След Втората световна война САЩ приютяват над 1600 учени и инженери от нацистка Германия
След капитулацията на Германия американците започват истински лов на немски технологии. Генерал-лейтенантът от Вермахта, инженер и военен историк Ерих Щнайдер твърди, че победителите от САЩ са присвоили 346 хиляди германски патента. Според него, САЩ изнасят практически всичко най-ценно от Германия.
“Резултатите от изследванията в промишлеността и във всички държавни и дори частни научно-изследователски учреждения бяха иззети от техните стопани и количеството им не се изчисляваше по брой страници, а в тонове. Да, да. В тонове, – пише Ерих Щнайдер. – Това заяви американският научно-изследователски център Райт-филд (щата Охайо). От Германия са изнесени най-значителните секретни научни документи с общо тегло 1.5 хиляди тона”.
От научно изследователската компания “Рейнметал-Борзиг” (Дюселдорф) са били изнесени проекти за свръхзвукови зенитни ракети “Рейнтохтер” и “Фойерлили”. “Рейнтохтер” е първата в света двустепенна ракета.
Инженер Ирман Майер съобщава, че по време на Втората световна война немците са успели да потопят около 400 хиляди тона английски и американски корабен тонаж с дистанционно управляеми боеприпаси, в това число и чрез “телевизионна връзка между снарядите и самолета-майка”.
Изстрелване на ракета Фау-2 през 1943 г
Именно затова Ерих Шнайдер, опирайки се на данните на Крамер и Майер, твърди, че в края на войната немците са достигнали революционни успехи в областта на автоматизираното управление на снарядите и ракетите, които започнали да се комплектоват с “локационни прибори и нови взриватели”. Германските научни разработки в областта на позиционирането се базирали на светлинното и инфрачервеното лъчение, а също и на радиолокацията. Историкът Шнайдер смята, че постиженията в тази област са били колосални. Точно там, където в момента американците са на първо място в цялата планета.
По време на друг мащабен лов на “мозъци”, известен като мисия “Алсос”, американските спецслужби откраднали всичко за немския ядрен проект. Действията на генерал Патън по отношение на секретните изследователски центрове на Камлер и до днес са загадка. Редица факти красноречиво доказват, че без сътрудничеството на Борман от американска страна мисия “Алсос” едва ли би била изпълнима. Всичко това, както и секретният проект “Камбана”, и до днес е скрито под завесата на пълна секретност, която била частично повдигната от полския журналист Игор Витковски и английския военен писател Николас Кук.
А ето каква е официалната версия за Борман:
Мартин Борман (нем. Martin Bormann, роден на 17 юни 1900 година, умрял, според официалната версия на 2 май 1945 г.) — райхслайтер (от октомври 1934), глава на „Parteikanzlei“ (от май 1941) и личен секретар на Хитлер (от април 1943). Изкачва се в йерархията след полетът на Хес до Великобритания на 10 май 1941 г.
Води личните финансовите дела на Хитлер и е ръководител на огромни финансови фондове на нацистката партия. В края на април 1945 година се намира в бункера на райхсканцеларията заедно с фюрера. След самоубийството на Хитлер и Гьобелс изчезва.
През 1946 година Нюрнбергския процес го осъжда задочно на смърт чрез обесване. Адвокатите пледират че не може да бъде осъден защото е мъртъв. Съдът не приема доводите за убедителни и разглеждайки делото внасят забележка, че при задържане на Борман или негово предаване може да подаде молба за помилване в установен срок. По време на процеса свидетелят Артур Аксман, ръководителят на Хитлеровата младеж, съобщава, че при опита за бягство от райхсканцеларията през нощта срещу 2 май 1945 г., той е видял в района на берлинската гара Лертер банхоф труповете на Борман и на СС-щандартенфюрер Лудвид Щумпфегер – личният лекар на Хитлер, облечени в униформи без опознавателни знаци.
През април 1954 г. германски съд официално обявява Борман за мъртъв, но съмнения остават. Появяват се съобщения, че е в Латинска Америка, като „Ловците на нацисти“ проверяват тази възможност за залавянето му.
През 1972 г. в Берлин при полагане на подземни кабели край гарата Лертер банхоф са открити два скелета, които са индентифицирани като останките на Борман и на Щумпфегер. Те са се самоубили, потвърждение на което са сдъвкани ампули с цианкалий, открити в устната им кухина. Окончателно съмненията се разсейват през 1998 г., когато при сравнителен ДНК анализ с материал от син на Борман това се оказва вярната версия. Освен това Борман имал неправилно сраснати кости, счупени при падане от кон през 1939 г. Останките му са кремирани през 1999 г. и прахът му е хвърлен в Балтийско море.
Нацистки учени правят опити с хора
Според тях, учените от Третия Райх, точно така, както войниците и генералите от Вермахта, са били мотивирани да създадат Велика Германия, затова и постигнали потресаващи резултати. Ако Червената Армия не беше ги разгромила през 1945 година, светът отдавна щеше да бъде съвсем различен, твърди Николас Кук.
