Йошка Фишер
Европейският съюз вече няколко години, от началото на финансовата криза през 2009 г., постоянно се сблъсква с нови кризи. Те явно надхвърлят възможностите и поставят прекалено високи изисквания пред институционалните му структури.
В голяма част от случаите ЕС се оказва неспособен да реагира подходящо на възникналите кризисни ситуации. Всички конфликти потвърждават това: рязкото изостряне на гръцката криза, войната в Украйна и конфронтацията с Русия, настоящата криза с бежанците в района на Средиземно море, която е тясно свързана с различните въоръжени конфликти и гражданските войни в Африка, а също много сложната, почти безизходна регионална криза в целия Близък и Среден Изток, в центъра на който се намират Сирия и Ирак.
Тази очевидна неспособност, която е резултат не от “прекалената Европа”, а от “недостатъчната Европа”, предизвиква съответните последствия: тя задълбочава вътрешната криза на легитимност на ЕС. Гражданите на ЕС искат да се вземат решения, които ЕС явно не е способен или не желае да вземе. В резултат се увеличава ерозията на демократичната подкрепа за Европа от страна на страните-членки на ЕС.
След Гърция ще последват други
В близките месеци ЕС може да се сблъска с още по-сериозни проблеми. В близката половин година ще има още две драматични ситуации: става дума за британския референдум за по-нататъшното членство на Великобритания в ЕС, а също за парламентарните избори в Испания тази есен, които две ситуации могат да доведат до гръцкия резултат.
Най-лошият сценарий изглежда напълно реалистичен. Все по-вероятен е тревожният вариант за бъдещето на Европа: отначало ще излезе Гърция (т.е. ще я изключат от еврозоната), после ще последват изборите в Испания, които вървят в гръцка посока, накрая от ЕС ще излезе Великобритания. Тогава ще възникне сериозна заплаха за съществуването на ЕС. Ако всичко това стане факт, то можем уверено да очакваме пълен крах, в това число излизане от ЕС и на други държави.
60 години успешна евроинтеграция могат да бъдат поставени под съмнение, а европейският проект като цяло може да рухне.
Връзката между излизането на Гърция и Великобритания от ЕС и тяхното фатално влияние върху стабилността не само на евро-групата, но и на цялата конструкция на ЕС, е без всякакво съмнение най-голямата опасност, която понастоящем заплашва Европа.
Вътрешната криза в Европа се случва на фона на опасен и нестабилен геополитически контекст. Не е изключено всичко това да съдейства за бетониране на вътрешното единство на страните-членки на ЕС, но подобен вариант не може да се смята за гарантиран. В същото време Русия се опитва да провежда активна политика, чиято цел е разкол в ЕС . Чрез откровена антиевропейска и антизападна стратегия тя се опитва да обедини силите на евроскептиците и да ги укрепи.
За да се възпрепятства този опасен за съществуването на ЕС сценарий, трябва да се намери стратегическо решение на гръцката криза. На Гърция й трябват пари и реформи, а всичко това може спешно да се направи както вътре в еврозоната, така и вътре в ЕС.
Нито Атина, нито Брюксел, нито Берлин могат да си позволят Гърция да фалира. Играта на покер между Атина и кредиторите е вредна за самите участници, но най-вече на Европа. Всичко може да завърши със спасяването на Гърция с помощта на еврозоната, ако Европа не иска да бъде въвлечена в катастрофа.
ЕС трябва да демонстрира гъвкавост пред Лондон
От европейска гледна точка (а не само от гръцка такава), предотвратяването на напускането на Гърция от ЕС трябва да бъде абсолютен приоритет. Ако излизането на Атина бъде предотвратено, то тогава сигналът, който ще бъде подаден от излизането на Великобритания от ЕС, ще бъде много по-незначителен. Излизането на Великобритания по всяка вероятност няма да бъде подкрепено от Шотландия, което може да означава разгром и в Обединеното Кралство. Подобен вариант, който е крайно нежелателен, миналата година беше предотвратен от шотландците.
Така или иначе ЕС при преговорите си с Лондон, които ще предшестват референдума, трябва да демонстрира гъвкавост. Не става дума за основополагащите принципи на ЕС, а най-вече за изключения от правилата за Великобритания.
Ако покрай всичко това се защити и закрепи сплотеността и решителността на Европа по отношение на украинската криза пред лицето на експанзионистична Русия, то тогава ЕС ще може да преодолее най-сериозната, заплашваща съществуването му криза и дори да излезе от нея още по-силен. Ако всичко това не се случи, ще стане обратното – точно това Европа трябва да избегне.
Материалът е публикуван на 14 юни 2015 г.
Петя Паликрушева
Светът днес 
Брей-брей, то нали беше много хубаво в тоз брюкселски съюз бе, пардон, еврейопейски?… Чи що трябва да бягат? Треба да са ненормални, нъл тъй?… То реки от мляко, мед и масло текат там, и голи фурии лежат по диваните, като в мюсюлманския рай. Верно, в брюкселския еврейосъюз, малко са им брадати фуриите, че и с някои излишни чаркове, ама какво пък, туй са дреболии. То и в рая не е всичко идеално, даже и в мюсюлманския, па камо ли в еврейопейския, дето е на тоя свят. Ама се си е рай де, вий какво – Шаломон Пръмова не сте ли я слушали?… Или май, Меглена Паси беше… не бе, Боко Костотрошев, опа, всъщност, Монката Саксофонски… Обърках са нещо, ама карай – те сите нали тъй ни учеха? Сите, до един! Ми значи, тъй ще да е. Рай си е, отсекъде! Тръгнали да ми бегат! Тюх да му са не види макар, край нямат лудите хора! От демокрация и процъфтеване кой бега, бе, ей? Може да не му е „дошло времето“, дето викаше Монката, ама ша доди, ни може да не доди – такваз е на МВФ прогнозата. Той Монката си е такъв, много обещава, ама требва да му вЕрвате. За 800 дни чудеса прави – осем милиона човека превърна на идиоти, туй ако не е чудо – бетер Христос. Със секи ден и на мене все по-хубаво ми става в брюкселския съюз, и в женшена като ма вкарат, и в еврейозоната – направо оргазъм ще получа. Па такъв живот ще падне, че туй сегашното нищо не е. Е, питайте когото щете – Раденцето Кунев, или пърдриотите на Винкела, или онея, дет са вечни хакларъ олмадан, сите ще ви кажат – от еврейосъюза по-убаво нема! Чисто отровено общество! Пардон, отворено – като куфар на митница направо! Ей го, питайте дедо ви Шорош да ви каже. Или направо Големия Черен Началник, дето хората му ей там, в бетонния бункер седят, в Южен парк. Всичките тъй ще ви кажат. Па тея, прости гърци и испанци, не разбират от циливилизация. Братанците не щат съюза, айде – щото те винаги искат да са шефове, тъй са свикнали. Ама онея другите какво искат, кой ги знай. Пу, селяни! Да вземат от нас да са научат, какво нещу е туй, да свалиш потурите, па да наденеш китайските премени от секънхенда, па да са циливилизоваш! Кеф, кеф!…