Мегапосилите са пренаселени и архитектите все по-често започват да се замислят за усвояване на подземното пространство под градовете. Ето няколко необичайни строежи скрити под земята – от издълбани в скалите домове в Австралия до бомбоубежища в Пекин, там постоянно живеят до милион човека.
В много отношения къщата на Бернадет Робърт не е забележителна с нищо. “Гостна, столова, кухня – имаме всички удобства, които ги има и в нормален дом”, – казва тя.
Но това не е обикновен дом: той се намира под земята. Робърт живее в град Кубер-Педи, на 846 км северно от австралийската столица. Градът е известен като световната столица на опалите, които се добиват тук в шахтите. Друга забележителност на града са издълбаните в скалите подземни домове, в които живее 80 % от местното население.
Кубер-Педи е неприветливо място. Температурата на въздуха достига 50 градуса. Преди сто години миньорите стигнали до извода, че под земята е значително по-хладно. Така се появил подземният град.
Според думите на Робъртс, “в прохладните дни”, когато температурата на повърхността достига 40 градуса, в подземния ми дом е прохладно – 25 градуса. “Чувството е все едно се намираш в стая с климатик”.
Според прогнозите, към 2050 г. две трети от населението на Земята ще живее в градове. Т.е земята ще се превърне в ограничен ресурс. Поради недостатъчно място много мегаполиси вече няма да могат да растат нагоре и нашироко. Не е ли време да вземем лопатата?
Сингапур – един от най-гъстонаселените мегаполиси на планетата. Населението е почти 5.5 млн човека и се е скупчило само върху 710 кв. км. “Основната причина Сингапур да започне усвояването на подземното пространство е недостигът на земя”, – казва Чжоу Инсин от Обединения изследователски център на подземното пространство на мегаполисите – НПО, обединяващо специалисти по планиране и анализ на градските подземни пространства.
Той продължава: “До момента Сингапур е разширявал територията си за сметка на пясъка, добит при издълбаване на морското дъно, но тази технология вече се изчерпа. Морето става все по-дълбоко, територията на града-държава се приближава до държавните си граници, пясъкът поскъпва, съседите се жалват и т.н.”.
Правителството на Сингапур разглежда планове за строителството на Подземен научен град – научно-изследователски център с площ 300 000 кв. км., който да бъде разположен от 30 до 80 м под земята. В него ще има биомедицински и биохимически лаборатории, в които ще работят 4200 човека.
В Мексико има строги ограничения за строителството в историческия център. Затова архитектите създават гигантски подземен жилищен комплекс под формата на обърната пирамида с дълбочина 300 м.
С сградата ще живеят 5000 човека. Етажите и терасите ще се осветяват с естествена светлина, проникваща през огромен стъклен таван.
Растящото търсене на жилища принуждава хората в Пекин да се спускат под земята и да живеят в значително по-скромни условия.
Анет Ким, директор на Лабораторията за пространствен анализ към Университета в Южна Калифорния, неотдавна беше цяла година в Пекин, изучавайки подземните жилищни градове – разположени главно в бивши бомбоубежища и обикновени тунели, превърнати в общежития.
Тя казва: “Видях ужасна нищета, на за моя изненада някои жилища бяха много добри по пекинските стандарти”.
Милиони подземни жители
Според Ким, под земята там живеят от 150 000 до два милиона човека.
Тя казва още, че ситуацията е предизвикана от два фактора – строителен бум в Китай и недостиг на достъпни жилища. През последните години в Пекин се заселват голям брой селски жители в търсене на по-добър живот, но много то тях нямат позволение да живеят в столицата, а без разрешение те няма как да получат жилище на повърхността. Всичко, което могат да си позволят тези хора, е живот под земята.
На 1000 км от Пекин се строи подземно съоръжение от напълно нов тип. В скалите на една забравена кариера на дълбочина 90 м, намираща се на 35 км от Шанхай, е издълбан хотел Shimao Wonderland Intercontinental, който има 300 стаи.
“Да се строи хотел в тези условия е невероятно трудно, той трябва да е обърнат с краката нагоре”, – казва директорът на дизайнерската част на проекта Мартин Йохман.
Но конструкцията има и своите плюсове. Топографията на кариерата създава свой микроклимат – през лятото скалите акумулират топлина, а през зимата бавно я изпускат, както радиатор.
Температурният фактор изтиква хората под земята и в столицата на Финландия – Хелзинки. В града вече са построени 9 млн куб.м. подземни сгради, включително магазини, хокейна арена и басейн.
