Във времето на студената война “Гласът на Америка” изигра важна роля срещу идеологията на врага, но настоящата администрация на САЩ предпочита да мълчи, твърди Анна Пирс в американското издание. Според автора на статията, в света, в който властва пропагандата на такива “врагове на свободата”, като Сирия, Ислямска държава, Китай и Русия, е време Америка отново да издигне “гласа” си.
Продължавайки да мълчим, ние позволяваме пропагандата на враговете ни да победи, пише в изданието.
Идеите имат значение. Значението на идеите е толкова по-голямо, колкото по-големи сеизмични катаклизми могат да предизвикат те.
Екстремистките идеи възпитават революционни фанатици, които са толкова привързани към идеологията си, че не могат да бъдат удържани. 11 септември преобърна предишните ни представи за търпимост. Хората, които са готови да умрат за идеите си, не бива просто да бъдат спирани.
Думите имат значение. Значението им е толкова голямо, че враговете на свободата ги използват като оръжие и пропаганда, за да укрепят властта си. Откритите речи срещу най-лошите режими в света подаряват на политическите дисиденти и затворници надежда и смелост. В същото време липсата на пропаганда в тяхна защита дава сила и смелост на диктаторите. Репресивните лидери разбират, че истината за тях е най-голямата опасност за самите тях. Иначе защо биха хвърляли огромни ресурси за погазване на свободата на словото?
Дойде време отново да получим гласа си, гласа на Америка.
След Втората световна война, след възхода на фашизма, при който пропагандата играеше решаваща роля, американските държавни дейци разбраха тактиката му напълно. Те осъзнаха не само опасността от апатията и неподготвеността, но и силата на идеите и словото. Нацизмът беше смес от нихилизъм, социализъм, расизъм, атеизъм, национализъм и империализъм. Хитлер откри в идеите “инструмент за мобилизация” и със страстните си речи и всепроникващо внушение пося идеите на ненавистта.
Отърсвайки се от ужасите и разорението, които донесе фашизмът и “тоталната война”, Америка реши да спре експанзионистичната агресия в зародиш и да тръгне на борба с екстремистките идеологии с помощта на идеите за политическа свобода и човешко достойнство. Именно затова по време на студената война въодушевяващите речи на президентите за свобода, програмата за денацификация и “Гласът на Америка” допълваха нарастващите отбранителни сили и създаването на стратегически алианси.
Независимо от това, че глобалните заплахи не изчезнаха, в международната сфера отборите на Обама, Клинтън и Кери гледат на света, изхождайки от тезата, че студената война е останала в миналото, както и идеологическата борба. Президентът Обама с неговия държавен секретар разчитат на преговори с опонентите. Но в разговорите те напълно неохотно пропагандират либералните демократически ценности. Администрацията е толкова мълчалива, колкото е и безделна пред лицето на звяра и войнствеността на режима на Башар Асад, погазването на правата на човека в Руси и Иран, преследването на християни, евреи, жени и момичета в голяма част от мюсюлманския свят.
И доколкото Америка главно предпочита да се ослушва, враговете на свободата умело прибягват до пропагандата. Русия на Владимир Путин, Сирия на Башар Асад, Китай на Си Цзинпин, Иран на Али Хаменеи и ИДИЛ контролират информацията и разпространяват лъжи. Всички тези държави използват всевъзможни методи за контрол на информацията: започвайки от китайските Институти Конфуций, които по целия свят разпространяват ученията на “светилата” си и финансират университети и средни училища, и завършвайки до активността на Ислямска държава в социалните мрежи, до иранския канал на арабски AL-Alam News и англоезичния Press TV, които излагат пред света гледната точка на Иран.
