване на нападението срещу  СССР, предизвикано от операция “Ауфмарш 25”, план “Барбароса” не успял да завърши преди зимата. Операцията, според многобройни западни историци, а от страна на самите немци, била виновна за това. “Може би замислите на Хитлер щяха да се осъществят, ако операцията бе започнала през пролетта на 1941 г., – пише Хайнц Гудериан. – На за това попречиха следните обстоятелства: закъснялата пролет на 1941 година и непредвидената война на Балканите. И двете неща доведоха до това, че ударът по източния гигант бе възможен едва в края на юни”.

Операция “Наказание”

Берлин заявил, че превратът в Югославия на 27 март 1941 г. е извършен от Великобритания – по-точно от сръбски агенти на Англия.

А ето и заповед на Хитлер от 6 април 1941 г.:

“…От ранната утрин на днешния ден германският народ е във война срещу правителството на белградските интриганти. Ще свалим оръжието си само тогава, когато тази банда негодници бъде без съмнение и решително отстранена, а последният британец напусне тази част на Европейския континент. Заблудените осъзнават, че трябва да благодарят на Британия за ситуацията днес, те трябва да благодарят на Англия, най-големия подпалвач на войни за всички времена. Германският народ ще започне нова борба с чувството на дълбоко удовлетворение – неговите лидери ще направят всичко възможно, за да решат въпроса по мирен път”.

Чърчил, който внимателни следил югославския конфликт, пише следното:
”На 8 април, когато започна края на тишината, повече от 17 000 жители на Белград лежаха мъртви по улиците на града и под развалините. На фона на тази кошмарна картина на града, препълнен от дим и огън, можеха да се видят полудели зверове, които се бяха измъкнали от разбитите им клетки от зоологическата градина”.

Освен Вермахта, Югославия е нападната и от войските на Италия, Унгария и БЪЛГАРИЯ.

Ще се отклоним малко, за да отговорим на спекулациите и лъжите, които сипят някои десни агитатори за НЕучастието уж на България в реални действия на страната на Хитлер по време на монархо-фашисткия режим на цар Борис.

Тук ще разкажем само за Окупационния корпус в Югославия. За другите фашистки български окупационни корпуси ще разкажем друг път.

Истината е следната:

Съгласно известната Спогодба Клодиус-Попов (1941) България, отклонявайки настояванията на немците да прати свои войски на източния фронт, поема ангажимент да замени германските войски на територията на Сърбия и старите български екзархийски области. В двойнствено положение попадат Беломорска Тракия, Македония и Поморавието, които българите обявяват на своя глава за част от Българското Царство, но немците еднозначно ги считат за окупирани от Германия територии, оставени под българска администрация, която от своя страна е длъжна да изпълнява различните германски политически и военни искания и да пази икономическите им интереси там. Не е подписано друго специално междудържавно споразумение или международен договор и българската армия заема определените й с един протокол от военните министерства за завзетите от немците територии, като положението в новите български области и в окупираната част от Сърбия се отрегулира ад хок от Хитлер и немските отговорни фактори.

Т.е. всички твърдения, че Хитлер уж бил върнал на България изконни български земи са нищо повече от тинтири-минтири.

С оглед по-добро управление на тези части и в отговор на немските изисквания за българска окупация в Сърбия, по предложение на Генералния щаб, към Министъра на войната и Двореца е формиран Първи окупационен корпус под командването на генерал-лейтенант Асен Николов и началник-щаб полковник Стойко Иванов в състав: Щаб, 6 Бдинска и 17 Щипска дивизии, по късно са придадени 21 Пехотна Дивизияи едно Cборно ято (ескадрила) 7 щурмови изтребителя Avia В-534 „Доган“ от летищата Божурище и Враждебна – общо около 23 000 души.

През янурари 1942 г. немците настоятелно изискват поемане на по-сериозни ангажименти и да бъде заета цялата Нишка област по течението на река Българска Морава. За изпълнение на тази задача е формиран Първи корпус. Транспортирането му и заемането на районите на дислокация започва на 7 януари 1942 г. и завършва към 15-ти същия месец. ^Самолетното ято от летище Ниш изпълнява бойни полети срещу югославските партизани.

