Перестройката стана престрелка

Преди 30 години Михаил Горбачов промени до неузнаваемост този свят. През април 1985 г. на пленум на ЦК на КПСС новият тогава лидер Горбачов даде старт на “решителен партиен курс към мащабни реформи”, наречени от него с думата “перестройка”.

Оттогава се случи какво ли не по света – рухна СССР, ликвидира се целият социалистически блок, пръкнаха се сума ти нови държави, има дори и непризнати – Приднестровка Молдавска република, Република Абхазия, Народно-Карабахска република…

Варшавският договор замина при свети Петър също. Последният гарантираше военния паритет в света, но …вече го няма и сега някои задокеански самопровъзгласили се за римски сенатори и центуриони сили се опитват да си играят с народите на цар-господар и аборигени.

Нещо добро да донесе на този свят горбачовата перестройка?

Не ми е ясно само едно: как така този уж героичен и смел руски народ беше толкова безгранично търпелив към природното недоразумение, носещо името Михаил Горбачов?

Та този човек съсипа всичко постигнато от социализма. Този човек се изгаври с паметта на толкова човешки животи, жертви, труд, усилия… Този човек подари на Запада милиони долари във вид на приватизирани впоследствие материални активи под формата на заводи, фабрики, суровини, природни богатства от целия Източен блок.

С право хората изпитват носталгия по горкия социализъм днес.

Но в края на 1980-те години в обществото нямаше никакви добри чувства към социализма.

Хората живееха спокойно, бяха нахранени, облечени, ходеха почти без пари на море, а после в почивните бази на заводите и учрежденията, учеха децата си без пари, лекуваха се без пари…., но страдаха от липсата на Кока-Кола и тоалетна хартия, смятаха тогавашната власт за демагогска…

Ерго, нещо в тогавашното управление на онези партийни мушмороци, които едва ли имаха толкова общо с идеите на дядо Маркс, за каквито се представяха, е куцало сериозно, щом хората тогава не бяха доволни.

Диалектиката на самия дядо Маркс подсказва, че щом масите не са били доволни, макар по същество да са имали значително по-висок стандарт на живот от сега, значи нещо е било изпуснато от ръководителите на социалистическите държави тогава. Т.е. нещо е било изпуснато от ръководството на СССР тогава, защото другите социалистически държави не смееха да кажат “Гък” пред могъщия Съветски съюз.

Много може да се говори за причините за рухването на социализма, но тук ще споделя само една, която смятам за важна.

Факт е, че членовете на комунистическите партии в Източния блок тогава бяха милиони. Хората чакаха в редица да бъдат приети – бяха нетърпеливи, роптаеха дори от яд, че така ги бавят да ги направят партийни членове.

А защо така настояваха да станат комунисти с партийни книжки? От преданост към идеята на комунизма? От познания по идеологията на комунистите?

Нищо такова. От несломима жажда да израснат в кариерата, т.е. фалш, който тогавашното партийно ръководство обличаше в малка или по-голяма власт.

Е, нали разбирате, че когато една власт е облечена във ФАЛШ, тя е обречена да се срути.

Затова и фалшивите мушмороци, които се бяха вкопчили като удавници за сламка в партийните книжки, без да си имат и хал хабер от писанията на дядо Маркс, бързаха да отчитат големи постижения в заводи, във фабриките, на полето…., дори когато постижения нямаше, дори когато се правеха грешки във функционирането на заводи и т.н.

А защо правеха грешки? Ми, защото не бяха отраслови специалисти, а партийни мушмороци. Забележете, че не казвам комунисти, казвам “партийни мушмороци”!

Какво значи партиен мушморок?

Партиен мушморок е човек, който с пълна чанта от село напред почуква на вратата на по-висшия партиен секретар, потърква се периодично в него, наклеветява една поредица от качествени комунисти и на база на стореното, а най-вече на база на поредицата от пълни от село чанти, висшият партиен кадър решава, че “мушморокът” може и в бъдеще да му бъде опора в така наличните и тогава лобита.

Така некадърният мушморок се оказва на първата стълбичка от йерархията.

Не забравяйте, че той нито е чел дядо Маркс, а дядовците Енгелс и Ленин ги е виждал само на снимка на стената. От класиците на марксизма партийният мушморок не знае и бъкел, както се казва.

Е, нали сега си представяте как ще управлява същият този негодник, който, размахвайки новополучената си партийна книжка, ще трябва да стопанисва цял един завод за електрокари, например.