Когато руските опълченци завземат украински градове, те поставят под свой контрол телевизионните кули и настройват излъчването на кремълските канали. RT се превърна за Русия в глобално оръдие на пропагандата и психологическото въздействие. Базирайки се на теориите на заговора, RT насажда зависимост от Русия. Каналът манипулира чрез своите новини, подкрепящи руската външна политика. Милиони са интернет-троловете, които разпространяват руската пропаганда в глобалната мрежа, оспорвайки съобщения, противоречащи на руските твърдения. Русия използва западния релативизъм и показва “новини”, които заставят Запада да се съмнява в собствените си данни. Главнокомандващият силите на НАТО в Европа генерал Филип Бридлав нарече кремълската кампания в медиите “най-поразителният блицкриг в информационната война за цялата човешка история”.
В пряк и преносен смисъл “Гласът на Америка” днес е толкова важен, колкото и по време на студената война, когато на него разчитаха всички президенти от Труман до Кенеди и Рейгън. Шефът на комитета на палатата на представителите по международните въпроси Ед Ройс предлага закон, който ще противодейства на “кастрацията” на “Гласът на Америка”, Radio Free Europe и Radio Liberty. В статията си в Wall Street Journal от 15 април Ройс казва, че тези организации “ще помогнат на хората от Русия, Източна Европа и безкрайния брой други хора да се избавят от тиранията, показвайки им истината за събитията в техните държави и показвайки им света зад пределите на затворите на съветската пропаганда”. Наистина, те ще донесат истината и надеждата там, където цари мрак и натиск.
Независимо от това, че “Гласът на Америка” и прочие организации днес са много слаби, те бързо ще се адаптират във века на информационните технологии. Но дори да прибегнат до мултимедийни платформи, целта им ще си остане една и съща: да говорят истината и да се борят за свободата. САЩ не трябва да се поддават на съблазънта да отговарят на пропагандата на враговете ни. Ако нашата политика има здрава морална и стратегическа база, лесно е да бъдем честни.
Материалът е публикуван на 17 май 2015 г.
Автор Анна Пирс
Превод и редакция Петя Паликрушева
Да, винаги е интересно да се чете лъжлива пропаганда. Отвратително и гадно е, разбира се, но също така и много поучително.
Винаги е интересно да се види как черното се нарича бяло, истината – лъжа и лъжата – истина, как фактите се обръщат с краката нагоре, как се извърта, лицемери, как се изкривява и фалшифицира историята и как се прикриват вълчи намерения под овчи кожи… Как крадецът жално вика „дръжте крадеца!“, как лъжецът хленчи и оплаква „истината“, как подлецът и мошеникът настоява за „честност и справедливост“, как бандитът се жалва, че го били нападнали.
Как пропагандистът и лъжецът се жалва, че жертвата му го „превъзхождала в пропагандата“…
Имам лоша новина за въпросните негодници, които хленчат по „Гласът на Америка“. Те винаги ще губят в информационната война. Защото Истината винаги е по-ефективна и по-убедителна. Тя иска по-малко напъни и усилия. Една истина лесно поваля десет лъжи, защото е по-убедителна, по-достоверна и логична. Истината няма нужда да се обмисля и напасва, да се натаманява и нагласява. Защото тя е такава, каквато е – тя е факт, логичен и последователен сам по себе си. Несравнимо по-просто и по-евтино е да говориш истината, отколкото да фабрикуваш лъжи. Ето на това се дължат успехите и ефективността на руския канал RT и изобщо на „руската пропаганда“ – просто на това, че в нея 99% от информацията е истина. В това отношение просто руските информационни агенции няма как да бъдат „бити и победени“.
Но лъжата и подлостта са златните инструменти, класическия репертоар в най-добрите традиции на подлата, паразитна и агресивна юдео-англо-саксонска цивилизация.
Нека, прочее, да продължават в същия дух! Казал е Христос: „Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява. Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.“
А ние – нека всеки сам да избере на коя страна да застане и на кого да вярва. И за нас ще има съд Божи. И имам още една лоша (за някои) новина: този съд със сигурност ще бъде СПРАВЕДЛИВ. Не си мислете, че ще се оправдаете от сорта, „ами какво пък, нали съм си прост, излъгаха ме…“ О, не. Даден ти е бил ум и си бил длъжен да го използваш по предназначение. Всеки носи лична отговорност за избора си и няма как да избяга от нея.