На срещата в Рига ЕС е внимателен и предлага на постсъветските държави солидарност, но нищо повече. “Не се плашете от думата “разширяване”. Колкото сме по-големи, толкова сме по-силни”, – призова Яценюк. Лидерите на Украйна, Грузия и Молдова очакват обнадеждаващи думи, чрез които биха могли да докажат пред сънародниците си, че трудните реформи не са били напразни. Латвия призовава ЕС да се замисли за по-голяма помощ за Украйна.
В четвъртък европейските лидери разкритикуваха “тактиката на сплашване” на Русия към съседите й, но дадоха да се разбере, че се въздържат от каквито и да било обещания по отношение на Украйна, Молдова и Грузия за членство в блока, съобщи The Wall Street Jornal.
“Източното партньорство” не е инструмент за разширяване на ЕС, а инструмент за сближаване с ЕС”, – заяви канцлерът на Германия Ангел Меркел преди началото на срещата в Рига.
Украйна, Грузия и Молдова настояваха на срещата да прозвучат думи, които биха били доказателство пред сънародниците им, че трудните реформи в края на краищата ще ги вкарат в европейския клуб. Киев и Тбилиси също се надяваха заявките им за безвизов режим в страните от блока да бъдат одобрени. Такъв “приз” получи само Молдова миналата година…
Журналистите отбелязват сериозния разнобой в ЕС по въпроса за разширяването: “Някои страни на изток, в това число Полша и държавите на Балтика, са за разширяване. Другите, включително могъщите западни държави на ЕС, отдавна отхвърлят тази перспектива”. Еврокомисията заяви, че тя не очаква разширяване на блока до 2020 година.
Единствената сфера, по която всички лидери проявиха солидарност в четвъртък, бе осъждане на натиска на Русия върху съседите й, отбелязва изданието.
“Източното партньорство’ не е конкурс за красота с участието на Русия и ЕС. Но, ще бъда откровен, привлекателността има значение, – каза президентът на Европейския съвет Доналд Туск. – Ако Русия беше малко по-мека, по-обаятелна, привлекателна, вероятно, нямаше да й се налага да компенсира недостатъците си от деструктивната агресивна тактика на сплашване на съседите си”.
Според Die Welt, “по време на преговорите по повод крайния документ от срещата, най-големи спорове предизвикаха три въпроса: регионалните конфликти в източна Европа, бъдещото членство на страните-партньори от “Източно партньорство” в ЕС, а също опростяване на визовия режим”. Армения и Белорусия изразиха нежелание да подпишат подготвения документ, защото “не одобриха точката, осъждаща анексията на Крим от Русия”.
“Източно партньорство”, припомнят журналистите, беше създадено през 2009 г. с цел сближаване между 6-те държави – Украйна, Белорусия, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан – с ЕС, поддържайки така проведените реформи в тези страни. Най-голямата криза беше през 2013 г., когато Виктор Янукович, действайки под силен натиск на Русия, отказа да подпише Споразумението за асоцииране с ЕС, в резултат на което в Украйна избухна революцията Евромайдан, а президентът избяга в Русия. Година по-късно срещата “Източно партньорство” заседава във вече съвсем друг свят: обявените от Путин планове да присъедини съседите на Русия към Евразийския съюз се изляха през 2014 г. във военна агресия в Украйна, която искаше да продължи пътя си в ЕС. Сега европейците “са изправени пред дилемата” – да приемат призива на Русия или все пак да отстъпят”.
Формулата на компромиса в началото на срещата беше такава: държавите “признават европейските цели на партньорите”, – се казва в статията.
“Действайте твърдо и мъдро. Не се страхувайте от Русия”, – призова министър-председателят на Украйна Яценюк, обръщайки се чрез The Finanacial Times към лидерите на ЕС, участващи в срещата в Рига. “Русия трябва да се страхува от вас, от всички нас. Не се страхувайте от думата “разширяване”. Колкото сме по-големи, толкова сме по-силни, толкова по-успешни ще бъдем, толкова по-благоприятни възможности ще получат всички наши страни”, – продължи Яценюк.
Той заяви, че неговото правителство се стреми към реформи, но се опитват да му пречат някои украински милиардери-олигарси.
Яценюк предупреди: ако не успеят да се разберат със задграничните кредитори за рекострукцията на дълговете в размер на 23 млрд долара, неговото правителство е готово да въведе мораториум за погасяване на дълговете. По-рано кредиторите предложиха на “Янукович 40 млрд долара. Те прекрасно разбираха, че рискът е огромен”, – заяви Яценюк. – Фактически те спонсорираха проруския диктаторски режим”. “Частните кредитори трябва да осъзнаят, че също носят своята отговорност”, – добави той.
Яценюк също каза, че Русия и сепаратистите отново са съсредоточили хиляди войници в Източна Украйна и близо до границите й. Той добави, че след “29 юни, когато ЕС ще трябва да реши въпроса за продължаване на санкциите”, вероятността от ново настъпление е “много, много голяма”.
Едгар Ринкевич, министър на външните работи на Латвия, заяви в четвъртък, че на Украйна ще й трябва по-голяма помощ от ЕС и международната общност. Той добави, че въпросът за това, по всяка вероятност, ще се обсъжда до края на годината”, – съобщи The Wall Street Journal.
Тази пролет на Украйна бяха обещани около 40 млрд долара за четири години. Но, доколкото в Източна Украйна нестабилността продължава да е налице, се засилват опасенията, че тази сума не е достатъчна, поясняват журналистите.
Ринкевич също каза: независимо от “загадъчността и противоречивостта” на някои публични изказвания на европейци, критикуващи санкциите, “имам чувството, че консенсусът ще бъде нарушен на срещата на ЕС през юни. Но, повтарям, дотогава има цяла вечност”.
Ринкевич се съмнява, че Украйна ще може да проведе “много твърдите реформи”, които се вписани в Минските споразумения – с други думи, да даде на източните области значителни пълномощия и автономия, се казва в статията.
Петя Паликрушева
Светът днес 