На 14 май 1955 година в столицата на Полша беше подписан “Варшавският договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ”. С този договор страните от социалистическия лагер – Албания, България, Чехословакия, ГДР, Унгария, Полша, Румъния и СССР се договориха за многопрофилен съюз. Целите на Варшавския договор провъзгласяваха осигуряването на безопасност на страните – участнички и поддържането на мира в Европа.
По това време блокът НАТО, създаден през 1949 година, съществуваше вече цели 6 години. Последната предизвикваща капка за обединение на социалистическите страни във военен съюз станало приемането в Алианса на ФРГ, правителството на която беше обявено за “единствен представител” на целия немски народ в международните работи.
Ракетно противостоене
През май 1945 войната завърши и Европа постепенно започна да се устройва в съответствие с решенията на Ялтенската и Потсдамската конференции. Но заедно с това, с утихването на победните маршове, между съюзниците в антихитлеристката коалиция се изостряха геополитическите и идеологическите противоречия. Назряваше студената война. Според мнението на болшинството историци за нейно начало се счита 6 март 1946 година.
На този ден Уинстън Чърчил произнесъл във Фултън съдбоносната фраза: “Съединените Американски щати, притежавайки атомна бомба, се намират на върха на световното могъщество, могат да разговарят с останалия свят от позиция на силата и да му диктуват своите условия”. Той приканил САЩ и Англия към военно – политически съюз против СССР и предложил, както се вижда от разсекретените през 1978 г. от британското Външно министерство документи, “да се възползват от американския монопол над атомното оръжие и под заплахата за разрушаване на съветските градове да заставят Съветския съюз да излезе от Берлин и Източна Германия”.
Изхождайки от това, Пентагонът се заел по няколко пъти в годината да разработва и обновява плановете за използване на ядрено оръжие срещу СССР. Още през декември 1945 г. в недрата му се родил документ под названието “Стратегическа уязвимост на СССР от ограничен въздушен удар”, който предполагал “използването на 20 до 30 атомни авиобомби по 20 града”, през юни 1946 г. се появили различни планове.. В един от последните планове се предвиждало нанасянето на ядрени удари по 3261 цели на територията на Съветския Съюз.
В края на 40-те години се оформило идеологическото противопоставяне на двата лагера – западният (капиталистическият) и източният (социалистическият). Като тласък за това послужило Съвещанието на комунистическите и работническите партии, състояло се през 1947 г. Оценявайки следвоенната политическа обстановка в света, Съвещанието призовало на борба “със световното господство”.
Следващ етап станал Брюкселският пакт, подписан на 17 март 1948 г. от Англия, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург и оформил т.н. “Западен съюз”. И накрая на 4 април 1949 г. във Вашингтон 12 държави подписали Североатлантическия договор (НАТО). В съответствие с “уставните документи“, създаването на НАТО се обяснявало с “необходимото осигуряване на колективна отбрана от заплахата за комунистическа агресия”, надвиснала над западните страни. През
1954 г., в съответствие с Парижкото съглашение, в НАТО влязла ФРГ, на която се разрешавало, в разрез с Ялтенските и Потсдамските договорености, да сформира свои въоръжени сили с численост 500 хиляди човека и да се въоръжат с всички видове съвременно оръжие, с изключения на ядрено, химическо и бактериологично.
Завесата се спуска.
През 50-те години лидерите на западните държави активно позиционирали отбранителния характер на Североатлантическия пакт и, изхождайки от това, Съветският съюз предприел някои дипломатически стъпки. На 31 март 1954 г. правителството на СССР изпратило на САЩ, Англия и Франция нота, в която предлагало да се разгледа въпросът за участие на Съветския съюз в пакта. В ответна нота предложението на Съветския Съюз било отклонено под предлог, че влизането на СССР в НАТО би изменило характера на самия пакт.
Като се върнал от Женевското съвещание, посветено на проблемите на намаляване на международното напрежение, – юли 1945 г. на четирите държави (СССР, САЩ, Англия и Франция) маршал Жуков заявил, че с отчитане на обстановката “барутът трябва да се държи сух”.
Георги Константинович Жуков
01.12.1896 – 18.06.1974
През март 1955 г., отчитайки цялата сложност на политическото положение в Европа, правителствата на осем страни – СССР, Полша, Чехословакия, ГДР, Унгария, Румъния, България и Албания провели консултации по въпросите за сключване на договор за дружба,сътрудничество и взаимопомощ.
В условията на нарастваща конфронтация правителствените делегации на осемте страни и наблюдатели от КНР се събрали на 11 май във Варшава. Договорът за дружба, сътрудничество и взаимопомощ бил подписан на 14 май 1955 г. В документите се подчертавало, че Варшавският договор “носи строго отбранителен характер. Той има за цел приемането на необходимите мерки за осигуряване на безопасността на страните – участници и поддържането на мира в Европа”.
“За осигуряване на ефективна защита от възможна агресия” бил подписан Протокол за създаването на Обединени въоръжени сили (ОВС) и Обединено командване. Главнокомандващи на Обединените въоръжени сили са били Маршалите на Съветския съюз:
1955 – юни 1960 И. С. Конев,
Иван Степанович Конев
28.12.1897 – 21.05.1973
юни 1960 – юли 1967 А. А. Гречко,
Андрей Антонович Гречко
17.10.1903 – 26.04.1976
от юли 1967 И. И. Якубовски,
Иван Игнатевич Якубовски
07.01.1912 – 30.11.1976
Между Запада и Изтока се спуснала завеса, предпазвайки от агресия, геополитически претенции, идеологически разногласия и запазвайки, макар студения и крехък, мир в Европа.
Реакция на пълно разпадане
Варшавският договор просъществува около 36 години. През това време нито един път не е повдиган въпросът за едновременното разпускане на блока НАТО и на Варшавския договор. За смяната на “ядрения” и “железобетонния” блок се предлагало да се създаде общоевропейска система за колективна безопасност.
Каквито и упреци да се отправят към Варшавския договор, факт е че до началото на 90-те години в Европа никой не се осмеляваше да воюва. След съвещанието в Прага, което се състоя на 1 юли 1991 година и на което беше подписан “Протокол за прекратяване действието на Договора за дружба сътрудничество и взаимопомощ от 14 май 1955 г. и Протокола за продължаване срока на неговото действие от 26 април 1985 г.” стана реалност войната в Югославия, кървавите бомбардировки на европейските градове и даже “Пустиння буря” с последващото продължение за залавяне на Садам Хюсейн.
В началото на XXI век почти всички страни – бивши съюзници на СССР по Варшавския договор – влязоха в НАТО. Освен Русия.
Светът днес 