Кой друг, ако не Сталин?

Както и да се опитват да го оспорят, триумфът на СССР на 9 май 1945 г. в значителна степен е заслуга на неговия ръководител.

Утре е 9 май – Денят на Победата над фашизма. Ден, който всеки антифашист смята за свещен. Гордее се с величието на победата над нацистката чума.

До победата доживяха милиони, но милиони дадоха живота си за нея. Те бяха на фронта, бореха се като нелегални срещу нацистите в държавите си. В тази борба бяха зверски измъчвани, накълцвани, изтърбушвани…милиони хора на планетата от нечовеците- хитлеристи. Освен войниците, загинаха хиляди жени, деца, старци.

Истината е, че победата нямаше да бъде факт, независимо от първите, от онези, които бяха на фронтовата линия в окопите, ако СССР нямаше желязно, непоколебимо и единно ръководство. Комунистическо ръководство.

Начело на това комунистическо ръководство бил Сталин.

В годините на гласността и последвалото либерално блато този суров човек понесе много лъжи. Дълги години западните капиталистически властници внушаваха, че войната с фашизма би била спечелена ей така, от само себе си, без значение кой е управлявал тогава СССР или дори въпреки управлението в държавата на Съветите.

Внушават ни, че Сталин бил сатрап, масов убиец, параноик, пълен деградат…Скоро очаквам да прочета, че с удоволствие е пиел по 8 литра кръв в денонощие, както вече твърдят за легендарния Че Гевара.

В навечерието на Великата Победа е време да признаем очевидното: Втората световна война НЕ Е обявена срещу Русия, а срещу КОМУНИЗМА.

Да, в нея най-активно участва руският народ, но СССР е могъща държава, защото в нея влизат много други народи, различни от руския. СССР е многонационална държава. СССР е съюз на нации, обединени от едно единствено нещо – от желанието на тези различни народи заедно да построят един нов свят, свят без насилие, без експлоатация, свят на равенство и братство между обикновените трудови народи.

Време е да признаем и още една очевидност: да, руският народ има цяла плеяда пълководци, стотици директори на военни заводи и буквално цяла армия от конструктори на бойна техника. Но начело на всички тях е бил той, Главнокомандващият, който е съумял да смаже и да превърне в мачкащ всичко пред себе си валяк, който да даде подобаващ отпор на нацисткия враг.

Да, Сталин не може да се замени.

Да се опитаме, обаче, да го заместим с някоя позната ни политическа фигура.

Алтернативите

Да си представим за миг, че корабът, наречен СССР, в онези години се е управлявал от Михаил Сергеевич Горбачов. Защото той, както всички си спомняме, е един от главните критици на Сталин.

Какво щеше да се случи?

Мисля, че това: СССР щеше, вместо мащабна индустриализация, да се заеме с „демократизация“ на обществото.

А какво щеше да последва от псевдодемократизацията в стил Горбачов?

Ето това: Вермахтът и СС щяха така да „демократизират“ съветското общество, че всички съветски народи и до днес щяха да бъдат обслужващ персонал на нацистите, а несъгласните с това щяха да имат „демократичната“ възможност да продължат съществуването си под формата на лампиони.

Другото, което щяха да направят хитлеристите със съветските народи, е следното: имайки предвид с какъв екстаз подопечните на Хитлер горяха книги, горяха села, градове, заводи, къщи, хора, деца, жени и т.н, то „гласността“ в стил Горбачов щеше да се вихри в невъобразими по мащабите си размери. Доктор Гьобелс щеше да бъде доволен със сигурност.

А ако вместо Йосиф Висарионович Сталин стоеше Борис Елцин, то се страхувам, че ликвидирането на СССР щеше да е факт поне 50 години по-рано. А самият Борис Елцин щеше да позвъни на президента на САЩ Франклин Рузвелт, за да координира ликвидацията. Дори подозирам, че самият Адолф Хитлер щеше да се заеме лично с обезпечаване на нужното за ликвидацията.

Излиза, че както и да го въртим и сучем, само политик, който съвсем не случайно носи псевдоним на стомана, би могъл да се справи успешно с онези хиляди и милиони проблеми, които са се стоварили върху СССР в годините на нацистката агресия. Тези проблеми е трябвало да бъдат решавани бързо, незабавно и безпощадно.

Без фатални грешки.

Ако на мястото на Сталин стоеше прославеният от някои руски император Николай II, то никой трезвомислещ и знаещ човек няма как да не се съгласи с твърдението, че императорът би се занимавал с охота със семейството си, но не и с държавата. Между другото, прославеният и будещ съчувствие и до днес у някои хора руски император Николай II прави точно гореописаното през Първата световна война. Тогава срещу царска Русия стоеше къде-къде по-малко опасната, отколкото хитлеристката, кайзерова Германия. А при “кървавия диктатор” Сталин СССР успя да унищожи хитлеризма с минималната помощ и подкрепа на съюзниците, оказана главно в последната фаза на Втората световна война.

