Жените-снайперистки в Червената Армия

Людмила Павличенко

Момичетата-снайперистки очистили 12 хиляди фашисти

С най-голям резултат от Втората световна война е снайперистката Людмила Павличенко, чиято съдба залегна във филма “Битката за Севастопол”. 309 ликвидирани фашисти – абсолютен рекорд сред жените. Сред мъжете рекордьор е Михаил Сурков, който има в списъка си 702 убити фашисти. Людмила Павличенко е родена в Бяла Църква, заминава като доброволец на фронта. 25-годишното момиче с дни стои в засада, като снайперистка от 25-та Чапаевска стрелкова дивизия. Тя отбелязвала успехите си с прорези на приклада на пушката. През декември 1941 г. ранената Людмила е изнесена от бойното поле от Алексей Киценко и те се влюбили. Младите подали рапорт за регистрация на брака, но щастието им се оказало твърде кратко: през март 1942 г. тежко раненият лейтенант умрял в ръцете на любимата жена. Разказват, че след смъртта на любимия си ръцете на Павличенко започнали да треперят и Людмила спряла да ходи на “лов”. През септември 1942 г. Павличенко пристига в САЩ, като част от състава на делегацията на съветската младеж. Там тя предизвиква истински фурор.

Людмила Павличенко

В реч на митинг в Чикаго снайперистката казва: “Аз съм на 25 години. На фронта вече успях да унищожа 309 фашистки агресори. Не ви ли се струва, джентълмени, че твърде дълго се криете зад гърба ми?!”, имайки предвид, че съюзниците твърде дълго отсрочват началото на Втория фронт.

През 1943 г. в Подмосковието е открито Централното мъжко и женско училище за подготовка на снайперисти, което завършват 1885 випускници. По време на Втората световна война те унищожават почти цяла фашистка дивизия – 12 000 хитлеристи. Това е уникален случай в световната история. В нито една държава (в това число и в нацистка Германия) жените не са обучавани на професионално снайперистко майсторство. Младежите били обучавали над половин година. От всички, които завършили обучението, били избрани млади момичета на възраст 18-25 години с идеално зрение и здраве. За разлика от мъжете жените по-плавно натискали спусъка, били спокойни, имали по-малък прагна трептене и постигали по високи

Людмила Павличенко

резултати. Много хора смятат, че снайперистът стои в засада и чака някой да му се покаже, за да го “свали”. В действителност, първата задача е да се определи целта. Снайперистът има шанс само на един изстрел, който трябва да изстреля не по обикновен войник, а по офицер или командир.

“Когато застрелях първия немец, няколко седмици не можах да заспя. Аз убих човек! – спомня си бившата снайперистка Лидия Андерман. – Убеждавах самата себе си, че това е враг, че той е нападнал нашата земя, но колкото пъти затварях очите си, виждах пред себе си неговото небръснато рижо лице…А после се успокоих. Беше ме срам – другите момичета вече имаха в списъците си десетки, а аз имах само един. И започнах да стрелям по немците, като в мишена”.

Павличенко в САЩ

Снайперистите обикновено излизали на “лов’ по двойки. Единият проследявал целта, вторият стрелял, в 4-5 часа сутринта. Те се окопавали, лежали под слънце, под дъжд или в снега до късно през нощта, за да могат незабелязано да се върнат в частта си. За женския организъм подобни изпитания не минавали без лош резултат – почти 60 % от момичетата имали аменорея (липса на менструация), а след войната много от тях останали бездетни.

Освен снайпера, сапьорска лопатка и бинокъл, момичетата вземали със себе си и две гранати. Едната – за противника, другата – за себе си, защото знаели: немците били особено жестоки към снайперистите. През юли 1944 г. фашистите заловили 24-годишната Таня Барамзина, а когато съветските войници открили тялото й, разпознали момичето само по остатъците от мундира и косите й. Тялото на момичето било напълно накълцано, гърците били изрязани, очите пробити, в корема бил набучен щик, а в главата й имало огромна дупка: стреляли от упор с противотанково оръжие.

От 1885 випускници от снайперисткото училище до Деня на Победата не доживели 185. Пазели ги, не ги пускали в атака, но оптическото стъкло понякога блокирало на слънце и фашистите откривали тези, срещу които вече били тръгнали “на лов”.

Роза Шанина не успяла да се върне от войната. Тя покрила с тялото си командира на подразделението, била ранена на 26 февруари 1945 г. и умряла в болницата. Роза ликвидирала 75 фрица. До Деня на Победата оставали само 4 месеца…

Людмила Павличенко след войната работила в Главния щаб на ВМФ и продължила приятелството си с Е. Рузвелт, с която се запознала по време на посещението си в САЩ. Тя умряла през 1974 г. на 58 години.

