ЕС: Струва ли си да остане Гърция в еврозоната?

“Никой не трябва да се стреми да изхвърли гърците”, – така увещава шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер. Подкрепят го лидерите на Германия и Франция. Но малките държави в ЕС имат друга гледна точка.

Какво предизвика разкола в Европа по повод съдбата на Гърция в еврозоната?

Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер се застъпи за запазване членството на Гърция в еврозоната.

“Аз съм против напускането на Гърция от еврозоната”,

– заяви той в речта си във вторник по време на заседанието на Европарламента в Страсбург.

Юнкер настоя да се възобнови диалога с Атина. Едновременно с това политикът констатира, че на спешната среща на ЕС, която е планирана във вечерните часове във вторник, няма да бъде постигнат пробив по отношение регулирането на гръцката криза.

“Дори днес да се вземе решение, то няма да бъде лесно решение”, – предаде DW.

Юнкер призова Алексис Ципрас да предостави разяснения във връзка с проведения референдум. Шефът на Еврокомисията отбеляза, че уважава избора на Гърция, но “би искал да разбере”, както се случва.

“Топката е в ръцете на гръцкото правителство”, – подчерта той.

Словакия и Латвия настояват Гърция да бъде изключена от еврозоната.

“Искам да съм честен с вас: не мога да изключа такъв изход”,

– заяви министърът на финансите на Словакия Петер Казимир.

Аналогична е гледната точка и на зампредседателя на еврокомисията по еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис. Той заяви, че ако не се стигне до изработването на заслужаващ доверието пакет реформи на гръцката икономика, изходът на Гърция от еврозоната не може да се изключи.

Според другия представител на Латвия – председателят на Централната банка на страната Илма Римшевич, след вота на гърците, казали на референдума своето “не” на исканията на международните кредитори, най-реалистичен сценарий за Гърция е изключването й от европейския валутен съюз.

“Не виждам друго решение, освен незабавното излизане на Гърция от еврозоната”, – заяви той.

Според Римшевич, гръцкият народ по време на референдума сам е избрал излизането на страната от еврозоната.

Латвийският политик е сигурен, че излизането на Гърция от еврозоната ще я направи по-силна. Той добави, че Латвия не трябва да се опасява от някакви последствия от вероятното излизане на Гърция от Еврогрупата, предаде “Интерфакс”.

Припомняме, че Словакия и Латвия са нови страни в еврозоната. Словакия премина към единната валута на ЕС през 2009 г., а Латвия се отказа от собствената си валута в полза на еврото съвсем неотдавна – през януари 2014 г.

Полша и Чехия не бързат към “зоната”

В страните, които не бързат да се откажат от националните си валути, както се вижда, внимателно следят случващото се в Гърция. Неотдавна встъпилият в длъжност съветник по външна политика на президента на Полша Кшищоф Щерский заяви във вторник, че в близките пет години Варшава няма да се откаже от злотата и няма да премине към еврото.

“Решението да се откажем от собствената валута и да преминем към нова трябва да бъде решение на цялата нация”,

– заяви Щерски, отбелязвайки, че решението трябва да бъде взето чрез всенароден референдум. Допитванията до общественото мнение (проведени през 2015 г.)показват, че около 70 % от поляците са против преминаването към еврото.

На 1 юли министърът на финансите на Чешката република Андрей Бабиш заяви:

“Видно е, че еврозоната не е способна да реши кризата в Гърция”.

Министърът на финансите на Чехия подчерта, че се радва, че страната му не е част от еврозоната (миналата година правителството огласи плановете си  за преминаване към еврото през 2020 г.). Бабиш заяви, че не е съгласен с Ангела Меркел, че крахът на еврозоната ще бъде причина за .разпада на ЕС.

“В ЕС има много държави, които не са членове на еврозоната”,

– заяви министър на финансите за Around Prague.

“През 2010 г. Гърция също банкрутира, но тогава главните кредитори бяха частни банки и различни инвеститори. И през 2010 г. стана така, че частните инвеститори замениха държавните структури и прехвърлиха дълга върху данъкоплатците от държавите-членки на еврозоната”, – каза министърът.

Според него, Гърция трябва окончателно да банкрутира, за да се “разчисти пространството”.

Франция и Германия: “Да не се допуска излизане”

Водещите страни от обединена Европа, за разлика от младшите партньори, традиционно настояват за съхранение единството на еврозоната.

Министър-председателят на Франция Мануел Валс заяви, че Париж ще направи всичко възможно Гърция да остане в еврозоната.

“Гърция…е един от партньорите в ЕС, това е истински европейски народ”, – предаде ТАСС думите на френския политик.

“Франция смята, че не бива да се рискува Гърция да излезе от еврозоната, както по икономически, така и по политически причини. Изходът на Гърция от зоната на еврото ще бъде прецедент в историята на ЕС, който ще се превърне в опасност за цялата световна икономика”, – отбеляза той.

“Защо да храним гърците?”

“Разногласията между новите и старите партньори в ЕС са напълно обясними.

Новите в ЕС не искат да хранят Гърция. Става дума за държави, които се присъединиха към ЕС през 2004 и 2007 г. Това са Полша, Румъния, България, Чехия, Словакия, Словения, страните от Прибалтика, твърди Юрий Квашнин от РАН. Във всички тези държави доходите на населението са по-ниски от тези в Гърция.

Затова възниква логичният въпрос: защо ние трябва да храним гърците, които живеят по-добре от нас?, – коментира Юрий Квашнин от РАН.

“Няма процедура за излизане”

Що се касае до крупните страни от ЕС, то Квашнин отбеляза, че те имат по-специално отношение към членството на Гърция в еврозоната.

“Франция, Германия и Австрия са силни държави. Затова отношението им е по-благосклонно. Наистина, в Германия има различни гледни точки по повод бъдещето на Гърция. Немците са крайно негативно настроени към гърците. Немците смятат, че те са лидерите на ЕС. Те считат още, че хранят целия ЕС. Затова немските политици се съобразяват с общественото мнение на гражданите на Германия”, – добави Квашнин.

Специалистът отбеляза, за от юридическа гледна точка няма никаква процедура за излизане от еврозоната.

“Гърция може да излезе от еврозоната самостоятелно. Това може да стане само, ако гръцките банки бъдат лишени от потоците евро, а правителството не може да изплати заплатите и пенсиите. Тогава ще възникне следната ситуация: Атина ще трябва да въведе паралелна валута. Но това е решение, което трябва да вземе Гърция, а не ЕС”, – подчерта експертът.

Петя Паликрушева