Оказва се, че точно Сталин е успял да смаже, да форматира и пусне в действие тази огромна държавна машина, която да победи фашизма. Ако някой днес твърди, че СССР не е победителят над фашизма, а това е сторил някой друг, то този човек със сигурност не е нормален. Все още има живи хора, които с благодарност и респект вдигнат наздравица за стомения Йосиф Сталин. Защото те знаят и разбират, че без него победата над хитлеризма нямаше да се случи.

Най-гласовито днешните неолиберали-капиталисти кряскат за пакта за ненападение, сключен между СССР и Германия. Те твърдят, че той едва ли не е дал началото на Втората световна война. Същите тези кряскачи нарочно забравят, че нацистите към момента на сключването на Пакта вече са погълнали Австрия и са завзели значителна територия от Чехословакия.

Е, добре, да предположим, че Сталин не бе сключил този Пакт и бе продължил с безплодните преговори с англичаните и французите за колективна отбрана. Както щеше да се случи?

Нацистка Германия със сигурност така или иначе щеше да нападне Полша под предлог, че трябва да се пробие коридор към Източна Прусия. Англия и Франция и без това по онова време не казват нито дума за съвместни действия срещу хитлеристите. Е, от горното следва, че СССР със сигурност щеше да бъде въвлечена в тази война, но 2 години по-рано. Защо? Защото апетитите на Хитлер винаги са се простирали значително по на изток от територията на Полша.

И още: Червената армия щеше да е принудена за започне бой без тази за времето си съвременна техника, която в значителна степен предопредели изхода от войната – знаменитите танкове Т-34 и КВ, а и легендарните “катюши”. Вероятно Ленинград щеше да умре напълно. От него щяха да останат само неразрушените дворци и скулптори, но не и хората. А с унищожаването на Ленинград щеше да бъде ликвидиран и Балтийския флот на СССР.

Да, вероятно е имало и необосновани репресии през 1939 г. в СССР. Но защо тогава сега ревете срещу т.нар. “пета колона”, в която влизат всички западни наемници в България и в останалите източноевропейски държави?!

А какво щеше да се случи, ако “петата колона” не бе получила железен юмрук през зъбите си?

А ако “петата колона” беше нахълтала с гръм и мълнии в самата Червена армия, докато Хитлер вече е нападнал СССР?

Историците твърдят, че по онова време действително е имало заговор срещу Сталин, в лицето на М.Н. Тухачевски. Да, съществувал е реален заговор. Нали знаете, че когато в даден организъм има ракови клетки, то те се разрастват и размножават бързо и са фатални за организма, ако не се изрежат навреме.

Какво щеше да се случи, ако през юни 1941 г. в Кремъл не беше бившият ученик от семинарията в Тифлис Йосиф Джугашвили?

Да допуснем дори, че в Кремъл не са и неговите най-близки съидейници Лаврентий Берия, Вячеслав Молотов и Л. Каганович. Защото, ако слушаме днешните капиталистически морализатори, тези “изверги” са били такива кръвопийци, че само са разрушавали, убивали, мародерствали и почти са били плашила или призраци, бушуващи в изстрадалата уж от комунизма тогавашна Русия. Фактите говорят, че всички гореизброени “кръвопийци” решително и професионално са защитавали съветските народи и света от фашизма. Ако продължим да говорим за други комунистически “кръвопийци” по маниера на днешните капиталистически агитатори, то трябва да сложим в списъка на сатрапите и маршал Жуков, и Василевски, и Рокосовски, и много други маршали и генерали, които също като Сталин са били комунисти.

Сега си представете следната картинка: хитлеристите нападат СССР, дори стигат до Москва. Какво е трябвало да се направи спешно?

Спешно е трябвало да се измъкнат резерви от хора, но не обикновени хора, а хора обучени, облечени, нахранени, обути. А откъде да се вземат тези хора, ако за това не е мислил никой? А на Жуков на всичкото отгоре му трябвали стотици и стотици танкове. Много танкове му трябвали. Сталин му казал, че в този момент такива няма, защото цялата промишленост на държавата била спешно евакуирана зад Урал и било нужно време, за да се възобнови производството, след което бронираните машини били гарантирани. Така и станало – след година танковете започнали да излизат от военните заводи на СССР в гигантски количества. Дори превъзхождали всичко, което успяла да сътвори за Хитлер военната промишленост на цяла Западна Европа.

Сега не разбирате ли, че това нямаше как да се случи, ако СССР нямаше политическо ръководство с железни нерви, знания, умения, навици, воля, дисциплина, изисквания, решителност и вяра в победата…

Ако липсваха комунистите около Сталин, маршал Жуков щеше да остане само с мотопеди и народното опълчение, които щяха да са въоръжени с камъни и дърве, а в най-добрия случай с брадви и търнокопи.