Лидия Андерман след войната работила като счетоводител, родила деца, дочакала внуци и правнуци. Умряла на 1 февруари 2015 г., без да доживее 70-та годишнина от Великата Победа…

Всички ученички в снайперисткото училище били доброволки, отзовали се след призива на ЦК на ВЛКСМ.

Людмила Павличенко

На 21 май 1943 г. женските курсове за стрелци-снайперисти били реформирани в Московска централна женска школа за снайперистка подготовка, в която влизали 1120 момичета.

Първи преминали обучението Инна Мудрецова, Олга Маликова, Анна Морозова, Олга Петухова, Нина Любковская. След завършване на обучението те били назначени за командири на подразделения. Командир на ротата и инструктор била капитан Н.П. Белкина.

През януари 1944 г. Централната женска школа за снайперистка подготовка получила бойното Червено знаме, присъдено й от Президиума на Върховния съвет на СССР. Под това знаме курсантите се заклевали във вярност към Родината.

Първи комисар и началник на политическия отдел на училището била любимката на момичетата майор Е.Н.

Павличенко в САЩ

Никифорова (полковник в оставка, автор на книги, починала през 1984 г.). Екатерина Никофоровна съпроводила момичетата-снайперистки от 1-ия випуск (50 човека) на фронта. Там тя станала свидетел на първите бойни успехи на възпитаничките си.

В Управлението отдавна подбирали правилния човек, отличен педагог, владеещ изкуството на точния изстрел, който да превърне ученичките в отлични стрелци. Такъв бил открит – Н.Н. Колчак.

Колчак

Той е роден през 1905 г. в село Иваново, Гроденска област. До 1917 г. живее в Москва. През 1918 г. става доброволец и влиза в редовете на Червения Флот. Ранен е около Петроград в боевете с Юденич. През 1928 г. завършва военната пехотна школа. До 1937 г. служи в Средна Азия. От 1937 г. отново живее в Москва, назначен е за преподавател на курсове “Изстрел”, по време на които прави изпитания на нови оръжия.

Подполковникът заминава на предната линия на фронта, за да види резултатите от вече завършилите обучението за снайперисти. Резултатите не били лоши. До 23 август 1943 г. вече били унищожени 433 войници и офицери на противника. Но това не попречило на Колчак да забележи и пропуските в подготовката.

Павличенко в САЩ

Подполковникът забелязал, че момичетата не са усвоили умението дълго да наблюдават противника през оптическия мерник. При някои се наблюдавало дразнене на роговицата на очите и сълзене. Подполковникът забелязал, че снайперистите са с каска, която била лошо закрепена с ремъци. След изстрела каската отскачала и удряла с предния си край снайпера, повреждайки окуляра. Така снайперът излизал от строя. Колчак забелязал, че някои момичета нямат нюх на ловец, не могат бързо да откриват и да изпреварват противника. В училището момичетата били обучавани да стрелят от легнало положение, а на фронта често се налагало да стрелят прави в окоп и дори от седнало положение…

След завръщането си в Москва подполковник Колчак направил допълнения към програмата за обучение и създал прословутите “12 закона на снайпериста”.

Подполковник Колчак получил разрешение да бъдат повикани випускници от действащата армия за обмяна на опит в училището. Първа пристигнала старши сержант Вера Артамонова, наградена с боен орден. Курсантите слушали разказите й със затаен дъх. Те запомнили разказа на Вера за атаката на стрелковата рота. Умело използвайки местността, тя стреляла по врага, ликвидирайки фашистки офицери. Само в този бой момичето унищожило 25 фашистки офицери.

От фронта пристигнали и трагични новини. Била убита снайперистката Александра Шляхова, приятелка на дъщерята на Колчак. Александра била вече наградена за отлична стрелба. 20-годишната Шляхова била обявена за голяма заплаха за нацистите от самите тях.

Задачата на командирите и политическите работници в училището за снайперисти не била лека. Те трябвало да превърнат 18-20-годишни момичета, които нямали нито жизнен, нито трудов опит, в дисциплинирани, издръжливи, твърди бойци, които владеят до съвършенство умението да воюват. Фактите доказват, че командирите и политработниците от училището за снайперисти успешно обучили момичетата и ги превърнали в мъжествени, издръжливи и предани войни. Училището обучило 7 випуска снайперистки, общо 1061 и 407 инструктора.

За годините на Втората световна война в курсовете и училищата по снайпер общо са обучени 2484 снайперистки-жени. Випускниците от училището са ликвидирали над 11 280 фашисти. Много от тях са наградени с ордени и медали. Много от момичетата получават званието Герой на Съветския съюз.

Петя Паликрушева