Естонските хитлеристи

В периода на нацистката окупация в Естония са убити около 30 хиляди човека, а присъдите са изпълнявани от самите естонци.

Естония е първата и единствена държава в Европа, превърнала се в “свободна от евреи зона”, за което естонците с гордост доложили в Берлин в началото на зимата на 1942 г. В Естония са оцелели само 12 евреи. Не е ясно как.

 “Омакайтсе” е доброволна военизирана организация, която разстрелвала привърженици на съветската власт. Нейните членове караулят, в това число и в концлагери, обезглавяват партизани и пленени съветски военнослужещи. През 1943 г. в “Омакайтсе” участват над 40 хиляди човека. През 1944 г. това е една от главните организации при създаването на естонските дивизии на СС.

От всички 30 хиляди убити 15 хиляди са съветски военнопленници, а 7500-8000 са евреи, докарани от други държави.

През юли-октомври 1941 г. в Естония отрядите “Омакайтсе” започват разправа с всички другомислещи. На прицел са главно комунисти и комсомолци, тясно свързани със съветската система. В някои случаи екзекуциите се изпълнявали от немците, но новата власт целенасочено установява ред, в който убийствата се извършват от самите естонци, за да не пада отговорността върху немците.

Арнолд Рюйтел, който става президент на независимата република (2001-2006 г.), и до днес твърди, че не е имало убийства над мирни жители от естонци по време на Втората световна война. Той дори хвали бившите есесовци и тяхната “борба за свобода”. А по повод последния командир на естонската дивизия на СС, щандартенфюрер Алфонс Ребане казва, че той е воювал само със съветските войски, но не е участвал в изтребването на мирно население. В действителност есесовецът Ребане с подчинените си извършва наказателни операции в Ленинградска област, убивайки множество мирни жители, изпепелява няколко села. През 1999 г. Алфонс Ребане е погребан с почести на талинското гробище Матсакалмисту с финансовата подкрепа на правителството на Естония. Есесовецът умира в леглото си в Германия през 1976 г.

“Омаскайтсе” се създава през 1917 г., когато е положено началото на националните военни формирования, начело на които застават заможни селяни, собственици на магазини и малки предприятия. По-късно организацията е разпусната, а нейните участници се вливат в Кайтселийт.

“Кайтселийт” е създадена в края на 1917-началото на 1918 г. След идването на власт на Естонския болшевишки военно-революционен комитет през октомври 1917 г. на много места в Естония започват да се образуват национални военни формирования. През февруари 1918 г. по време на настъплението на немската кайзерова армия на източния фронт, естонският Комитет за спасение, в който влиза Константин Пятс, К. Коник и Ю. Вилмс, надявайки се на подкрепа и помощ от немското командване, издава заповед националните формирования да спазват пълен неутралитет по отношение на немците и да арестуват местните болшевишки ръководители. Тези национални военизирани формирования получават името “Омакайтсе” (“Самоотбрана”). След 23 февруари 1918 г., след провъзгласяването на независимостта на Естония, организацията отговаря за реда в цяла Естония.

Но немската администрация, след окупацията на Естония през февруари-март 1918 г., не признава независимостта на държавата, политическите партии са забранени, “Омакайтсе” формално е разпусната, но тя продължава да действа в полулегална форма. След излизането на немците в края на 1918 г. отрядите на “Омакайтсе” вече не са в нелегалност и основават новата организация “Кайтселийта” (“Съюз за отбрана”).

На базата на тази организация през 1918-1919 г. се формира естонската армия.

В средата на 1920-те години “Кайтселит” получава законодателен облик. Естония е разделена на окръзи, райони и групи за самозащита, които трябвало да се подчиняват на Началника на самоотбраната и военния министър. Първоначално отрядите са въоръжени със стрелково оръжие, което се съхранявало по клубовете и щабовете на военните формирования, но се допускало създаването и на резервни складове – тайници, в случай на военни действия. От втората половина на 1930-те години организацията вече има няколко танка и артилерийски оръдия. В организацията участвали всички граждани на Естония, които били навършили 18 години. Те трябвало да преминат през военно обучение, да участват в различни военно-патриотични и спортни мероприятия, разигравали се сценарии на бойни действия, ако се налагала защита от СССР. Членуващите в организацията участвали във военно-спортни лагери, организирали конкурси по стрелба и др. Отличилите се членове получавали награди, сред които е “Орден на белия кръст на Кайтселийта”. Той се полагал при особени заслуги в годините на войната от 1918-1920 г. Женските отряди организирали културно-просветни мероприятия. Общата численост на организацията в края на 1930-те години заедно с женските и детски подразделения наброявала 100 000 човека, от тях повече от 42 000 обучени и подготвени да военни действия бойци.

