Атина се съгласи с условията на кредиторите
В понеделник, 13 юли, в Брюксел, след повече от 16 часа разговори, лидерите на ЕС стигнаха до споразумение около гръцкия дълг.
Доналд Туск написа в Туитър следното:
“всичко е готово за стартирането на програмата за помощ на Гърция”.
Алексис Ципрас каза:
“въпросът за излизането на Гърция от еврозоната остана в миналото”.
Но да се твърди, че гръцкият въпрос е приключен, е твърдение, което трябва да се нарече ПРЕЖДЕВРЕМЕННО.
Програмата за третата финансова помощ ще премине през Европейския механизъм за стабилност. Но за да бъде тя окончателно приета, реформите, които кредиторите искат да бъдат проведени, трябва да бъдат одобрени от гръцкия парламент. Очаква се това да се случи в сряда, на 15 юли.
Както съобщи Ангела Меркел, програмата за помощ на Гърция включва инжектиране на 82-86 милиарда евро в продължение на три години, но ако Гърция в най-близко време започне ключови реформи.
В това число – пенсионна, в стоковите пазари и в пазара на труда.
Еврозоната е готова да облекчи дълговото бреме на Атина, но не може и да се говори за намаляване на задлъжнялостта. Според Меркел, провеждането на обширни реформи ще позволи на Гърция
“да се върне по пътя на възстановяване на икономиката”.
Атина даде съгласието си за провеждането на радикални мерки по увеличаване на бюджетните приходи, които преди седмица гръцкият народ отхвърли по време на референдума.
Един от ключовите въпроси е приемането на мащабна програма за приватизация, която ще бъде управлявана от независим фонд, чиято щаб-квартира ще се базира в Атина.
На фонда ще му бъдат поверени гръцки активи на обща стойност 50 млрд евро. Половината от тези средства ще бъдат използвани за рекапитализация на гръцките банки. Останалите 25 млрд ще се насочат, вероятно, за намаляване на коефициента “дълг/БВП”, който понастоящем е 177 %.
Шефът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер заяви, че договорката не трябва да се смята за унизителна за гърците.
“Няма нито победители, нито победени. Не мисля, че народът на Гърция е унизен. Другите европейски страни също съхраниха достойнството си”, – отбеляза Юнкер.
Болшинството аналитици са на мнение, че Гърция претърпя поражение в преговорите.
Ципрас бе принуден да отстъпи по всички пунктове, а Меркел излезе победител.
Сега гръцкият парламент трябва да одобри пакета от мерки, които преди седмица бяха отхвърлени с 62 % от гръцкия народ, а това не е нещо друго, а път КЪМ ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА.
Дали гръцкият парламент ще одобри всичко това – все още не знаем.
В Сириза няма единство по въпроса.
Някои депутати няма да подкрепят Ципрас. Това е сигурно.
Министърът на труда на Гърция Панос Скурлетис каза, че не са изключени предсрочни парламентарни избори, което означава вътрешнополитическа криза в Гърция.
За гарантиране на новите кредити се предлагаше създаването на специален фонд, формиран от средствата от приватизацията на гръцките държавни активи. Първоначално ставаше дума за следното: че Гърция трябва да внесе във фонда активи в рамките на 50 млрд евро. Но, според някои данни, по време на преговорите сумата е била занижена до 7 млрд.
Т.е. на практика все още не е ясен размерът на фонда, както и конкретните активи за продажба.
Симптоматично е, че и самите лидери на еврозоната не съобщават никакви детайли от преговорите. Те заявяват само, че е постигнат някакъв компромис, който открива широки перспективи за решаване на въпроса за 3-годишната програма за финансова помощ.
Т.е. става въпрос само за някакъв вид рамково споразумение.
То демонстрира политическата воля на Атина и ЕС да закрият въпроса за вероятното излизане на Гърция от еврозоната. Но детайли в тази голяма конюнктурна карта няма.
Ерго, за някои това означава, че се вижда някаква светлина в тунела.
Но за други ситуацията означава, че това може и да не е “благодатна светлина” от божествената канцелария, а фаровете на отсрещния бърз влак.
Истината е, че Гърция започва реализирането на крайно непопулярни и сложни реформи. Някои от тях ще стартират още тази седмица – на 15 юли.
Гръцкото правителство ще се опита да прекара през парламента пенсионната реформа.
В парламента на Гърция има седем партии. Две от тях със сигурност ще бъдат против – това са Комунистическата партия на Гърция (ККЕ) и ултрадясната “Златна зора”.
Петте други партии ще гласуват за съглашението с кредиторите. Това са партиите, които по принцип са за тясно сътрудничество с обединена Европа – “Нова демокрация” и популистката “Река”. С някои уговорки, за съглашението с кредиторите ще гласува и Сириза, както и “Независимите гърци”.
Трябва да се отбележи, че в Сириза има силна ЛЯВА ФРАКЦИЯ. В нея членува министърът на енергетиката на Гърция Панайотис Лафазанис, който заяви, че Гърция ще я има утре,
“ако всички заедно оставим в миналото еврото и неоколониализма”.
А това значи, че на 15 юли управляващата партия, вероятно, ще се разцепи.
При всички положения в Гърция ще се случи следното – забележимо ще падне жизненото равнище на населението.
Има и друг голям въпрос, който за момента също не е ясен – дали е обсъждана по време на преговорите някакви инвестиционна програма за Гърция.
Ако са обсъждани инвестиции, може би нещо след време ще цъфне и върже в Гърция…
Но ако съдим по българските инвестиции и ползотворната им роля в икономиката на страната ни – цъфтеж няма да има…
Трябва да констатираме, че не бива да имаме позитивни очаквания за гърците.
Това е положението.
Ако има други очаквания, значи са просто илюзии.
Накрая едно пожелание към Ципрас (въпреки цялото ми уважение към миналото му на комунист) : когато не ставаш за Леонид, не тръгвай на битка при Термопилите!
Петя Паликрушева