Леката кола при комунизма

За нова лека кола на цена дотирана от държавата, т.е. по-ниска от пазарната цена, при комунизма се чакало години.

На пазарна цена  (на която СССР продавали леки коли „Лада“ на западния пазар) току-що купена лека соц. кола, за която е чакано с години в соц. страните, се продавала на Запад втора употреба по-скъпо от номиналната ѝ цена.

Някой замислял ли се е, че леките соц. коли били значително по-евтини от западните такива?

Лек автомобил „Москвич-2140″ е струвал 6400 лева, лек автомобил „Трабант“ – 5660 лева, лек автомобил „Волга“ – 11860 лева. Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 год. струва около 5-6 000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки.

Нали не си мислите, че тази ниска цена ни е падала ей-така Свише, от вселенското мироздание, като топъл майски дъжд?

Вносът на западни марки леки коли, по време на комунизма бил ограничен, поради високо мито. Това предизвиквало възмущение на Запада, защото пречело да си изхвърля боклука в Източна Европа, както на днешно време.

Откакто СССР започва да продава леки коли и на западния пазар, в България хората започват да говорят (въпреки дефицита на свобода на словото!), че колите, които СССР произвеждали, били 5 различни качества. И СССР продавали на българите само „Лади“ 5-то качество. Тук задължително си спомни баснята на Константин Величков: „Свиня под дъба“.

Ето я и самата басня:

Свиня под дъба

Една свиня под старий дъб до ситост с жълъд се наяла, изтегнала се и да спи. Кога станала, хвърлила окол себе поглед тъп, в земята зурлата въвряла и корените да подрива се напнала. Видял я гарван от дъбът. – Що правиш там? Не ти ли минва през умът, че корените кат подравяш тъй с носът, дървото може да изсъхне? – Що ме вреди! Бар дрезгавия ти глас по тез места тогава ще заглъхне. От него полза нямам аз и никак да го няма, няма да жалея. Да има жълъд, туй ми трябва мен, от него аз тлъстея. – Неблагодарна! Като идеш всеки ден – дъбът тогава проговори, да би могла да вдигнеш зурлата нагоре, видяла би с очите си, със двете, че тоя жълъд, хе, на мен расте. Невежата тъй също в свойто ослепленье като животното от свинский род преследва и наука, и ученье, при всичко че вкусява техний плод.

През комунизма хората правели вноска за лека кола и след като определен брой години внасяли определена сума пари, получавали накрая нова лека кола. Това много приличало на погасяване на потребителски кредит при демокрацията, който хората теглят, за да плащат на чуждестранните „инвеститори„, сметките за ток, вода и парно.

Единствената разлика, между вноските за лека кола по време на комунизма и погасяването на потребителски кредит при демокрацията, е че при комунизма при завършване на плащането, хората получавали нова лека кола. Докато при демокрацията често още преди завършване на погасяването, на хората им се налага да изтеглят нов потребителски кредит, за да погасяват стария и да им останат пари, с които да посрещат новите, вече поскъпнали сметки за ток, вода и парно.

Чакането с години за нова лека кола, по времето на социализма, прави впечатление, защото всички чакат и накрая всички получават нова лека кола.

При капитализма за нова кола не се чака и това на никой не прави впечатление, защото почти никой в България, в условията на свобода и демокрация, не може да си позволи нова лека кола.

Култът към леката кола важи както за епохата на социализма, така и при демокрацията. Единствената разлика е, че при демокрацията значително по-голяма част от хората са некултурни и прости.

Производството на леки коли в Източна Европа (както и жилищното строителство) е ориентирано на функцията им да превозват от точка „А“ до точка „Б“, както и ниската им цена, за да бъдат достъпни за широките маси.

В същото време Западът произвежда леки коли, на които функцията да превозват от „А“ до „Б“ играе второстепенна роля. Основната функция на колите западно производство, е да бъдат лъскави, да привличат погледите и цената им да е висока, с което да диференцират КЛАСИТЕ в обществото и да играят роля на МЪЖКИ ВТОРИЧНИ ПОЛОВИ БЕЛЕЗИ.

Подготви: Движение “Че Гевара” и Съюз на комунистите в България