Новият вид на “Омакайтсе” се формира в началото на 1941 г. През лятото на 1941 г. в 13 окръжни дружини влизат повече от 20 000 въоръжени мъже. В края на годината в организацията доброволно влизат 43 757 човека. През юли 1941 г. в организацията доброволно влиза Айн-Ервин Мере, който на 8 декември 1941 г. е назначен за началник на политическата полиция на Естония и участва в създаването на лагера на смъртта “Ягала”.

Отрядите са формирани на териториален и доброволен принцип, във всеки град и село в Естония.

В състава на “Омакайтсе” влизат бившите “горски братя”, бивши военнослужещи от естонската армия, младежи. Градските и окръжни организации били оглавявани от окръжен началник, който едновременно се подчинявал на командващия “Омакайтсе” и на немския комисар. Личният състав бил снабден с леко стрелково оръжие, униформа на естонската армия и надпис на ръкава “В служба на немската армия”.

Първоначално организацията била на подчинение на началника на полицията. Координация осъществявал командирът на айнзатцкоманда 1А щурмбанфюрер от СС М. Зандбегер, по-късно осъден в САЩ като военнопрестъпник.

Организацията имала женска секция “Найскодукайтсе” (“Женска защита на дома”), в която влизали 20 000 жени.

През 1941 г. командващият 18-та армия генерал-полковник Кюхлер от отделни отряди на “Омакайтсе” формира 6 естонски охранителни отряди на доброволен принцип с договор за работа за 1 година. На 1 октомври 1942 г. “Омакайтсе” преминава на подчинение на главнокомандващия тила от войнска група “Норд” генерала от пехотата Франц фон Рокс.

По данни на Естонския щаб на партизанското движение, през 1943 г. в “Омакайтсе” участват над 90 000 човека.

През януари 1944 г. от членовете на организацията се създава полк “Ревел”, в който влизат 4 батальона от организацията. През октомври 1944 г. отрядите от организацията заедно с участници от 13 естонски полицейски батальон отново формират по-рано разгромената 20-та естонска дивизия на СС. На 13 януари 1945 г. дивизията е обкръжена от части на Червената армия в района на немския град Витенберг, където по време на боевете е убит командирът на дивизията Ф. Аугсбергер.

Освен масовите убийства на мирни жители, формированията на “Омакайтсе” активно участват в наказателни операции, охраняват затвори, концлагери, комуникации и важни обекти, извършват обиски, хайки и задържане на партизани, конвоират изпращаните в Германия хора.

През лятото-есента на 1941 г., след разполагането на немската армия в Тарту, участници от “Омакайтсе” убиват повече от 12 000 мирни жители и съветски военнопленници. На 1 ноември 1941 г. организацията провежда 5033 хайки, арестувани са 41 135 човека, от които 7357 човека са избити на място “заради оказана съпротива”.

През 1942 г. “Омакайтсе” провежда 1981 хайки, в резултат на които са задържани 54 парашутисти, 33 партизани, 876 избягали руски военнопленници и 328 “подозрителни лица”. През 1944 г. след обявената мобилизация на естонците “Омакайтсе” провежда масово издирване на дезертьори.

Началник на абвергрупа-326 лейтенант Вернер Редлих високо оценява дейността на организацията. “В работата си се опирахме на съществуващите въоръжени отряди на “Омакайтсе” във всички окръзи на Естония. Офицерите от разузнаването при щабните полкове на организацията имаха свои доверени и особено благонадеждни хора, от които получаваха необходимите сведения. Всички естонски офицери постоянно ни докладваха писмено”.

Членовете на профашистката организация “Омакайтсе” започват кървави разправи над привърженици на съветската власт още преди идването на хитлеристите в Естония. Основният удар е насочен срещу селската беднота, а след това срещу комунистите и евреите. Селската беднота била на прицел, защото бедните селяни получили от болшевиките национализираната от помещиците земи.  Така богатите селски земевладелци наказали бедните селяни за всеки отнет от тях хектар земя.

Ето какво разказват участници в “Омакайтсе”:

Видрик Паргме, надзирател в затвора в град Виру от 15 юли 1941 г. до август 1944 г.:
”…пристигахме обикновено на автомобили през нощта, до 30 човека, вкарвахме затворниците в колите и ги извеждахме извън града, където и ги разстрелвахме. Разстрелвахме затворниците в гората, на 5 км извън град Виру, южно от шосето и на 0.5 км от дясната страна”.