Ми, разбира се, че на този мушморок няма да му пука, че в произведените електрокари има излишно количество метал.

Защо няма да му пука?

Ми, защото не е чел дядо Маркс, затова.

Ако го беше чел, щеше да знае, че влагайки толкова огромно количество метал в така популярните тогава електрокари, ги превръща в икономически неизгодни за самия завод. От икономическата неизгода моментално следва крах в получената от продажбата на електрокарите принадена стойност, т.е. печалба.

Е, как да печели завода, след като мушморокът обрича завода на икономическа загуба? Няма как.

Същият този пример можем да го дадем с цяла поредица от заводи, фабрики, ТКЗС-та и т.н.

Казано с две думи: партийните мушмороци си поиграха добре на шикалки и с идеята на дядо Маркс, и с цялото народно стопанство.

На всичкото отгоре партийните мушмороци на 10 ноември първи напуснаха потъващия кораб, което потъване те собственоръчно бяха сътворили чрез издълбаването на една огромна дупка.

Мисля, че старите комунисти след 9 септември 1944 г. са направили единствената си голяма грешка – изпуснали са властта от ръцете си.

Всички партийни мушмороци от Народна република България, които бяхме свикнали да наричаме партийна номенклатура, трябваше да бъдат изритани. Да не казвам друга дума, но поне изритани от управлението.

Щом заводът ти дава дефектна продукция – вън.

Щом произвеждаш скапани домати – вън.

Щом не можеш да сътвориш нужния брой телевизори – вън.

И т.н.

Да, и аз някога исках перестройка. Дори си купих черна тениска с бял надпис “Перестройка” от Москва.

Защото на всички ни беше писнало от партийни мушмороци.

В тогавашните партийни ръководители нямаше хора на идеята, нямаше пламенни, харизматични личности, нямаше идеалисти…

Всички около Тодор Живков бяха като спотаени хищници, като хитри лисугери – страхливи, пресметливи, интриганстващи…

А без горящ огън в душата няма как успешно да управляваш цял народ!

Или ти гори отвътре идеята да дадеш всичко от себе си за народа, или нямаш такъв огън и ставаш само за какалашка.

А когато си какалашка, народът не ти вярва и пожелава да те свали и да те постави там, където им е мястото на какалашките.

Затова и на 10 ноември площадите бяха пълни с хора.

Защото ги управляваха какалашки.

Истинските комунисти нямаха достъп до управлението на държавата преди 10 ноември.

Едни бяха вече измрели, а другите бяха изтикани от партийните мушмороци, които от 1989 г. с радост строят капитализъм.

Е, започнах от Горбачов и стигнах до какалашките.

Така става понякога.

А Горбачов почувства през 90-те години, че губи популярност, защото реформите му не вървяха, и реши да скокне в реформа в политика. Т.е. реши да си закрепи властта чрез “демократизиране на обществото”.

Ако не ви става ясно, Горбачов е очаквал скоро да бъде свален от власт, затова направи този лупинг.

В резултат на реформата в политика Горбачов постига двойна власт в СССР – от една страна командват народните депутати, от друга страна – партията, КПСС. И всяка от тези власти се смятала за водеща, за по-главна от другата.

Какво става по-нататък?

Става следното: през 1990 г. има насрочени избори в съюзните републики на СССР. И се появява трета власт – властта на РСФСР.

След година са насрочени избори за президент на Русия.

Появява се четвърта власт – президентска.

Тогава Елцин започва да се смята почти за Зевс на всички в СССР, защото е избран от “целия народ”.

Ето така се стигна до политическата криза в СССР през 1991 г.

Т.е. партийните мушмороци в СССР издълбаха онази огромна дупка в кораба СССР, от която корабът потъна.

Безславно.

Нямаше ги болшевиките, за да поставят негодниците на мястото им.

Да, болшевиките вече ги нямаше.

Това е, другари и братя.

Пуснахте в кошарата партийните мушмороци и те ви изядоха агнетата.

Сега няма нужда да ревете за онзи социализъм.

Той беше крив, несъвършен, некачествен, макар да живеехте по-добре от сега.

Време е да ревнете за истинския социализъм.

За онзи социализъм, при който партийните мушмороци няма да могат да ви управляват.

За онзи социализъм, в който народът наистина ще има власт.

Но за целта, както става ясно, ще са ви нужни нови болшевики.

Които да не допуснат перестройката да се превърне в престрелка или самите те да направят престрелка в името на народа.

Понякога историята си прави груби шеги, да.

Венсеремос!

Петя Паликрушева

Реклама