Симптоматично е и това, че след края на войната немските физици започват активно да сътрудничат в научните центрове на САЩ, създавайки оръжия за световно господство под ръководството вече на друг стопанин. Това също доказва, че между нацистите и американците е имало особена договорка.
Изземването на секретната научна и технологична документация и извозването на немските учени се осъществявало чрез специална програма – Operation Paperclip, която се провеждала към Обединената разузнавателна агенция – JIOA. Историкът Clarence G. Lasby, специалист по темата, твърди, че по отношение на съюзниците янките са се държали нечестно, практически осъществили пълен монопол над научното наследство на Третия Райх. При това всячески затруднявали взаимодействието не само със СССР, но и с Англия.
И това се случило без значение на факта, че данните за немските военно-научни специалисти били предадени на американците от английското разузнаване МI6. Става дума за списъка Озенберг (по името на фашистки деец, оглавявал “Асоциацията за отбранителни изследвания на Райха” и научния отдел на Гестапо). Англичаните пък получили документа от полски лаборант, който през март 1945 г. го намерил в една тоалетна в университета в Бон. В документа били имената и длъжностите на най-важните учени на Хитлер.
Американският майор Стейвър, на базата на тази “тоалетна хартия” разпитал редица учени, работещи в изследователския център на германската армия. Това, което разбрал, го докарала до пълен шок. Пред него се оказали разработките на ракетите Фау-2. Именно затова Верн фон Браун скоро се оказал в САЩ – във Форт-Ханте (Вирджиния).
Нацистки учени в САЩ
Operation Paperclipе е програма на Управлението на стратегическите обекти на САЩ за вербуване на учени от Третия Райх за работа в САЩ след Втората световна война. Операцията се провежда под ръководството на Joint Intelligence Objectives Agency, JIOA) и в условията на разгорялата се съветско-американска студена война (1945-1991). Една от целите на операцията е да се възпрепятства предаването на германски учени и опит на СССР и Великобритания.
В заповедта на президента на САЩ Труман специално се подчертава, че е изключено вербуването на тези, “които са били членове на нацистка партия и малко или много са били участници в нейната дейност или активно са подкрепяли нацистката милитаризация”. Според посочените ограничения, болшинството набелязани от агенцията учени трябвало да бъдат признати за негодни за вербуване, сред тях бил рекетостроителят Вернер фон Браун, Артур Рудолф и физикът Хубертус Шругхолд, всеки от които по-рано бил класифициран като “заплаха за безопасността и силите на съюзниците”.
За да се заобиколи заповедта на президента Труман, а по-късно Потсдамските и Ялтенските споразумения, Агенцията разработва фалшиви професионални и политически биографии на учените. Агенцията изземва личните дела на учените за членство в нацистката партия и дейността им в подкрепа им към Хитлер. Биографиите на всички нацистки учени били “избелени”.Operation Overcast
Първоначалното намерение на Стейвър било само да разпита учените, но това, което разбрал, променило хода на операцията. На 22 май 1945 г. той изпратил телеграма в Пентагона до полковник Джоел Холмс с настояването да се евакуират германските учени и техните семейства, като крайно “важни за успеха в Техоокеанската война”. Болшинството от инженерите от списъка на Озенберг работели на балтийското крайбрежие в изследователския център на германската армия Панемюнде. Там разработвали ракетите Фау-2. След завземането на територията от съюзниците те били преместени със семействата им в Ландсхуте, в южна Бавария.
Когато името на “лагера Оверкаст” станало известно в околността, през март 1946 г. програмата била прекръстена на Operation Paperclip. Въпреки опитите да се засекрети, след година пресата взела интервю от един от учените.
По време на операция “Алсос” разузнаването на съюзниците описало ядрения физик Вернер Хейзенберг, шеф на немската ядрена програма, като “…по-ценен за нас от 10 немски дивизии”. Освен ядрените специалисти, САЩ търсели усилено химици, физици и разработчици на морско въоръжение.
В същото време техническият директор на ракетния център на германската армия, Вернер фон Браун, бил в затвора Р.О. Вох 1142 във Форт-Ханте, Вирджиния. Понеже Международният Червен кръст не знаел за този затвор, неговото съществуване било нарушение на Женевските Конвенции от страна на САЩ.
Голяма част от усилията на американците била съсредоточена в Саксония и Тюрингия, които от 1 юли 1945 г. били в съветската окупационна зона. Много от германските изследователски центрове заедно с персонала били авакуирани. Американците се страхували, че нацистките учени могат да попаднат в ръцете на СССР, а това щяло да намали възможността техният опит да бъде използван от САЩ. В заповедта за евакуация четем следното:
Вернер фон Браун
”По заповед на военното правителство вие сте задължен заедно със семейството и багажа си, толкова голям, колкото можете да носите, да се явите утре
в 13;00 часа (петък, 22 юни 1945) на градския площад в Битерфелд. Не е необходимо за носите зимни дрехи. Трябва да вземете леки вещи, такива като документи, скъпоценности и други подобни. Ще ви откарат с автомобил до най-близката ж.п гара. Оттам ще ви изпратят на пътешествие на Запад”.