Ейя Кивилааксо, автор на генералния план на подземното строителство в града казва: “Условията под земята са значително по-благоприятни, отколкото на повърхността – особено през зимата, когато температурата навън пада под – 20 градуса”.
Страх от подземията
Човешкият разум е предразположен да изпитва страх от подземните помещения. Те се асоциират с тъмнина, тесни пещери и с опасност човекът да бъде погребан жив там.
При някои хора мисълта, че могат да се окажат под земята в затворено пространство, предизвиква огромен ужас. Около 3 % от населението на Земята страда от ярко изразена клаустрофобия. В такива условия много хора изпитват панически страх, когато не виждат пряк изход от помещението. Страхът от пожар също се появява моментално, когато сме в затворено пространство под земята. Но с тези страхове можем да се борим.
Ако внушим на хората илюзията за контрол над ситуацията, те се чувстват по-спокойни. А това може да се постигне с умела архитектура и дизайн.
Най-нужното в случая е свежият въздух, а също достатъчното пространство, колкото и измеренията му да са субективни. За визуалното разширение на помещенията могат да се използват оптически илюзии, но е по-добре те действително да са по-просторни и добре осветени.
Гунар Йенсен от скандинавската организация SINTEF работи над строителството на четири от най-дългите автомобилни тунели в света. За пространствена илюзия той създава в тунелите добре осветени оазиси с палми и имитация на небе над тях. “Пътувате по тъмен тунел и внезапно се натъквате на ярко осветено място с дървета и растения. Веднага у вас се появява усещането за свободно пространство, все едно сте попаднали на открито място – независимо, че сте в същия тунел, издълбан на 1000 метра дълбочина”, – споделя той.
Според Лоуренс Палинкас от Университета в Южна Калифорния, недостатъкът от слънчева светлина може да доведе до нарушение на съня, влошаване на настроението, до хормонален дисбаланс, което от своя страна моментално предизвиква хронични заболявания. Но “правилният режим и регулярното въздействие на ярко осветление, което по характеристиките си е сходно със слънчевата светлина, позволява на хората да живеят под земята продължително време”, – добавя той.
Анет Ким споделя, че “на хората ще им се наложи да се спуснат под земята, ако урбанизацията продължи с настоящите темпове”.
Според нея, всичко зависи по какъв начин се използва подземното пространство: “Много от живеещите под земята в Пекин слизат под земята само през нощта. През деня те се наслаждават на слънчевата светлина и на свежия въздух на повърхността”.
Ли Хуанцин, научен сътрудник в Нанянския технически университет казва, че в голяма част от градовете се планират не подземни жилища, а многоцелеви пространства, в които ще се разположат търговски центрове и транспортни магистрали. Така на повърхността ще се освободи място за нови жилищни сгради, зелени зони и развлекателни центрове.
Няма причина хората да не могат да живеят под земята, но преди това в недрата трябва да построим много и много необходими за човечеството неща.
Публикувано на 16 май 2015 г.
Петя Паликрушева
Все по-успешно ни преселват под земята без да ни питат. Не толкова дълбоко – много е скъпо. Само на 2метра. Наистина нямаме техните проблеми. Само на 2метра под земята няма никакви проблеми.
Да му мислят жителите във ФАЩ! Не съм виждал по-хищническо използване на земята, от това там. Градовете им са абсолютно идиотски, защото там всеки гони една и съща „хамериканска мечта“ – задължително да си има двуетажна къщичка с дворче, с подкосена тревичка и няколко дръвчета, кола и паркинг, и за това са готови да карат всеки ден десетки километри до центъра и обратно, където работят. И губят часове по задръстванията. Автомобилите са им станали мания и камък на врата. Градовете им приличат от самолет на гъбична зараза: огромна площ застроена с нещо-си там съвсем ниско. Пронизана от пътища, щосета и магистрали. И едно „сити“ в центъра, с небостъргачи, като някакво гъбично плодно тяло, израснало от околната плесен. ТОВА са им градовете. Ако им харесва, да продължават по същия начин. Ако искат, да се заравят в земята. Изобщо, да правят каквото си искат. Ние тук нямаме техните проблеми. И хич не ме интересува как щели да се оправят. Като трябва, да се заравят. По-просто би било да свикнат с живот в апартаменти и с градския транспорт. Но като не щат, да си решават проблемите. Тяхна си работа.
Впрочем, за оня мексиканския проект – дупката със стъкления покрив… По-голям идиотизъм трудно мога да си представя. Интересно кой е предложил подобна дивотия.