Един от естонските военни в 33-ти батальон “Кайтсе” разказва, че са “арестували съветски хора, разстрелвали са ги и са се отнасяли към тях нечовешки”:

“…когато в Тарту дойдоха първите немски части, в “Омакайтсе” влезе Йоханес Нимике…Той ни разказа, че в концлагерите са прибирали най-хубавите вещи и всички пари от затворниците, а който се противял, получавал приклад…Той, като човек, който по това време е бил на работа в концлагер (както сам казваше), имал за задача да сваля дрехите на хората, които извеждали на разстрел, да им завързва ръцете зад гърба и да ги съпровожда до колите, да разполага наоколо постове и да разстрелва. Освен това, разказваше още той, те изнасилвали преди разстрела младите еврейски жени. Която се съпротивлявала, била пребивана, а другите я държали за краката и ръцете”.

Според думите на Рихард Арвамаа, Нимик бил “герой на своето време, който не изпитвал никаква жалост и пощада към арестуваните”. “Имаше един случай в концлагера, когато по време на извеждането за разстрел едно момиченце се бореше на земята и не искаше доброволно да влезе в колата. Тогава Нимик измъкна пръстите й от ставите и момичето, крещейки, тръгна към колата, където завързаха ръцете й зад гърба”.

За фелдфебел Тойво Валгеисте задържаният разказва по-късно, че той бил “в 3-та рота старшина на взвод. През цялото време си спомняше за дните в “Омакайтсе” и за моментите, в които хората умирали от изстрелите му. Както сам той разказваше, чувствал голямо удоволствие, когато ги убивал. Разказваше как веднъж водел на разстрел един евреин, чийто ръце били завързани зад гърба, а на врата му имало завързана връв и той го дърпал като куче. Лично той го извел в покрайнините на града и там го застрелял…”.

Бившият ръководител на “Омакайтсе” в град Калисте Рихард Тяте в края на юли 1941 г. с група от организацията задържал председателя на Кликстския градски съвет М. Феклистов, който бил подложен на издевателства: “Късали носа му с железни щипци, простреляли рамото му, а на втория ден го закопали полужив в земята…”.

През 1944-1945 г. в градовете на Естония от органите на НКВД-НКГБ са арестувани около 10 000 човека (сред които имало не само членове на “Омакайтсе”). Както твърди историкът А. Дюков, от тях 7.5 хиляди са осъдени и изпратени в ГУЛАГ, около 100-200 човека са разстреляни.

Според изводите на Международната комисия по разследване на престъпленията срещу човечеството, учредена през 1998 г. от Президента на Естония Ленарт Мери, независимо от многобройността на организацията, в конкретни престъпления са участвали малко членове на Омакайтсе (от 1000 до 1200 човека). Твърди се също, че в първите два месеца след нацисткото нахлуване членове на организацията са убивали главно комунисти. Признато е, че “подразделения на “Омакайтсе” са участвали в хайки за евреи и, вероятно, в техния разстрел. Отбелязано е също, че “Зондеркоманда 1А заедно с “Омакайтсе” и естонската полиция така щателно са изтребвали естонски евреи, че нямало нужда да се създава гето”.

20-та гренадирска дивизия на СС (1-ва естонска)

Това е естонска дивизия на войските на СС, формирана през февруари 1944 г. В съответствие с устава на войските от СС създаването на дивизията се извършвало на доброволни начала, но желанието за участие в подразделението трябвало да бъде на базата на идейни съображения, съответстващи на изискванията на войските от СС.

На 25 август 1941 г. генерал-фелдмаршал хон Лееб получава разрешение да приема прибалтийци на служба във вермахта и да създава особени команди и доброволчески батальони за антипартизанска борба.

 Лагерът на смъртта Клоога

Клоога е концентрационен лагер (т.нар. “трудов лагер”), създаден от нацистите на територията на окупирана Естония, където през 1944 г. немските фашисти и техните естонски съмишленици унищожават хиляди хора. Лагерът съществува от септември 1943 г. до освобождението от съветските войски през септември 1944 г. Лагерът е част от комплекса от 20 лагери на смъртта на територията на Естония. Най-голям от тях е лагер Вайвара. Външната охрана на лагера е поверена на 287-и естонски полицейски батальон.

Лагерът бил подчинен на Главното стопанско-административно управление на СС (SS Wirtschafts-Verwaltungshauptamt). Концлагеристите работили в предприятия, намиращи се подчинение на организация Тодта (военно-строителна организация, действаща в Германия по времето на Третия райх). Те произвеждали продукция от бетон и сигнални мини за немските подводници.

Комендант на лагера Клоога бил унтерщурмфюрер от СС Вилгелм Верле. Основна част от охраната на концлагера била формирана от естонската 3-та рота от 287 охранителен батальон.

Петя Паликрушева

Съвременен паметник на СС естонска дивизия

Съвременна среща на ветерани от СС естонски легион

Среща в наши дни на ветерани от СС естонска дивизия

Ежегодна среща на СС ветерани от естонска дивизия