През 1947 г. били евакуирани около 1800 техници и учени, а също 3700 членове на техните семейства. Хората били заключени в центровете за разпити, такива като DUSTBIN, където били държани и разпитвани с месеци.
Болшинството от учените били изпратени в села, където липсвало изследователско оборудване и работа, но те получили стипендии и били задължени веднъж в седмицата да се явяват с доклад в полицейския участък. Така се възпрепятствало бягството им.
На 5 ноември 1947 г., Управлението на военното правителство на САЩ, имащо юрисдикция над западната част на окупираната Германия, провежда конференция за статута на евакуираните. Директорът на разузнаването OMGUS Р.Л. Уелш инициира програма за преселване на евакуираните в страните от Третия свят, наречена от немците “програма на джунгалата”. През 1948 г. евакуираните получили за преселване сумата от 69.5 милиона райхсмарки от САЩ.
През май 1945 г. американският военен флот получил д-р Херберт Вагнер, изобретателят на ракетите Henschel Hs 293.
През август 1945 г. полковник Холгерр Тофтой, шеф на ракетния отдел на САЩ, предложил първоначално едногодишни договори на ракетосторителите. 127 от тях приели предложението. През септември 1945 г. първата група от седем немски ракетчици пристигнала във Форт Стронг, Ню Йорк. Вернер фон Браун, Ерих В. Нойберт, Теодор А. Попел, Аугуст Шулце, Еберхард Реес, Вилхелм Юнгерт и Валтер Швидецки.
86 авиоинженери били насочени от Райд Филд, където САЩ държали самолетите и оборудването на луфтвафе, хванати по време на операция Luftwaffe Secret Technology .
САЩ получили 24 специалисти – сред тях Геог Гоубау, Гюнтер Гутвейн, Георг Хас, Хорст Кедесди и Курт Леховец, физико-химиците Рудолф Брил, Ернст Баарс и Еберхалт Бот, геофизикът д-р Хелмут Вейкман, оптикът Герхард Швезингер, инженерите Едуард Гребер, Рихард Гюнтер и Ханс Циглер.
През 1959 г. пристигат 94 човека, сред които Фридвард Винтерберг и Фридрих Вигард. В хода на операция “Клипс” са прехвърлени 1600 човека, като част от интелектуалните репарации на Германия към САЩ и Великобритани, около 10 милиарда долара във вид на патенти и промишлени технологии.
Германски учени, репатрирани от Сухуми
Доктор Херберт Вагнер, изобретателят на управляемата авиационна бомба Henschel Hs 293 също спешно бил изведен в САЩ, в Ню Йорк. Между другото, с неговите боеприпаси само на 15 август 1944 г. около крайбрежието на Южна Франция били унищожени три американски танково-десантни кораба.
Според историка Кларънс Лесбу, активният лов и извеждане на германски учени започнал още по време на победния май, макар американският президент Хари Труман да подписал гореспоменатата операция едва през август 1945 г. Нацистите предпочитали да се укрият в западните окупирани зони, където командвали щатските генерали.
На думи САЩ преследвали всички нацисти, но на практика не обръщали никакво внимание на хитлеристкото минало на “академиците на Райха”. Биографичните документи на инженерите-нацисти се подправяли и към тях се прикрепвали с помощта на клипс нови информации към досиетата. Затова и цялата операция била наречена “Клипс”.
За да се узакони легалното пребиваване на нацистите в САЩ, те били представяни за жители на Латинска Америка. В рамките на операция “Клипс” в САЩ пристигнали 1600 нацистки учени и инженери, които били елитът на Третия Райх. Някои от сътрудниците в списъка били забъркани в престъпления против човечеството. По данни на историка Майкъл Дж. Нейфелд, американците направили всичко, за да избегнат те заслуженото наказание. Такива били Хубертус Щругхолд, Артур Рудолф и Георг Рикней.
Демонтаж на немски ядрен обект от американски войници
Хубертус Щругхолд в Третия Райх оглавява нацисткия център за медицински изследвания за авиацията и тясно си сътрудничи с “лекарите” в концлагерите Дахау и Дора – Мителбау.
През 1978 г. за принос в космическата медицина и за работата му по разработването на скафандъра и космическата капсула на САЩ той е удостоен с привилегията да бъде увековечен в Залата на славата в музея на усвояването на космоса в Ню Мексико. В същото време на фреските на “Световната история на медицината” в хола на университета в щата Охайо поставили негов портрет.
Немецът-нацист умрял през 1987 година.
Петя Паликрушева
Светът днес 