Дори самото народно опълчение нямаше как да се случи без комунистите на Сталин. Защото да се формира народно опълчение означава някой да създаде партийни и комсомолски комитети, да организира хората доброволно, да им вдъхне вяра и надежда в победата, да им вдъхне решителност и смелост…Ако не осъзнавате какво значи да направиш народно опълчение от милиони хора, при това доброволно такова, имате възможност да се опитате да формирате същото сега, в която и да е държава. Ако успеете, обадете ми се, ще се радвам да се запозная с такъв нов световен феномен.

На всичкото отгоре, очевидци твърдят, че значителна част от бойците в Червената армия в годините на Втората световна война, отивайки на бой, са молели да ги приемат в редовете на Всесъюзната Комунистическа партия на болшевиките.

Да, такива са фактите.

Може и да не ви харесват, може да ви изприщват, но това е положението – така говорят очевидците и документите.

Сега си представете, че комунистите-болшевики на “сатрапа” Сталин са такива кухи лейки, лекета и безпросветни каскети, че си нямали хал-хабер от каквото и да е, а камо ли що е това отбрана, резерви, военна промишленост, мобилизация, пропаганда, военна култура, държавни органи и т.н. Защото всичко това гореизброено го е имал СССР – и мощна армия, и оръжие, и военна промишленост, която била разглобена и закарана зад Урал, и огромен брой военни вестници, военни журналисти, военни фотографи, военни кинематографисти, певци, танцьори, лекари, санитари, снайперисти и т.н., и т.н. Е, излиза, че тези простаци, болшевиките, не са били толкова тъпи и безпросветни твари, м?!

Добре, да предположим, че петолъчките са били пълни олигофрени, но СССР по някакво чудо печели войната срещу Хитлер.

Ок, тогава следва следното питане: кой е трябвало от името на СССР да се изправи срещу изпечените международни хиени Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт, при това думата му да бъде чута? Дали кръвопиец-сатрап и пълен комунистически идиот е можел да се изправи срещу гореспоменатите две западни хиени ефективно?

Не забравяйте, че Западът е искал да си присвои още тогава победата, макар да се включва във войната почти в края й. Хитрите политически маневри на Чърчил и Рузвелт са всеизвестни.

Сега си представете как тези двамата почти са козирували на Сталин.

Е?

Нещо да кажете за тъпите болшевишки каскети?

circa 1935: Soviet Communist dictator Joseph Stalin (1879 – 1953). (Photo by Keystone/Getty Images)

Сега да минем към възстановяването на почти напълно разрушената държава СССР. И до днес руснаците си спомнят, че радиото е обявявало за поредното намаляване на цените на стоките. И още: милиони сираци след войната остават на улицата. Милиони. Знаете какво означава безпризорно дете, нали? Е, за всички тези милиони безпризорни са се погрижили същите тези болшевики на другаря Сталин. Децата-сираци получили пълна държавна издръжка. Пълна. Държавата ги хранела ежедневно, изучила ги, дала им морал, ценности, дала им професии, после им дала работа, после им дала домове за семействата им… Големи сатрапи били тези болшевики, мдааа. Големи сатрапи.

И всичко това се случвало във веднага избухналата след Втората световна война “студена война”. Започнало главозамайващо въоръжаване, защото СССР продължавал да бъде трън в очите на САЩ и Западна Европа.

Това е истината.

Така СССР стига до атомната бомба през 1949 г. До съветската атомна бомба. Тя е факт и резултат от непрестанното дрънкане на оръжия от страна на САЩ и Западна Европа срещу комунистическата опасност в лицето на СССР и всички други социалистически държави. Атомната бомба на СССР е сътворена, за да респектира Запада, за да бъде гаранция за ненападение на капитализма над социализма.

С една дума, както и да го въртим и сучем, под какъвто и ъгъл да го гледаме този другар Сталин, излиза, че без него нищо положително нямаше как да се случи на тогавашния СССР.

Уинстън Чърчил съвсем не обичал комунистите, но в едно със сигурност е бил прав. Той казал в британския парламент шест години след смъртта на своя опонент, който ходел във военни дрехи и с ботуши, следното: “Голямо щастие е за Русия това, че в годините на най-тежките за Русия изпитания тя е оглавена от гения и неподражаемия пълководец Й. В. Сталин. Той бе изключителна личност, импонираща напълно на жестокото време, в което живя”.

Да, самият Чърчил е казал още и следното: “Всяка сутрин се моля Сталин да е жив и здрав, защото знаех, че няма кой друг да ни спаси от Хитлер”-

Слава на Великата победа над фашизма!

Венсеремос!

Честит празник, другари и приятели!

Петя Паликрушева

Движение “Че Гевара”