Те на навсякъде около нас. Те са по пазарите, из градините по селата.
Ако знаем колко е силна помощта им при лечение на редица заболявания, бихме ги използвали по-често.
Морковите
Шампион в областта е морковът.
В момента ние използваме само тялото на моркова, което е под земята, но в древността то не било интересно за древните лечители.
Най-ефективна част в миналото била “косата”, а най-ценната част от нея били семената.
Те и днес се използват масово в козметиката, защото са източник на ценни етерични масла, които изчистват кожата, подхранват я и възвръщат младостта.
В древността маслото от моркови се смятало едва ли не за панацея. Без него античната медицина била немислима. Маслото се смятало за идеално средство за лечение на кожни заболявания – псориазис, екзема…То било ефективно лекарство за лечение на трудно зарастващите рани на римските легионери, които гниели из гарнизоните в Африка и Близкия Изток. Били предприемани дори опити с моркови да се лекува страшният бич в древността – проказата. Болестта, разбира се, не можела да се излекува напълно чрез моркови, но страданията на болния се облекчавали значително.
Морковите имали широко разпространение като лечебно средство и в северните части на Римската империя. Когато легионерите се гмурвали в студените гори на Германия и подгизналите ширини на Британия, задължително стигали в един момент и до лечебната сила на морковите. Простуда, кашлица, бронхит – всичко се лекувало с масло от моркови. Няколко капки от кипнати семена от моркови се слагали в съд, той се закривал с кърпа и така болният дишал изпаренията пет минути. Този вид инхалации били много популярни в римската армия.
Коренът на морковите имал по онова време виолетов оттенък и не се употребявал в храната. Но в медицината същото това жалко виолетово коренче намерило приложение. Трактатите от I век от н.е. ни казват, че корените на морковите се използвали като мощен афродизиак. Виолетовите корени трябвало да бъдат изядени задължително с мед.
В Средните векове варените в мед корени на морковите били поднасяни на най-отличилите се в боя и приближени до император Карл Велики – като лакомство и лекарство едновременно.
Едва в XVI век морковите станали сравнително дебели и оранжеви, каквито ги познаваме днес. Това станало случайно – холандските градинари се потрудили по въпроса, за да се подмажат на своя принц Орански.
Препоръчваме: Eдна от най-благотворните храни за черния ни дроб са прясно изцедените сокове, най-вече от моркови, ябълка (особено зелена и кисела), цвекло, лимон, спанак, зеле, черна ряпа, листа от глухарче. Приемани на гладно в по-големи количества тези сокове буквално го измиват. Те са лесни за обработка, не се хаби излишна енергия, а в същото време се доставят максимум полезни вещества. Комбинации от тези сокове са още по-благотворни. Най-известните и лечебни такива са:
– моркови и цвекло
– моркови, ябълки и цвекло
– моркови и спанак
– моркови, целина, магданоз
– моркови, цвекло, краставица
– ябълки и цвекло
– моркови и зеле
Цвекло
От листата на цвеклото приготвяли супи, мариновали го, осолявали ги, дори ги пържели в олио. А корените били широко употребявани в медицината, особено във военната, като идеално кръвоснабдяващо средство.
Омир в своята “Илиада” не споменава за цвеклото, но защитниците на Троя, сред които имало много хети, високо ценили неговите качества. Така, според хетските закони, който откраднел лекарство от цвекло, получавал парична глоба равна на паричната глоба за кражба на домашно животно.
По-късно, вече в Средновековието, сокът от цвекло се използвал така, както и днес. Знаменитият лекар Парацелс се прославил с това, че почти от гроба вдигал рахитичните болни от богатите семейства. Давал им по една бутилка със сок от цвекло – отлично кръвотворно средство, богато на желязо. Придворният медик на френските крале Амруаз Паре с помощта на цвеклото диагностицирал отравянията с бавни отрови. При наличие на отрова, Паре използвал като антидот същото това цвекло, което, както твърдят съвременните изследвания, е способно ефективно да изкара от организма всякаква отровна шлака, която се намира в организма ни.
Πpoфилaĸтичнo: достатъчно е да пиете сок от цвекло 50-100 мл двa пъти ceдмичнo. Moжe дa ce ĸoнcyмиpa и нa пapa или cypoвo нacтъpгaнo зaeднo c eднa ĸиceлa ябълĸa, oвĸyceнo c лимoн, зexтин и чecън.
Лук
В миналото казвали, че лукът лекува от седем недъга. Това, че лукът може да се употребява в храната, го подозирали дори древните, но предпочитали да го избягват за употреба в храни. “Заради отвратителната си миризма, той подхожда за плебеите и робите, но никак не пасва за патрициите, които смятат яденето на лук за неприлично”, – така пише римският лекар Клавдий Гелен. Той е описал всички недъзи, от които лекува лукът. Зъбни болки, стомашни отравяния, астма, кашлица, злокачествени образувания, замърсени рани, болести на гърлото, ухапване от змия и скорпион.
Смятало се, че сок от лук с мед може да помогне при лечение на перде на очите, а от лук вещиците правели особена напитка, с която лекували. Кое е истина, кое е лъжа, в момента можем само да гадаем.
Руският архиепископ Самуил спасил град Ростов от чумата през 1777 г. с помощта на лук (комид).
Прeпоръчваме при атеросклероза: 3 пъти дневно преди хранене да се приема смес от равни количества сок от лук и мед.
Петя Паликрушева
Светът днес 