Истината за “репресиите” на Сталин

circa 1935: Soviet Communist dictator Joseph Stalin (1879 – 1953). (Photo by Keystone/Getty Images)

Темата за Сталинските „репресии“, освен множеството идеологически фактори, подхвърлящи проблема между крайното добро и крайното зло, е усложнена от многопластовостта на времето, войните, “култа към личността”, формиран с различни цели и в различни периоди и крайната военизирана обстановка в СССР веднага след ВОСР и след края на Втората световна война. СССР, както знаем всички, по време на Гражданската война е обграден от външни врагове години наред, а в страната е задействана мощна „пета колона“, активно работеща срещу основния си враг – комунизма в лицето на СССР. По време на годините преди началото, по време и след Втората световна война, която всички знаем що за изпитание е пред страната на Съветите, гореописаните фактори продължават да действат.

Никита Хрушчов през 50-те години на XX век разобличава култа към личността, прилагайки своеобразна “шокова терапия” за задържане и легитимация на собствената си власт, а и за бягство от личната си отговорност по отношение на същите тези “репресии”.

Интересното е, че през 60-те и 70-те години темата е използвана и срещу самия него, а през 80-те и 90-те години на XX век сталинските репресии са раздути с цел пълното дискредитиране на КПСС и тоталното ликвидиране на СССР.

Да видим някои конкретни цифри, извадени от наличните документи в Държавния архив на Русия.

През февруари 1954 г. за Никита Хрушчов е подготвена справка, подписана от Главния прокурор на СССР Р. Руденко, министъра на вътрешните работи на СССР С. Круглов и министъра на правосъдието на СССР К. Горшенин, в която справка се споменава броят на осъдените за контрареволюционни престъпления за периода от 1921 година до 1 февруари 1954 г. Според справката, за целия този период от Колегията на ОГПУ, от “тройките” на НКВД, от Военната колегия, от съдилищата и военните трибунали са осъдени общо 3 777 380 човека, в това число от тях смъртно наказание получават 642 980 човека, а в лагери и затвори за 25 и по-малко години попадат 2 369 220 човека, изселени – 765 180 човека.

Обърнете внимание, че това е статистика за 32 години. През тези 32 години в Русия има Гражданска война, а и като цяло това е една изключително наситена откъм военни действия епоха. След Гражданската война следва Втората световна. След това следват годините след Втората световна война, борбата с многобройните бандеровски банди и т.нар. “горски братя”. В числото на тези репресирани са предателите-власовци. Тук са дезертьорите и мародерите, паникьорите. Тук са бандитските нелегали, тук са помощниците на нацистите, които не са си поплювали, а са проливали кръв, много кръв. Тук са троцкистите. Т.е. общата цифра на репресираните за всичките тези 32 години е сбор от огромна многопластовост и е доста сложна като характеристика.

Сега запомнете цифрата, която ще напиша след миг: за периода от 1921 година до 1 февруари 1954 година са осъдени на смърт 642 980 човека – за 32 години.

Това е реалността.

Който не вярва, да се зарови в руския Държавен архив и да провери сам.

Ако може да опровергае цифрата, ще си посипя главата с пепел собственоръчно.

Ако не може да я опровергае с налични документи, да замълчи завинаги по темата.

Сега да видим колко са репресираните в командния състав на Червената Армия от май 1937 година.

Западната „пета колона“, на която беше изгодно СССР да бъде дискредитиран, се позовава на “Отчета за работата на управлението”, предаден на Сталин от генерал-лейтенант Е. Щеденко на 5 май 1940 година. Там пише, че от редиците на РККА са УВОЛНЕНИ 36 898 командири.

Забележете, УВОЛНЕНИ!

От тях през 1937 година са уволнени 18 658 човека (13 % от списъчния състав на командно-началническия и политическия състав). През 1938 година са уволнени 16 362 човека (9 % от командния състав), а през 1939 г. са уволнени 1878 човека (0.7 % от командния състав).

Мотивите са уволненията са следните:

1. по възраст
2. по здравословни причини
3. поради дисциплинарни простъпки
4. за морална неустойчивост
5. по политически мотиви 19 106 (от тях след подадени жалби и проведени проверки 9247 са възстановени през 1938-39 г.)
6. арестувани, т.е. репресирани са 9 579 човека от ръководния състав (от тях 1457 човека са възстановени през 1938-39 г.).

Може да се направи следният извод: броят на офицерите, арестувани през 1938-39 г. (без ВВС и флота) е 8 122 човека (3 % от общата численост на командния състав през 1939 г.).

От тях осъдени на разстрел са 70, разстреляни са 17 – главно висши офицери, например двама от петте маршали (Тухачевский за организиране на троцкистки военен заговор, Егоров за участие в шпионаж, подготовка на терористични актове и участие в конспиративна организация), още един маршал Блюхер е арестуван за участие във военно-фашистки заговор, довел до необосновани загуби и умишлен провал на операциите при езерото Хасан, но той умира в затвора. За аналогични и особено опасни престъпления са били разстреляни 5 от 9-те командири на армии (Белов, Якир, Уборевич, Федко, Фриновский) и други представители на “петата колона”.

А ето какво казва врагът:
”…Вермахтът просто ме предаде, загивам от ръцете на собствените си генерали. Сталин направи нещо гениално – изчисти Червената Армия и се избави от прогнилата аристокрация” (из интервю на Хитлер пред журналиста К. Шпейдел в края на април 1945 г.).

За написването на този материал са използвани следните източници

• Справка от 1 спецотдел на МВД на СССР за броя на арестуваните и осъдените в периода 1921-1953 г. от 11 декември 1953 г., подписана от началника на архивния отдел на МВД Павлов, на основание на които данни е била направена справка, изпратена на Хрушчов.
• Отчет на Е. Шаденко, предоставен на Й. Сталин “Отчет за работата на управлението” за 1939 г.
• Интервю на Хитлер пред журналиста К. Шпейдел в края на април 1945 г.

Обобщение:

1. Със смъртна присъда за 32 години – 642 980 човека.

В това число влизат и разстреляните бандити от гражданската война, убийците, грабителите, власовците, дезертьорите, горските братя, криминалните престъпници, и т.н.

2. За периода 1937-1939 г. от редовете на РККА са УВОЛНЕНИ 36 898 командири, от тях са осъдени на разстрел 70, а са разстреляни 17.

За същия период във военните училища на СССР са подготвени около 250 000 офицери.

Запомнете и думите на Хитлер: „загивам от ръцете на собствените си генерали“.

Запомнете и друг решаващ за СССР и света факт:

По време на Втората световна война в СССР не е имало нито един опит да държавен преврат.

По време на същата Втора световна война срещу Хитлер са осъществени няколко покушения и няколко опита да се сключи сепаратистки мир без Хитлер.

 Петя Паликрушева