Най-значителната акция, в която вземат участие сили на корпуса е Операция Капаоник. По време на тази операция през октомври  1942 силите на Вермахта (7-ма СС Доброволческа планинска дивизия Принц Ойген) и помощни части от българската 9-та пехотна дивизия напълно разгромяват съсредоточилите се в Расински окръг, и по-точно в района на планините Капаоник, Гоч и Ястребац атакуващи съюзните сили и застрашаващи оловно-цинковия рудник Трепча сръбски партизани, командвани от майор Драгутин Кесерович. Последният е бивш комендант на същия окръг и успява да се спаси по чудо, като губи убити половината си хора (700 четници) и голям брой пленени. Областта е напълно очистена от партизани и спокойствието е трайно възстановено в името на фюрера.

Личният състав на Българския окупационен фашистки корпус в Сърбия към 21 август възлиза вече на 33 635 души.

Корпусът започва изтегляне от Сърбия на 26 август 1944 г. Останалите шест самолета от самолетното ято са унищожени при американска бомбардировка на летище Ниш на 21 август 1944 г., малко преди да бъдат пребазирани обратно в България. На 4 септември 1944 г. след като става ясно, че земеделското правителство на Константин Муравиев ще обяви война на Райха, щабът начело с командира на корпуса генерал Асен Николов е пленен от немската армия заедно с по-голямата част от съединенията на корпуса, които са разоръжени от германците, останалата част от личния състав изоставя техниката и тежкото си въоръжение и се оттегля неорганизирано към старите предели, с което корпусът престава да съществува и щатовете му са включени в обичайните поделения на войската.

Толкова за Българския Окупационен фашистки корпус в Сърбия.

Да продължим с историята за Югославия.

На страната на агресора преминава и петата колона, най-вече от редиците на Анте Павелич. Войната продължава само 12 дена и до днес се смята за една от най-малокръвните в Европа за 20 век. Вермахтът губи 151 войници убити, а войската на Душан Симович – 5000. Впрочем, в Берлин, както се оказва, напразно се зарадвали на бързата и лека победа.

Немците са като турците

Генерал-полковник д-р Лотар Рендулич, най-главният “антипартизански” генерал на Вермахта, който воювал и с партизанската армия на Тито в Югославия, анализирайки събитията между 1941-1945 г., стига до извода, че за балканските народи отношението към немците е такова, каквото е било към турците по време на Османската Империя.

“Жестокостта на турците пораждала и жестокост от страна на партизанските борби, които постепенно се превърнали в традиция, – пише Лотар Рендулич. – Партизанските бойни действия биха били немислими, ако те тайно не бяха подкрепяни от населението. То ги снабдяваше с дрехи и храна, предупреждаваше ги при опасност и ги криеше при преследване. Така, партизаните станаха национални герои на балканските народи. Техните подвизи се възпяваха в многобройни песни, които и днес все още се публикуват в ученическите учебници на балканските народи и продължават да живеят в легендите”.

В същото време, “избухалото в Сърбия партизанско движение се оказало изненадващо за немските войски”, – констатира Лотар Рендулич. – От коварните действия на партизаните немците понасяха големи загуби. Затова нападенията срещу партизаните се отличаваха с невиждана жестокост”.

Геноцидът над сърбите

И понеже германците нямали сили да контролират цялата територия на тази държава, те решили да осъществят геноцид над сърбите. Автори на този геноцид били хърватите-усташи. Терорът се различавал от всички други насилия, приличал по жестокост и мащаби на зверствата по време на средновековието.

И ВСИЧКО ТОВА ПОД ПРЯКАТА БЛАГОСЛОВИЯ НА ВАТИКАНА

Всичко започнало с убийството през нощта на 4-ти срещу 5 май 1941 г. на семейството на Джозеф Милер, етнически хърватин, което било извършено от усташите под ръководството на Здравко Карлович. Убийството било извършено по заповед на хърватския командир Милан Бонев, за да се оправдае геноцидът над сърбите. Загребският вестник “Хърватски народ” веднага съобщава новината за нападението на сръбските бандити: “Крадците откраднали 3000 динара. Полицията има пълна яснота. Сърбите ги чака заслужено наказание”.

На 6 май 1941 г. в Загреб са арестувани 625 сърби. На разстрел са осъдени 32 човека. Останалите са избити в следващите няколко дена. Усташът Янко Медвед по-късно разказва, че на 8 май 1941 г. той и приятелите му се състезавали кой повече сърби ще избие с един удар с желязна палка. Той убил осем човека един след друг. Ако до онзи момент разправата над сърбите имала неофициален характер, от 8 май геноциът станал държавна политика на католическа Хърватия. “Ние трябва да унищожим всички сърби в Хърватия”, – казва на 27 юли 1941 г. лидерът на усташите Младен Лоркович.

