След 10 години Русия ще бъде победена?

Вашингтон е подготвил план за битка с Москва до 2024 година

САЩ се подготвят за дълга битка с Русия. За това пише италианското издание La Stampa, позовавайки се на документ от администрацията на САЩ. Новият документ за Русия, пише изданието, е подготвен от Селест Уоландер, съветник на американския президент и директор на департамента за Русия в Националния съвет за сигурност. В близките дни с документа ще бъде запознат Барак Обама.

В документа се казва, че след разпадането на СССР Русия е била принудена да си сътрудничи със Запада. Но при конфликта през 2008 година в Южна Осетия е показала, че е “променила стратегията си и е готова да използва сила за защита на националните си интереси”, а това не устройва американския елит. Събитията в Украйна само потвърдили опасенията на Вашингтон. Американските аналитици стигнали до извода, че тази политика на Кремъл ще продължи минимум до 2024 година – толкова, колкото Владимир Путин ще бъде на власт, пише изданието.

Западът притиска Русия, а в същото време оказва икономическа и политическа помощ на съседите й, за да ги извади от руската орбита на влияние. Подкрепата за Украйна, според авторите на американския документ, ще се превърне в тест за единството на Запада. Затова ако към края на 2015 година Минските споразумения не се изпълняват, Европа и САЩ трябва да продължат санкциите за “неопределен срок”.

„САЩ планира да продължат сътрудничеството си с Русия в такива сфери, като неразпространение на ядреното оръжие, космическите изследвания и усвояването на Арктика, защото в противен случай може да последва “хаос или дори война”. Но докато президент на Русия е Владимир Путин Москва едва ли ще “даде заден ход”, затова Вашингтон моли всичките си съюзници да се подготвят за сериозна битка, която може да продължи още десет години”.

Това е планирал американският елит за близките 10 години.

Претенциите на САЩ не са толкова около присъединяването на Крим към Русия, а към претенцията на Кремъл да води самостоятелна политика.

САЩ е държава, която, от една страна, е най-могъщата на планетата, а от друга, след Афганистан и Ирак, започва сама да усеща, че потъва бавно, но продължително в собствената си система, която самата тя вече не може да контролира. Не й стигат ръцете за толкова много поразии, както се казва.

И други хора ВЪВ и ВЪН от Америка искат да променят Системата, но Америка се парализира от това и не дава и не дава.

А САЩ притежават огромни интелектуални ресурси, способни да се гмурнат в каквато и да е битка, ако им се плати.

Интересното в американския документ е друго: Русия не се обвинява в каквато и да е агресия, а в желанието й “да защити националните интереси на държавата си със сила”. А нима САЩ не използват сила?

Да, след Втората световна война светът наложи определени стандарти за “държавно поведение”. Явно в момента обвиняват Русия тъкмо в нарушаване на тези стандарти. Лошото е, че Русия една сега, с толкова дълго закъснение, започва да се отърсва от отровната плесен, от която самата тя беше така жестоко гъбясала от времето на Елцин.

Случилото се с Украйна е само резултат от паузата, в която бе изпаднала Русия до скоро – липсата на целенасочена работа на Москва в държавите от постсъветското пространство, липсата на целенасочено пласиране на руските идеи в бившите социалистически страни така, както правят някои американски фондации по света и у нас…

Кремъл дълги години предпочиташе да работи единствено и само с елитите зад граница, вероятно в името на съвсем “прагматични интереси”. Е, сега вече се вижда и с просто око, че подобна изолирана и неотворена към гражданското общество в чужбина политика не носи никакви дългосрочни резултати.

Дано Русия отново, както по време на Втората световна война, а и по времето на СССР, отново се превърне в държава – носител на най-мощната свръхидея, на най-завладяващата идейна платформа, която да обедини около себе си всичко нормално и здравомислещо, което е останало по света.

Със сигурност Русия още ближе раните си, причинени от противниците на СССР, който бе накълцан безмилостно в идеен план. Затова руските политици, вероятно, се страхуват да издигат идеологически постановки. Но това е най-голямата грешка, която могат да направят в настоящия момент.

Само правилната идеология е онази могъща сила, която е в състояние да взриви парализирания свят и да го превърне в нещо средно между танк и локомотив, пред които нищо не е в състояние да се изправи.

Ако на изборите победи Хилъри Клинтън, това означава, че бясната външна политика на Вашингтон ще продължи с още по-голяма сила. В щаба на Хилъри има толкова много “ястреби”, че прилича на свърталище на хищници от филм на ужасите. Ако победи кандидатът от Републиканската партия, който и до днес не се знае кой ще бъде, всичко ще зависи в кое лоби ще бъде гмурнат той. Но който и да влезе в Белия дом през 2017 г., той няма да подобри отношенията между САЩ и Русия. Това вече би трябвало да е ясно на всички. Американската олигархия няма да вкара в Белия дом човек, който би се противопоставил на огромните финансови апетити на самата световна олигархия.

Да, Русия още дълго и продължително може да си работи с разни и разнообразни елитни групи в Америка, които имат влияние в Конгреса или някакъв достъп до Белия дом. Да, Русия може бавно и полека да се опитва да набира инерция вътре в самата Америка. Но това вече ще прилича на обреченост. Понастоящем американската преса денонощно крещи против Русия. Бойният ритъм на барабаните вече е зададен и никой повече няма и намерение да го спира, защото хищниците вече усещат мириса на кръв.

Ако някой си мисли, че американците прилагат някаква нова стратегия по отношение на Русия, лъже се.

По същество това не е нова външнополитическа доктрина. Това е същата доктрина, както по времето на СССР, но пусната в употреба след около 20 години. Дори след края на “студената война”, когато бе казано, че Русия вече не е враг на САЩ, американската стратегия си остана една и съща. Нещо повече, всички политици в САЩ, а и в целия свят свикнаха с мисълта, че в битката срещу СССР американците са победители, а Русия е победена.

Затова е напълно нормално тези, които се чувстваха победители, да се възползват от победата си. Русия позволи да се разшири ЕС. Русия позволи да се разшири НАТО, а и двете организации не обслужват интересите на Русия.

Западът бе решил, че на Русия не й се полага сфера на влияние. Или ако й се полага, то това някъде нека да бъде по възможност някъде на гъза на географията, както се казва жаргонно.

А и самата Русия се държеше като победена до преди няколко години.

Затова САЩ и Европа решиха, че за тях няма никакви прегради да качват и свалят правителства, да поставят начело на държави лоялни към тях политически сили, да подкупват НПО-та чрез различни програми и т.н.

Хубавото в момента е това, че Русия се събуди и показа, че ще защитава интересите си не само по дипломатически път.

Да, конкуренцията в света продължава с гръм и трясък.

Конкуренция има между САЩ и Европа, в самата Европа също.

Всеки се бори и отстоява правата си.

Само за България това горното не мога да си накривя душата и да го кажа.

Знаете защо.

Да, не е задължително да воюваш, не е задължително да казваш на някого “Ти си ми враг”, за да отстояваш правата си.

Но е задължително да погледнеш реалността в очите, да се огледаш от кой си заобиколен, да видиш в безопасност ли е народът ти или нещо го заплашва и тревожи, да се замислиш не само върху бизнеса на политическите ти партньори и подлизурстващите ти, а и за хладилника на народа ти, а тогава, по всяка вероятност, ще заслужиш уважението и на народа ти, и на приятелите ти, и на враговете ти.

Тези древни правила все още никой не ги е отменял.

Да, ако се държиш като мухльо, няма как с уважение да наричат ръката ти мъжка, когато се здрависват с теб.

Така ли е, Роси?

Петя Паликрушева