На сърбите е заповядано да носят буквата “П” върху дрехите си – православен. Единственият начин да се оцелее в онази обстановка е бил да станат католици. Но това се отнасяло само за селяните. Гражданите и интелигенцията, като носители на сръбското самосъзнание, подлежали единствено и категорично на изтребване. Хърватия се оказала единствената държава, освен фашистка Германия, която имала собствени концлагери, в които умъртвявала хора, като на заводски конвейер. В книгата си “Държавата по време на войната 1941-1945” Мане Пешута казва, че са избити 800 000 сърби, жертви на геноцид.

УСТАШИ, зверства

 Народната война

Територията на Югославия след поражението през априлската война била разделена между страните от “Оста”. Но въпреки това, партизанската война веднага се превърнала в народно-освободителна, въпреки съществуващите тогава междуетнически и политически противоречия, в това число между сръбските монархисти (четниците) под командването на Драголюб Михайлович и отрядите под ръководството на югославските комунисти начело с Йосиф Броз Тито.

Буквално няколко месеца след капитулацията на югославската армия в страната избухнала вълна от големи въстания: в Черна гора – на 13 юли 1941 г., в Словения – на 22 юли, в Босна и Херцеговина – на 27 юли. На територията на Западна Сърбия и Шумадия, от 24 септември до 29 ноември 1941 г., съществувала независима от немците Ужицка република. Там работила оръжейната фабрика “Борба”, която произвеждала оръжие и боеприпаси за партизаните. В края на 1942 г. и в началото на 1943 г. има вече и Бахичска република. Това били огромни освободени територии в самия център на фашистка Европа.

усташи, зверства над сърби

Според признанията на Лотар Рендулович, в Югославия воювали, както партизанските отряди, така и обикновените хора. “Заедно с организираните партизански бригади съществуваха т.нар. “домашни партизани”, – пише Рендулович. – Животът на немските войски тук би бил много по-лек, ако те имаха за противник само големите партизански отряди. “Домашните партизани” се оказаха значително по-опасен противник. Именно те изпълняваха тези враждебни актове, от които немските войски се защитаваха много трудно и в резултат на които понасяха огромни загуби”.

Да, това била изключително ожесточена партизанска война, съпроводена с многобройни наказателни операции. По данни на Владимир Зарявик в Народно-Освободителната Армия на Югославия, а също и в другата съпротива за загинали 237 000 човека. Вермахтът загубил 32 327 човека убити и пропаднали без вест; хърватските въоръжени сили, в това число усташите – 209 000 човека. Има още десетки хиляди загинали войници от армиите на Италия, Унгария и България.

усташи, зверства над сърби

Освобождението

През септември 1944 г. на територията на Югославия стъпват съветските войски. След освобождението на Белград армията на Тито започва операция срещу Хърватия. По това време милицията на усташите се обединила с армейските подразделения на “хърватското домобранство”. На 9 май 1945 г. е запален Загреб – акция на религиозни фанатици-усташи. Седмица след това – на 15 май 1945 г. в района на Поляна четници и усташи започват битка с войниците от югославската армия. Сражението се смята за последната битка в европейския театър на бойните действия в годините на Втората световна война.

усташи, зверства над сърби

“Не търся от вас пощада. Но и ние няма да ви пощадим”, – казва през 1942 г. преди разстрела генералният секретар на комунистическата партия на Хърватия Раде Кончар. Думите му се сбъдват напълно през 1945 г. Тук трябва да добавим и думите на Йосиф Броз Тито, произнесени на 28 октомври 1944 г.: “Предупреждаваме всички, които се занимават с различни спекулации тук или зад граница, че жестоко се лъжат, ако си мислят, че плодовете, за които проляхме толкова много кръв, са изгубени за нас. Повече няма да си играем на детски игрички и повече няма да бъдем разменна монета! В тази борба заслужихме правото си, заедно със съюзниците, да участваме и в тази война, и в строителството на нова Европа, а не само на Югославия”.

Петя Паликрушева

Сръбски деца в концлагер на усташи

Усташи, зверства нас сърби

Усташи, зверства над сърби

Усташи, зверства над сърби

Усташи, зверства над сърби

Усташи, зверства нас сърби